Емил Конрад - новият тийнидол

Най-забавният видеоблогър у нас, или иначе казано влогър, а още по-опростено - момче, което снима клипове и ги качва в интернет, е Емил Конрад. Само за няколко дни популярността му плъзна като лавина, достигайки и сред хората извън тийнейджърска възраст, след като на пазара излезе първата му книга "Нещата, на които не ни учат в училище". Тя предизвика нещо невиждано и нечувано у нас - огромна опашка от тийнфенове пред книжарницата, която се изви за представянето на книгата и втрещи дори и онези, които никога не бяха чували за родния влогър.

25-годишното момче от дълго време качва смешните си клипчета в различни сайтове за видеосподеляне. Той има над 200 хиляди последователи във Фейсбук, а видеата му са гледани от милиони. Така че не е чудно, че всъщност си е истинска звезда сред връстниците и тийнейджърите. Оставаше и по-големите да чуят за него, което стана миналата събота, когато се извиха и опашките пред "Хеликон" за книгата на влогъра. Емил е бакалавър по международни отношения, наполовина арменец и обмисля скоро да запише магистратура. Засега няма сериозни планове за бъдещето.

„Роден съм в София. Баща ми е арменец, а майка ми е българка. Единствено дете съм и докато бях на 8 г., живеех в апартамент в София. С нетърпение чаках събота и неделя, защото само тогава можех да виждам родителите си. Работеха непрекъснато през седмицата и може би затова се привързах толкова много към дядо ми. Той непрекъснато ми четеше приказки и ме учеше на арменски. Баща ми е инженер-архитект, а майка ми – фармацевт. Когато бяха на 13, живеех с баща ми и майка ми. Постепенно останахме само с баща ми“, разказва Конрад в един от малкото моменти, в които споделя нещо за себе си. Майка му ги напуска по-късно. Баща му умира през 2006 г.

„Когато станах обект на тормоз, спрях да правя клипове, изтрих канала. Тогава се случи нещо, за което не бях готов. Баща ми почина. Беше ми трудно, имайки предвид, че той беше всичко, което имах. Но имах своите приятели“, разказва той.
Историята, която се знае за Емил, го прави всъщност най-веселия влогър с най-тъжната история.

Когато започва да пуска своите клипчета, Емил първо говори само на английски. Впрочем той е истински полиглот - говори испански, италиански, английски, малко френски и руски. За да снима клиповете си, е въоръжен единствено с камера, компютър и програма за монтаж. Преди две години започва да снима на български. Сам избира какви теми да обсъжда във видеата, като не се подготвя предварително. Той просто включва камерата и прави това, което си е наумил. Не пише сценарий, а импровизира. Обсъжда неща, които са му интересни.

В една от поредиците си с видеа, наречена "Истината, или се осмеляваш", пък кани известни хора, с които отговаря на предизвикателства от фенове в Туитър и Фейсбук. От тази поредица е и най-популярното му видео, събрало над 330 000 гледания. Популярността му расте толкова много, че от издателство "Егмонт" сами го намират и му предлагат да издадат мислите му.

В книгата си Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания. Броят на историите е 12, колкото са и годините, които той е прекарал в училище. Затова и всяка засяга теми, каквито са типични за хората в тази възраст. Книгата има и 13-а глава, като идеята е, че всеки читател сам може да я напише. Четири от илюстрациите в него пък съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.

Всъщност клипчетата в интернет са това, което прави Емил известен и кара издателите му да се свържат с него. Оказва се, че темите, които засяга влогърът, вълнуват хиляди хора у нас. Затова и издателите решават, че виртуалната звезда трябва да стане и реална, като издаде книга.

Конрад сам решава какво да напише в книгата и нищо в нея не е минало през редакторска намеса. Той дори решава как да изглежда корицата и какво да е заглавието. След като книгата е налице, той й прави и фейсбук страница, която има вече над 18 хил. харесвания. Тя се превръща в истинска сензация, като доста са заявили, че искат да си я купят предварително. Малко цифри по този повод - 3000 души се събират да чакат на опашка за автограф, а 6000 книги са поръчани още преди премиерата. Не е зле, нали?