Димитър Ковачев-Фънки: Хапя само пържоли и филета

КОЙ Е ТОЙ

Димитър Ковачев-Фънки е роден на 19 януари 1960 г. в София. Първата му работа е санитар в болница, днес той е музикант и бизнесмен. Съсобственик е на музикална компания "София мюзик ентърпрайсиз", която основават заедно със съдружника му Иван Несторов-Амебата през 1991 г. Зад гърба си двамата имат над 400 концерта на световни изпълнители и звезди. Женен е, с две деца, разказва "България днес". 

Венелина ИВАНОВА

- Фънки, ще бъдете част от журито в "Като две капки вода". Познавайки острия ви език - ще "хапетете" ли в оценките си?
- Ами, доколкото се познавам, сигурно ще хапя. Но и друго е сигурно, че няма да бъда толкова критичен, какъвто съм като жури в музикалните формати.

- А какъв ще бъдете?
- Ами идея си нямам. Ще си казвам както обикновено каквото си мисля и за когото си го мисля.

- Случвало ли ви се е някога в живота физически да захапете някого?
- Не, аз хапя само пържоли и филета.

- Християните сме във Велики пости от понеделник. Вие постите ли?
- Не, никога.

- Защо?
- Защото смятам, че това е измама и притворство. Или ядеш месо, или си вегетарианец. С няколко седмици без месо нищо не правиш.

- Пречистваш организма от натрупаните токсини и заедно с това пречистваш душата си от лоши помисли.
- Аз нямам нужда от пости, от пречистване, харесвам си се такъв, какъвто съм.

- Имате ли понякога лоши помисли?
- В какъв смисъл?

- Ами да пожелаете лошото на някой невъзпитан непознат човек, който изразява агресия срещу вас по някакъв дребен повод, например защото сте паркирали на неговото място пред блока му...
- Ами, случвало ми се е, но много рядко. И на мен ми е идвало до гуша от глупостта и невъзпитанието на хората, но истината е, че аз не срещам много лоши хора.

- Защото не ходите много по улиците ли?
- Да, не ходя.

- Или защото просто привличате готини хора?
- Повечето непознати, които срещам, са готини.

- Как реагират към вас хората на улицата, вие сте известно от малкия екран лице?
- Радват ми се, но тази радост и симпатии показват най-вече децата. Не знам защо ме харесват толкова!

- Защото сте Шрек!
- Ама Шрек е зелено гадно лайно.

- Шрек е голям, неугледен, направо грозен, първичен, прям, но и чувствителен добряк.
- Никой досега не ме е наричал в прав текст Шрек.

- Предаването "Като две капки вода" тръгва на 3 март. Какво е за вас 3 март?
- Както за вас, така и за мен, 3 март е празник. Аз обичам всички празници.

- Свободни ли сме българите?
- Не.

- Кои са оковите на народа в XXI век?
- Манталитетът най-вече.

- Какъв е манталитетът на българина?
- Просташки. Скапан е манталитетът ни. И завистта ни е твърде много, но не ми се говори за това.

- Коя музикална звезда ще гостува в най-скоро време на компанията ви "София мюзик ентърпрайсиз"?
- Великите "Роксет". Идват за втори път у нас. Миналия път направиха приказен концерт.

- Какви са впечатленията ви от двамата музиканти от "Роксет" в неформална среда?
- Истината за звездите е една - колкото по-голяма и велика е звездата, толкова по-нормален и чудесен човек е. Колкото по-голям нещастник е някоя уж звезда, толкова повече мрънка и има постоянни претенции и капризи.

- Ние имаме ли истинска звезда в България?
- Категорично не, с изключение на имената от класическата музика като Николай Гяуров, Борис Христов, Райна Кабаиванска, те са истинските ни звезди.

- Преди почти 3 десетилетия направихте песента на "Ера" "Лесно ли е да си тиква". Та лесно ли е да си тиква днес?
- Тази песен е за други времена, тогава беше гот да си тиква, да си нещо различно от другите, които бяха тотални "умреляци". Сега няма вече никакви тикви.

- Защо, глобализацията ли ни направи тотално безлични?
- Може би, а и да не забравяме, че голяма част от интелигенцията ни отиде да живее и да се развива навън, хареса им и никога повече не се върнаха. Цветът на нацията ни потърси щастие зад граници.

- Вие мислили ли сте някога да емигрирате?
- За съжаление, когато мислех, бях достатъчно млад и несериозен. Знаете, че аз като музикант много пътувах зад граница, но винаги с мисълта да се върна, защото аз съм изключително социален човек и не мога да живея без приятелите си и всеки път се прибирах заради тях обратно в България. Зад граница оцеляват и се приспособяват по-затвореният тип хора.

- Но истината е, че дори и най-социалните българи през последните години започнаха да водят по-затворен и уединен начин на живот.
- Така е, така се случва и с мен, но аз все пак имам около себе си един широк кръг от готини хора, които ме държат още жив. Ето, сега и новото предизвикателство като жури в "Като две капки вода" много ме радва и със сигурност ще се забавлявам там от сърце.

- На какви качества на участниците ще държите?
- Няма да ги газя като хора, че не могат да пеят като музикантите от колекцията ми от 5000 диска, които слушам цял живот. Ще държа повече на актьорските им умения и на таланта им да се превъплъщават в различни образи.

- Вярвате ли, че ще има примирие в Украйна, за каквото уж се договориха?
- Аз съм абсолютно аполитичен човек.

- Въпросът ми е социален, все пак там живеят обикновени хора...
- Истината е, че там тече гражданска война и невинните жертви, които проливат кръвта си, са обикновените хора на Украйна. Това е много несправедливо, гадно е, войната е най-лошото нещо.

- Имате ли си любим политик?
- Не.

- На някого поне малко не симпатизирате ли, на здравния министър Москов?
- Да, него го харесвам, бори се човекът, бори се, доколкото може, с така наречената здравна мафия, но една птичка пролет прави ли? Всички сме наясно, че тук всичко живо във властта краде като за последно.

- Оптимист или песимист е Фънки?
- Песимист.

- Защо?
- Защото няма заради какво да съм оптимист.

- Има ли бъдеще в България за децата ви?
- Синът ми следва в Нов български университет, дъщеря ми учи в най-обикновено училище, но ние с жена ми не сме от амбициозните родители, които седят и се опитват да начертаят бъдещето на децата си. Ако някой ден те решат да отидат в чужбина, аз ще направя всичко възможно, за да им помогна да реализират желанието си. Но аз амбиции към тях нямам. Животът си е техен.