Актрисата Яна Титова: Не ям, когато снимам голи сцени

Коя е тя

Яна Титова завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Атанас Атанасов. Публиката я познава от постановките "Три сестри" на Крикор Азарян, "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси и "Август в Оклахома"от Трейси Летс - в Народния театър "Иван Вазов". Титова е носителка на театралната награда "Аскеер 2008" за образа на Ирина от "Три сестри" и "Златна роза" за поддържаща роля във филма "Лов на дребни хищници". В киното дебютира със "Стъпки в пясъка" на режисьора Ивайло Христов. Снима се и във филма "Кецове" на Валери Йорданов. Яна Титова се завърна от Лондон и вече е щатна актриса в Народния театър. Фурор предизвиква с моноспектакъла "Глас", който преди по-малко от месец имаше премиера на първата ни сцена. Стоян Алексиев е режисьор на пиесата, написана от Елена Алексиева.

Лили АНГЕЛОВА

- Яна, с какво ви спечели ролята в моноспектакъла "Глас", която е историята на певица, надарена с божествен глас, но завинаги в сянката на примадоната Мария Калас?
- Пиесата "Глас" на Елена Алексиева е страхотно предизвикателство за мен. Тя вълнува на много нива. Да, може да се каже, че е историята на певица, надарена с божествен глас, която остава завинаги в сянката на примадоната Мария Калас. Но по-интригуващ е прочитът на пиесата, който Стоян Алексиев направи - за невидимите хора в изкуството и тяхната болка. За борбата им. За това гласът им да бъде чут. Това ме впечатли, това ме и запали да вляза в този образ.

- В този смисъл има ли черта от характера ви, която си прилича с героинята от "Глас"? Случвало ли ви се е и в живота да сте "втора цигулка"?
- Хахаха, ако ще говорим с музикални термини, втората цигулка е толкова важна, колкото и първата. В едно музикално произведение - както и в театъра, всички компоненти са важни и изграждат същинския образ. Какво би била една симфония, изпълнена само с първа цигулка, без останалия щрайх? Така и в нашето представление музиката, сценографията и осветлението доизграждат света на героинята Виктория Глас. Тя е силна, безстрашна, независима. Истинска и борбена, в същото време въздушна. По тези черти си приличаме.

- И вие имате опит в режисурата. Направихте филма "Мостът" в Лондон. В него играете с Едуард Хог. Лесно ли е да си и от двете страни - режисьор и актьор?
- Когато имаш какво да кажеш, винаги е лесно! Как ще изразиш себе си няма значение. Просто средствата са различни. Като режисьор цялата отговорност пада върху теб. Вълнуващо и предизвикателно е. Различна тръпка е от актьорството, по-сложно е.

- Познавате ли и други популярни чуждестранни актьори? Каква е средата, в която се развиват, и с какво е по-различна от тази у нас?
- Чуждите актьори повече се борят! Свикнали са на огромната конкуренция и знаят, че трябва да си извоюват територии. Ние в България сме доста разглезени в това отношение. По-лесно е да мрънкаме по кафенета, вместо да станем и да направим нещо. Мотивацията е различна. Но тя зависи и от мащаба, а там той е световен. Разликата е огромна и въпреки това някои хора, колкото и малко да са, все пак успяват да надхвърлят границите и да създават вълшебства. Изкуството винаги трябва да ни вълнува и да изгражда добрия вкус.

- Заради любовта си с колегата Алек Алексиев заминахте за Лондон, а на върха на кариерата си родихте бебето Ая. Много от колежките ви тогава споделиха, че майчинството в млада възраст е загуба на време. Така ли е според вас?
- Не. Но и не смятам, че да имаш дете, е загуба на време. Койна Русева по тази логика си е загубила времето три пъти! (Смее се.) И въпреки това си остава прекрасна актриса! Майчинството отваря цял един нов свят, за който няма как да подозираш, докато не го преживееш.

- Как се запознахте с Алек. Знаем, че това се случва на входа на Народния театър. Любов от пръв поглед ли беше?
- Да. С Алек беше "познаване" от пръв поглед. И на двамата ни стана ясно, че се случва нещо специално. Това, с което най-много ми помага, е подкрепата, която винаги ми оказва. Безусловна е. Когато репетирахме "Глас", той се грижеше за Ая и не ме закачаше за нищо. Когато подготвях снимките на филма "Солвейг", направи същото, за да съм спокойна. Това е най-страхотната помощ, която някой може да ти даде.

- Преди време се зарекохте, че ще си идвате всеки месец в София, за да играете в "Три сестри" в Младежкия театър заради Коко Азарян. С какво ще го запомните?
- Аз наистина си идвах всеки месец, докато се играеше "Три сестри". Много ми е тъжно, че вече не се играе това представление, липсва ми. Колкото до проф. Азарян, той е една от най-значимите фигури в моя живот. Показа ми каква страхотна магия може да бъде театърът. Срещата ми именно с него предопредели многото ми избори в живота, които по-късно направих. Освен всичко той ме научи и да вярвам повече в себе си.

- Но много актьори не смеят да изпълнят мечтите си, защото не знаят езика. Пречка ли е езикът за актьорската реализация зад граница?
- Езикът може да е пречка, ако не го говориш. Аз нямам този проблем. Ходя на кастинг за роли на чужденки, няма нужда да се правя на британка, и без това има достатъчно. Хубавото е, че пазарът става все по-широк и работа има, ако не те мързи.

- Вие сте единствената българка, избрана измежду 4000 души от 40 държави да се обучава в уъркшопа за млади актьори "Кампос". Разкажете за похватите, на които ви научи личният учител на Леонардо ди Каприо. Вярно ли е, че той сравнява всеки персонаж с животно, а след това то се наблюдава достатъчно дълго, за да може успешно да се изиграе всеки образ?
- Хахаха, да. Тази техника се нарича "Александър техник". Известна е по света, но от всички актьори, които бяхме в Берлин, само аз не бях чувала за нея. Тогава си казах, че явно има нещо сбъркано в образователната ни система в НАТФИЗ. Като че ли тук не се обръща внимание на движенческата култура на актьорите. Все пак нашите инструменти са гласът и тялото. Длъжни сме да ги владеем.

- Наградите променят ли актьора? Станахте и "Жена на годината".
- За наградите забравям в мига, в който ги получа. Страхотно е трудът ти да бъде оценен и признат по този начин. Всяка награда е много скъпа за мен, но не разчитам на нея, посягайки към следващата роля. Не е имало момент, в който да се успокоя и да се оставя по течението. Напротив, гледам все по-нагоре и към по-стръмното! Предизвикателствата ме мотивират. Не мога да определя кое се води за успех и кое не и как различните хора го възприемат. Моят личен успех е, че сбъдвам мечтите си! Какво по успешно от това?

- Актриса с невероятни качества сте. Вярно ли е, че заради еротичната сцена в "Стъпки в пясъка" сте яли повече от три месеца само зеленчуци от притеснение за формата си?
- Сцената дори не е толкова еротична, за да ям само зеленчуци, но аз страшно се притеснявах. Въпреки това много обичам да си похапвам. Но когато адреналинът ми се качи, губя апетит. Нещо такова се случи и докато снимахме "Стъпки в пясъка". Толкова се вълнувах, че не можех да ям.

- Ролята ви в "Кецове" бе на абсолютната "кифла". Различен тип жена ли сте в живота?
- Сега да, но, честно казано, има период в тийнейджърските ми години, когато се доближавам до Поли от "Кецове". Това я прави още по-скъпа роля за мен.

- Ако трябва да изиграете фолкзвезда, ще ви се получи ли ролята?
- Да, разбира се!

- С какво освен с постановката "Глас" продължавате да се занимавате?
- Завършвам магистърска степен в режисурата, предстоят ми филмови проекти, които трябва да реализирам. Работя и по пълнометражен сценарий. Но най-много ценя времето с Алек и Ая. Те са ми най-важни.