Днес кралицата на френското кино Катрин Деньов навършва 72 години. (Видео и снимки)

Режисьорът Андре Тешине навремето заяви, че часове наред би снимал лицето й, без да има видима причина за това.

Деньов дебютира в киното във филма "Шербурските чадъри" на Жак Деми през 1964 г.

За близо половинвековната си актьорска кариера тя се е снимала във филми на някои от най-известните режисьори, от Роман Полански и Луис Бунюел до Андре Тешине и Ларс фон Триер.

Дружала с Марчело Масторяни

Катрин попада случайно в света на седмото изкуство. Родена е в актьорско семейство и е по-малката сестра на Франсоаз Дорлеак, която става известна филмова актриса, преди да загине в автомобилна катастрофа. Катрин приема името на майка си - Деньов, изрусява косата си и през ваканциите се снима в малки роли.

По онова време привлича вниманието на списанията за знаменитости като "третата годеница" на режисьора Роже Вадим след Брижит Бардо и Анет Стройберг. Катрин и Роже живеят заедно, но не сключват брак, а след това тя отглежда сина им Кристиан. С изключение на краткотрайния си брак с британския фотограф Дейвид Бейли, Деньов не се омъжва за приятелите си.

Най-известен сред тях е Марчело Мастрояни, бащата на дъщеря им Киара. Срещата на Катрин с Жак Деми, който й поверява роля в "Шербурските чадъри", променя кариерата й и я прави звезда на 20-годишна възраст. Деньов, която притежава красотата на Грета Гарбо и героините на Хичкок, започва да редува участия в суперпродукции и творби на авторското кино.

Отказвайки категорично да опита силите си като актриса на театралната сцена, тя се снима във филми както на прочути режисьори - Франсоа Трюфо, така и на млади френски режисьори - Арно Деплешен, Еманюел Берко.

Деньов има зад гърба си роли в 120 филма, сред които "Отвращение" на Роман Полански, "Дневна красавица" и "Тристана" на Луис Бунюел, "Сирената от Мисисипи" и "Последното метро" на Франсоа Трюфо, "Моят любим сезон" и "Крадците" на Андре Тешине, "Танцьорка в мрака" на Ларс фон Триер, "Осем жени" на Франсоа Озон.

Катрин Деньов се наложи като емблематична фигура на френската социокултурна идентичност, е написала Гуенаел Льо Гра в труда си "Митът Деньов". Обявена за най-красивата жена в света от американското сп. "Лук", музата на Ив Сен Лоран е обезсмъртена в бюста на Мариана, националния символ на Франция. Този статут на недосегаема икона понякога дори дразни. Деньов съвсем не е живо божество, увери Жан-Пиер Бакри, който й партнира във филма "Площад Вандом".