ФРАНК СИНАТРА И НЕГОВИЯ НАЧИН (Видео и снимки)

Светът отбелязa 100-годишнината от рождението на легендата Франк Синатра. Някои го наричат най-великия шоумен на 20 век. Жените припадаха по него, мъжете завиждаха на самоувереността му.

Марлене Дитрих казва за него: "Франк Синатра е "Мерцедес-Бенц" сред мъжете".

Франк е единственото дете в семейството си. И едва не умира при раждането. Лекарят трудно успява да го извади от утробата на майка му, като при опитите си го наранява и му спуква тъпанчето. Бабата на Франк – Роуз, забелязва, че детето не диша. За да го съживи, тя го държи под струя студена вода, докато най-накрая Франк не поема първата си глътка въздух.

След като напуска училище в годината, в която трябва да завърши средното си образование, работи като вестникарче – всеки ден разнася в. „Джърси обзървър“, а след това е назначен в корабостроителница, където се занимава с поставянето на нитове. Твърдо знае, че трябва да стане певец, след като гледа на живо концерт на Бинг Кросби. Певческия си талант за първи път успешно изявява пред публика по време на радио конкурс. Годината е 1935 г. – той пее с групата Hoboken Four, носеща името на родния му град – Хоубоукън.

Първия си демо запис Франк Синатра прави през 1935 г. с Франк Мейн - това е песента Our Love. Започва работа като пеещ сервитьор в крайпътното заведение Rustic Cabin в Ню Джърси. Така среща Коул Портър, но когато запява неговата песен Night and Day, не може точно да си спомни текста. През 1939 г. издава първата си плоча с песните From the Bottom of My Heart и Melancholy Mood. Продуцентът му Хари Джеймс настоява да смени името си на Франки Сетин. Франк Синатра отказва. Само година по-късно певецът вече работи с Томи Дорси и постига първия си огромен успех – номер 1 в класацията на „Билборд“ – позиция, на която песента му I'll Never Smile Again остава в продължение на 12 седмици.

През 1942 г. Франк Синатра започва самостоятелна кариера. Той подписва и първия си звукозаписен договор с голяма компания – Columbia, след като е издал четири песни за лейбъла Bluebird. Първата изява, след която вече името му става добре познато, е в „Парамаунт тиътър“ в Ню Йорк през 1942 г. – тогава Франк открива концерт на Бени Гудман и се сдобива с прякора The Voice – Гласът. Залата е пълна с тийнейджърки – всички са буквално омаяни от изпълненията му. Още тогава става ясно, че Синатра ще владее емоциите на своите слушатели.

Първото обществено признание идва съвсем скоро. През 1943 г. Франклин Рузвелт кани певеца в Белия дом. Синатра толкова уважава този президент, че поставя поканата в рамка и я пази цял живот. През 1960 г. подкрепя президентската кандидатура на Джон Кенеди и пее на галаконцерта при встъпването му в длъжност. Същото се случва 20 год. по-късно при идването на власт на Роналд Рейгън.

През 1944 г. вече е ясно – Синатра е първата звезда на поп музиката. През октомври неговият концерт в „Парамаунт тиътър“ предизвиква така наречените „Размирици в Деня на Колумб“. Тогава, при третото завръщане на Синатра в тази зала, нетърпеливите започват да се редят пред входа й още в полунощ. На „Таймс скуеър“ се струпват над 30 000 девойки. Налага се намесата на полицията, която разпръсква буйстващото множество.

Макар да не е мобилизиран за участие във войната, Синатра не остава встрани от каузата на родината си. През 1945 г. идва в Европа, за вдъхне кураж на войниците със своите изпълнения. През същата година печели почетен „Оскар“ за участието си във филма The House I Live In, посветен на равноправието в общия дом – Родината.

За борбата си срещу нетолерантността през 1947 г. Франк Синатра получава наградата „Томас Джеферсън“. През 1948 г. той продължава битката за равноправие, като в епохата на сегрегацията кани чернокожия Сами Дейвис джуниър да открие негов концерт в „Капитол тиътър“ в Ню Йорк. Двамата остават близки приятели цял живот, а през 1960 г. създават The Rat Pack заедно с Дийн Мартин. През 1961 г. Франк Синатра се включва в легендарния благотворителен концерт за Мартин Лутър Кинг в „Карнеги хол“ в Ню Йорк. Битката му за социална справедливост включва и световно турне през 1962 г. за набиране на средства за неправителствени организации, грижещи се за децата – той плаща всички разноски по концертите, а приходите дарява.

През 1950 г. Франк Синатра започва първото си телевизионно предаване – The Frank Sinatra Show. През 1952 г. CBS спира предаването, за да го поднови през 1957 г., когато договорът влиза в историята като най-скъпите 30 мин. в историята на телевизията. Ела Фицджералд, Пеги Лий, Боб Хоуп, Ким Новак, Дийн Мартин, Бинг Кросби, Дайна Шор, Робърт Мичъм, Сами Дейвис джуниър и Натали Ууд са имената на някои от неговите гости.

Франк Синатра продължава филмовата си кариера, като печели трети „Оскар“ – през 1954 г. е отличен за най-добър актьор в поддържаща роля за филма „От тук до вечността“ (From Here To Eternity). На следващата година се снима с Марлон Брандо в Guys and Dolls и е номиниран за „Оскар“ за The Man with the Golden Arm. Песента The Lady Is A Tramp в аранжимент на Нелсън Ридъл става емблематична за Синатра след като тя озвучава филма Pal Joey, в който той се снима с Рита Хейуърт и Ким Новак.

50-та си годишнина Франк Синатра отпразнува през 1965 г. с излъчвания на живо по телевизията концерт A Man and His Music. Продукцията печели наградите „Еми“ и „Пийбоди“ и е номинирана за „Златен глобус“. На 55-годишна възраст обявява оттеглянето си от шоу бизнеса по време на благотворителен концерт в Холивуд за набиране на средства за нуждаещите се кинотворци.

Историята на легендата далеч не свършва тук. Още през 1973 г. той се завръща на сцената със студийния албум и специалната телевизионна програма Ol’ Blue Eyes Is Back. На следващата година записва на живо в „Медисън скуеър гардън“ албума The Main Event, а концертът е излъчен и по телевизията. През 1978 г. празнува 40 години на сцената и своя 64-и рожден ден в казиното Caesars Palace в Лас Вегас. Сред гостите, които са 1000, са Кари Грант, Орсън Уелс и Дийн Мартин. През 1979 г. с трима любими аранжори записва трилогията Trilogy: Past Present Future. The Past: Collectibles of the Early Years е с Били Мей, The Present: Some Very Good Years е с Дон Коста, а The Future: Reflections On The Future In Three Tenses е с Гордън Дженкинс. В този албум се появява един от най-големите му хитове – (Theme from) New York, New York.

75-ата си годишнина Франк Синатра отбелязва с турнето „Диамантен юбилей“ през 1990 г. Duets II с дуети със Стиви Уондър, Уили Нелсън, Нийл Даймънд, Антонио Карлос Жобим и Франк Синатра джуниър е 59-ят и последен негов студиен албум.

Името на Франк Синатра е записано и в книгата на рекордите „Гинес“ – за солов изпълнител, пял пред най-голяма публика. Това се случва през 1980 г., когато той излиза на стадиона „Маракана“ в Рио де Жанейро пред 175 000 възторжени почитатели. За последно пее пред публика през 1995 г., когато е на 79-годишна възраст. Той извисява глас в балната зала на казиното „Палм дезърт Мариот“ в последния ден на голф турнир, който носи неговото име. Последният бис, който изпява, е The Best Is Yet to Come.
Франк Синатра умира от сърдечен удар на 14 май 1998 г., когато е на 82 години. В почит към него по кулата на „Капитол рекърдс“ е спуснат черен траурен флаг, светлините по главната улица в Лас Вегас са приглушени, а небостъргачът „Емпайър стейт билдинг“ в Ню Йорк е облян в синя светлина в памет на Старите сини очи, както още наричат Синатра. От тогава насам на всяко посрещане на Новата година на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк събралото се множество слуша неговото изпълнение на (Theme from) New York, New York. Песента неизменно озвучава залата на всеки домакински мач на „Ню Йорк янкис“.

По време на продължилата шест десетилетия кариера Франк Синатра прави над 1400 записа, снима се в над 60 и продуцира осем филма. Сертифициарни са 31 златни, 9 платинени, 3 двойно платинени и един тройно платинен албум. През 1994 г. става носител на „Грами“ наградата „Легенда“ за цялостен принос. Статуетката той получава от ръцете на Боно. Синатра е носител на 11 награди „Грами“ от 34 номинации. Той получава още едно специално „Грами“ отличие – през 1965 г. е отличен за цялостни постижения. Певецът 13 пъти е печелил отличия от Залата на славата на наградите „Грами“. През 1972 г., получава Наградата за цялостен принос на Гилдията на филмовите актьори. През 1983 г. получава Наградата на „Кенеди център“ за цялостни постижения в изпълнителските изкуства.