Актрисата Янина Кашева: Не бих участвала в "Под прикритие"

Коя е тя

Янина Кашева е родена в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ. През 80-те бе една от водещите актриси в пазарджишката трупа, а след това и в Сатиричния театър "Ал. Константинов". Прави незабравими роли, между които Жулиета от "Ромео и Жулиета". Първата си роля в киното снима под режисурата на Бинка Желязкова във филма "Басейнът". Снимала се е още във филмите: "Голямото нощно къпане", "Всичко е любов", "Всички и никой", "Само ти, сърце", "Пльонтек" и други. За ролите си в "Голямото нощно къпане" и "Всичко е любов" получава награда за женска роля на 16-ия кинофестивал "Златна роза" във Варна. Омъжена е за актьора Иван Тенев. Имат двама синове.

- Г-жо Кашева, 35 години след "Всичко е любов" честитихте ли рождения ден на екранния си партньор Иван Иванов?
- Разбира се, ние с него още се обичаме, но не като във филма (смее се). Често си говорим по телефона, той е много сладък, приятелски семейства сме. С Иван си говорим обикновено по късните часове, спомняме си хубави случки, които продължават да ни топлят, този филм е някаква магия, много пъти съм го казвала.
- Как започнахте в Сатиричния театър?
- През 1984-а ме поканиха в Сатиричния театър, където съм и до днес. Там съм изиграла едни от ролите, които най-много си ценя - в "Плебей по рождение" на Маргарита Младенова, "Танго" на Краси Спасов, "Тапетите на времето" на Юлия Огнянова, една много хубава френска комедия – "Шемет", и много други. Салонът винаги е пълен и на нас ни е страшно приятно, защото артистът се зарежда от публиката.
- В спектакъла "Танго за теб" в момента играете дъщерята на главната героиня. Срещнахте ли някакви трудности при изграждането на образа?
- Първо ми хареса текстът. Когато текстът ми харесва или ме вълнува, няма съпротивление от моя страна и цялата енергия отива в съзиданието, в това да го направиш, да го измислиш, да го изградиш. Това е радост за мен. Работа, която ми доставя удоволствие. За първи път се срещнах с режисьора Владимир Петков и той се оказа изключително деликатен човек, много добре подготвен. Не обичам да преодолявам излишна режисьорска грубост или неподготвеност. Това винаги пречи и дава някакви спънки и допълнително натоварва процеса с дейности, които не са в посока на това, за което сме се събрали. Цялата група е много приятна. За пръв път се срещам с Йоана Попова - много деликатна жена, изключителен професионалист. Много фин човек. Другите двама колеги - Тодор Близнаков и Мартин Каров - прекрасни. Една хубава пиеса с добър режисьор и хубава компания, с хубав резултат. Темата на пиесата е дълбоко съкровена, защото застига всеки един от нас, защото е свързана главно с любовта и смъртта. Между този път е нашият живот. За всеки един е индивидуално как ще я посрещне, но нямаш друг път. По него минаваш рано или късно. Може да те е страх, може да си смел, може да си безразсъден, може да се опитваш да го изхитриш, но въпреки това няма друг изход.

- Вие устояхте на славата, защо страните от публичното пространство?
- Защото евтината слава мен не ме блазни. Какво да направя, да изляза и да разказвам как съм боядисала косата си или колко зъба имам в устата? Моля ви се, аз честността и успеха в работата го разбирам като абсолютна отдаденост, докато върви спектакълът или филмът, а и по време на неговото изграждане. Абсолютно отговорно, всеотдайно, добронамерено си правиш своите неща, съобразявайки се с цялото. И когато влезе публиката, ти да й се отдаваш 100%, а не да си ги пазиш, защото си уморен, защото си бил на 100 други места. Това е едната пътека. Може да си много голям подлец, но да спазваш тези неща на сцената. Другото е - трябва да си малко по-гъвкав. Но човекът е такъв, какъвто е. Защото талантът на артиста му дава възможност и това е големият талант - да става различен. Да усеща другия, когато играе. И да ставаш всякакъв. Но да ставаш отвътре, а не да сменяш костюма. Вътрешно да се променяш. Да си готов органично, убеждавайки без никаква сянка на колебание публиката, че нямаш друг изход, освен да не убиеш противника си. Защото си докаран дотам. Защото страстта ти е толкова голяма. Емоцията ти е такава. И това е едно. Другото е - имаш право на избор в живота. Ти решаваш дали да си почтен, или не. Ти решаваш кое искаш и кое не. Ти решаваш дали да бъдеш подлец, подлизурко и тогава ще получаваш роли. Или ще бъдеш достоен, но пък без роли. Тогава пък никой няма да разбере, че си артист. Малко сложно е. Нещата никога не са само черно-бели.
- Бихте ли участвали в някой от новите БГ сериали, които се множат напоследък?
- Бих, но малко трудно ще си намеря роля. Ето, например харесвам "Под прикритие", но не бих участвала в него. Просто всичко е много индивидуално при актьорите.
- Но и вие сте работили при най-добрите режисьори. Дори стартът ви във ВИТИЗ беше отличен?
- Да, макар че не ме приеха от първия път. Тогава бях много неподготвена. И знам, че беше така. Когато кандидатствах, Карамитев взимаше клас. Настигна ме по стълбите, прегърна ме и ми каза: "Ти да не се откажеш. Пак да кандидатстваш!". Защото трябваше да имам подготвени по няколко материала, а аз имах само по един. Не бях се интересувала достатъчно, бях свита. Вината беше само моя. Недоразумение. Подготвих се за следващата година и влязох отлично. Три момичета ни теглиха на чоп. Два класа приеха. Мен ме изтегли Елена Баева в класа на проф. Сейкова. И Мария Каварджикова. Теглили са ни на чоп, защото ни искаше и другият преподавател - проф. Люцканов. Имах много роли, веднага започнаха да ме канят за кастинги за филми. Аз не ходех, но те ме избраха. Много рано се срещнах с установени и талантливи хора и много големи личности. Бях много заета. После отидох в Пазарджишкия театър и не сбърках, защото веднага дойде Леон Даниел, който стана консултант в театъра. Там изиграх много страшно хубави роли. После в София продължих с тях. Родиха ми се двете деца, но непрекъснато съм пътувала с разни представления - с Калата, Стоянка Мутафова, със Славка Славова, Таня Масалитинова. Слизах от колата в три часа през нощта и на сутринта пак тръгвах. Артистите работеха много, защото това бяха трудни години - между 1998 и 2005 г.

- У вас я няма суетата на всеки артист, защо е така?
- Просто някаква благословия е, че нямам суетност. Даже не знам дали не е прекалено. Някой може да го сметне за егоцентричност. Леко се смущавам, ако аз не харесвам неща, които се харесват масово. Именно затова, ако много ме харесват, не мога да се заслепя чак толкова, просто гледам на нещата така сякаш съм си свършила работата и не съм се изложила.
- Съжалявате ли за пропусната роля?
- Гледам да не съжалявам, за да не си трупам излишна тъга. Опитвам се да играя. Съжалявам, като не играя. Артистът, за разлика от други, иска да има повече работа.
- Как се запознахте със съпруга си Иван Тенев?
- Шекспир ни събра. Познаваме се още като студенти от ВИТИЗ. Казвахме си "здрасти" по коридорите, знаехме кой от кой клас е, коментирахме си ролите и това е. След това се засякохме в Пазарджишкия театър. Здравко Митков ни даде ролите на Ромео и Жулиета и поне за мен беше ясно, че вече няма да се разделим. После забременях с първия си син. Когато стана видно, че чакаме дете, ни дадоха два дни отпуск, за да се разпишем в гражданското. Направихме го и още сме заедно с Иван.
- Кой командва вкъщи?
- Всички се командваме, но Иван води.
- Единият ви син – Виктор, е артист, а другият?
- Другият - Николай, се занимава с частен бизнес.

Лили АНГЕЛОВА