Алберт Попов отсрами олимпийците ни
"Алберт Попов трябва да наблегне в слалома, с малко късмет ще подобри двете ми шести места. Не виждам други възможности", обяви пред "България Днес" преди началото на зимната олимпиада в Пекин най-успелият ни алпиец Петър Попангелов. Игрите завършиха и легендарния ни скиор се оказа прав, за съжаление.
Разбира се, само части от секундата не достигнаха на Алберт да се качи на стълбичката за награждаване, но и деветото му място си е сериозно класиране, като се има предвид кои бяха съперниците и какъв е форума. От друга страна деветото място е равно с това, постигнато от ски-бегачката ни Кръстана Стоева на 10 км. на "бялата" олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали. Историята помни и по-добри резултати на български спортисти, но също така и не един случай когато нямат класирания над десетото място в своите дисциплини.
Безспорният връх е в Нагано през 1998 г., когато Екатерина Дафовска печели единствената родна титла в биатлона на 15 км., а Павлина Филипова остава четвърта. Евгения Раданова е другата ни гордост със своите сребро, бронз и пето място в Солт Лейк Сити през 2002 г. Точно тази е и олимпиадата с най-големите ни успехи - Ирина Никулчила печели бронза в биатлона на 10 км., и отново Дафовска, която завоюва две пети места. Четири години по-късно в Торино Раданова отново стига до сребро и пето място, танчовата ни двойка във фигурното пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки остават пети, а Дафовска е осма в масовия старт.
Като цяло възможностите на атлетите ни в състезанията на сняг и лед са под надеждите на феновете. Но дали тези надежди не надхвърлят реалните възможности? Реално само двама от представилите се в Пекин са имали по-сериозни резултати - биатлонистът Владимир Илиев веднъж на Световното първенство през 2019-а, когато ликува със сребърно отличие в индивидуалния старт. Радослав Янков е носител на Световната купа за 2016-а в паралелния сноуборд. В биатлона от 8 човека в Пекин едно влизане сред най-добрите 20 (Милена Тодорова бе 17-а в спринта), при положение че се провеждат 8 индивидуални състезания и три щафетни, не звучи като да оправдава очакванията.
Какво може да се очаква реално, след като природните условия у нас не позволяват приктикуването на зимни спортове повече от 4-5 месеца? А и нямаме шанца за ски-скокове, нито улей за шейни и бобслей, камо ли за по-екзотичните дисциплини като халф-пайп, слоуп стайл, бабуни и други.
