Реклама
https://m.bgdnes.bg/sport/article/15727513 www.bgdnes.bg

Кикбоксьорът Мартин Копривленски: Ще задмина брат ми!

*Дебют в Glory в родния ми град е нещо специално

*Започнах с футбол

Кой е той

Кикбоксовото приключение на Мартин Копривленски се превръща в приказка. 20-годишният талант ще дебютира във веригата Glory на 7 октомври в Бургас. Той ще се бие на едно шоу със своя брат Стоян за пръв път като професионалист. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" говори за тежките за преглъщане загуби, колебания и непрекъснатите сравнения с батко му.

- Мартин, предстои ви дебют в най-реномираната кикбокс организация Glory. Как приехте новината?

Реклама

- Ще се бия на 7 октомври на Glory в Бургас. Много се зарадвах от новината. Дебютът ми ще е в родния ми град, където идва Glory. За мен е огромно удоволствие да участвам в тази верига. Получих шанса да се бия в подгряващите срещи.

- Кой ви съобщи новината и каква беше първата ви реакция?

- Разбрах от брат ми, че ще има Glory в Бургас. Покрай него научих и че аз ще участвам. Бях много доволен. Беше уникално преживяване. Това е невероятна възможност да се бия в най-големия връх в бойните спортове - Glory.

- Смениха съперника ви и вместо Константин Михайлов ще срещнете молдовец. Какво знаете за него?

- Все още не зная нищо. Наясно съм само, че е нормален гард. Не ме притеснява, че се смени противникът. Аз съм във форма. Не съм спирал с тренировките. Смятам, че няма да имам проблеми.

- Как протича подготовката ви?

- Тренирам на пълни обороти. С треньора Марио Кирилов се разбираме много добре. Тренираме определени комбинации, и то не с един възможен завършек.

Реклама

- Предишният ви мач беше преди шест месеца. Имаше ли някаква причина за тази дълга пауза?

- Лятото работя и наблягах основно на силовата подготовка. Нямах време за подготовка за мачове. Сметнах, че точно тогава ще ми е като почивка от двубоите. Есента се завръщам с пълна сила.

- Какво работите и как успявате да съчетавате работата си с тренировките?

- За лятото си търсех работа, с която да ми остава време за тренировки и да не се изморявам чак толкова. Започнах с доставки в ресторант в Бургас. Със служебна кола разнасяхме храна. Спортистите също се налага да работим.

- Как решихте да дойдете в София и как ви се отрази преместването?

- Записах спортната академия. След това сметнах, че при Марио Кирилов ще е най-добре да тренирам. София е по-развит град, има повече хора. За тренировките ми е по-удобно поради наличието на повече спаринг партньори. Във времето извън лятото София ми е по-интересна. Тук съм самостоятелен и всичко си зависи от мен.

- Колко успяхте да се развиете, откакто сте в София?

- Подобрих знанията си не само в спорта, но и в много други аспекти. В кикбокса успях да дръпна с тренировки, възстановяване. Научих и кои добавки за какво ми помагат. В Бургас нямаше кой да ми обясни подробно.

- Вие сте от футболен град. Този спорт ли беше първата ви любов?

- Да, аз започнах с футбола. Първите си години ги прекарвах по игрищата от сутрин до вечер. Всичките ми приятели се занимаваха с футбол. Бях по стадионите с тях.

- Как попаднахте в кикбоксовата зала?

- В пети клас всички около мен започнаха да ме питат няма ли да стана като брат си. Дори семейството ми и той. Всеки казваше да тръгна по неговите стъпки. Така реших да се запиша и аз. Тренирах около 6-7 месеца и се отказах. Сметнах, че този спорт не е за мен. Продължих с футбола. Две години по-късно след гледане на доста бойни мачове реших, че искам да се завърна в залата. Така започнах отново, без да казвам на брат ми, че искам да тренирам. Записах се самичък.

- Той как реагира, когато разбра?

- Той винаги ме е подкрепял в моя избор. Зарадва се. Оттогава ми помага доста.

- Каква беше причината да се откажете преди това?

- Не ми беше интересен толкова спортът. Все пак аз бях пети клас. Повечето ми приятели бяха футболисти. Аз бях единственият, който се занимава с бойни спортове. След това и баща ми започна да гледа бойците. Двамата следяхме братята Стойка от Румъния. След това гледах Бадр Хари и други легенди. Оттам се запалих и аз.

- Бързо ли дойдоха резултатите след завръщането в залата?

- Започнах в началото на осми клас през септември. Тъй като имах основа, ми трябваха два-три месеца до първото ми състезание. То беше по муай тай. Спечелих първо място без проблеми. В началото се занимавах само с муай тай. Преди да навърша 18, започнах да се състезавам с кикбокс. След няколко състезания отидох на първото ми балканско първенство като част от националния отбор. След това дойде и Европейската купа.

- Бързо ставате професионалист. Спечелихте преди две години в дебюта. Каква беше разликата с предишните ви мачове?

- Разликата, която усетих от аматьорския към професионалния кикбокс, е, че във втория трябва да мислиш много повече. Не можеш да се хвърляш хаотично. Всяко твое действие може да има противодействие. Първият ми мач беше повече психологически за мен. След него прецених, че за мен е по-добре да се състезавам на професионално ниво.

- Мачът ви, който всички помнят, е срещу Пламен Колев. Това ли е най-тежкият ви двубой в кариерата?

- Може би един от най-тежките. Получи се зрелище. След време може и да си взема реванша. Искам го. Имам едно правило - ако връщам реванш, няма да изляза за мач по точки. Играя да приключа противника. Да спечелиш мача по точки, означава да изравниш резултата 1:1. Трябва да докажеш, че ти си по-добрият.

- Имате още една загуба от молдоведа Денис. Тогава започнахте страхотно, но след това нещо стана с вас. Какво?

- Това е единственият мач, в който съм изпитвал адреналин. Случи се, защото не се чувствах подготвен. Не успях да се натренирам. Това оказа влияние по време на срещата, свърши ми въздухът. Този мач не ми е от любимите. Вече няма как да изляза на ринга, ако не се чувствам подготвен.

- След такава загуба какви мисли минават през главата на боеца?

- Натъжих се. Стана ми тъпо, гузно, че излязох, при положение че знаех, че не съм подготвен. Единственото, което ми беше в главата, е, че се изложих много пред публиката. Оттогава не спирам да тренирам здраво. Надъхал съм се. Гоня си една цел. Имам си мечта. Не спирам да работя върху това.

- Кои са най-тежките ви моменти в кикбокса?

- По-трудно се съчетава, когато дойде моментът да се издържаш сам. Някак не остава време за спорт от учение и работа. Трябва да изкарваш някакви доходи. Имало е моменти след някоя загуба, когато съм се демотивирал. Брат ми ми е помагал. Мотивирал ме е, говорил ми е, че загубите в кикбокса не означават толкова, колкото в бокса и ММА. Да продължавам да тренирам и моят момент ще дойде.

- Обмисляли ли сте да последвате брат ви и да заминете за чужбина?

- Обмислям го този вариант. Първо ще започна с няколко лагера в Нидерландия. Но за момента нещата се преплитат с университета.

- Понякога тежи ли ви, че ви сравняват с брат ви?

- Нормално е. При всички го има, когато единият е по-добрият. Нормално е и защото е по-възрастен от мен. Смятам, че ще дойде и моето време, когато ще говорят за мен. Към това се стремя.

- Ще го задминете ли?

- Ще го задмина със сигурност.

Четете още

Бившият на Гери Никол се потроши

Бившият на Гери Никол се потроши

Копривленски загуби голямата битка

Копривленски загуби голямата битка

Реклама
Реклама
Реклама