Параолимпийка иска семейство

"Бях само на осем, когато операцията се обърка. Не си спомням много от самия момент, но моето семейство беше шокирано. Всичко се промени. Вече не можех да бъда като нормалните деца. Нямаше как да играя футбол, нито да спим заедно с моите приятелчета", спомня си най-успешната спортистка за всички времена Естер Вергеер. Неуспешна операция на гръбначния стълб променя живота на холандката. Тя сяда в инвалидна количка и започва да пише история, която приключи миналата седмица. След 470 поредни победи по кортовете в последните 10 години, четири златни медала от параолимпиади и 44 титли в турнирите от Големия шлем Вергеер реши да се откаже.
"Имах толкова луда кариера. Сега цикълът е завършен. Горда съм от моите титли и постижения. Оттук насетне няма какво повече да добавя", обяви холандката на турнира в Ротердам, където Григор Димитров достигна до полуфинал. Параолимпийката беше специален гост на надпреварата и привлече по-голям интерес, отколкото живата легенда на мъжкия тенис Роджър Федерер. Швейцарецът също почете оттеглянето на Вергеер и дори написа предговор за нейната автобиография.
"Тя е невероятен атлет, голяма личност и постигна невероятни неща в нашия спорт", каза Федерер.
Репортерите веднага запитаха каква е причината за оттеглянето на холандката, която прекара 688 седмици като щ1 в ранглистата при тенисистите с колички. Отговорът е любов и планове за семейство. От няколко години Естер живее заедно със своя треньор по физическа подготовка Марин Зал. Двамата се познават още от деца.
"Поставили сме граница между личните отношения и професионалната работа", обяснява връзката 31-годишната Естер Вергеер.
Тя е била пред сериозен избор в средата на 90-те години. След неуспешната операция започва да тренира волейбол, баскетбол и тенис като част от рехабилитационната програма. Всеки спорт й се отдава. Това води до повиквателна в националния отбор по баскетбол с колички за европейското първенство през 1997 г. Златният медал е факт, но идва време за голямото решение.
"По това време бях приета в университет и трябваше да избирам, защото не можех да се посветя 100% и на двата - спомня си Вергеер. - На един лист написах плюсовете и минусите. Теглих чертата и избрах тениса."
Правилата на тениса с инвалидни колички позволяват на състезателите да удрят топката, дори и да е тупнала повече от веднъж в тяхната част от корта. При Естер нещата стоят различно, защото тя практикува изключително мощен тенис и много често записва директни печеливши удари.
"На параолимпийските игри в Пекин през 2008-а почувствах невероятно напрежение, защото имаше мачбол срещу мен - разказва холандката. - Толкова много неща ми минаха през главата в рамките на 20 секунди. Дали моята противничка ще се разплаче? Дали аз ще се разплача? Какво ли ще си помислят мама и татко. Успях да се фокусирам върху сервиса и направих пълен обрат. Това беше най-вълнуващият момент в моята кариера."