Тонев избрал футбола пред мотокроса

Добромир ДОБРЕВ

Когато Александър Тонев вкарва първите си три гола за националния отбор на България, софийското село Нови хан не заспива цяла нощ. 23-годишният хлапак, който доскоро гонеше топката по полянките край родната си къща, вече е една от звездите на българския футбол. Роденият в Елин Пелин играч преминава през всички формации на ЦСКА, за да се озове в полския град Познан, където днес играе. Заминаването му на Запад в началото е тежко за него, но очевидно вече дава резултат. Крилото на "Лех" загатна за огромния си потенциал в световната квалификация с Малта, а редица европейски отбори вече се надпреварват за подписа му.

И докато тимът на Любо Пенев се готви за решителния сблъсък с Дания, в бащината къща на Александър в Нови хан тръпнат в очакване на мача. Още на входната врата ни посрещат две огромни каракачански овчарки, които дават да се разбере кой е стопанинът тук.
Къщата на Тонев е на централната улица, в близост до стадиона в селото, който от години е запустял. Баба Николина не може да скрие щастието си от това, че внукът й е станал такава звезда. Още от вратата тя започва да хвали Сашко.

"Никога не съм го видяла с цигара в уста или пиян. Той поначало си е домошар. Много ни помагаше тук в къщната работа. Не беше много по яденето за разлика от брат си. Сега се оплаква от полската кухня, но съм му казала да търпи. На мен хич не ми харесва, че е далече от нас. Младите все бягат по чужбините сега. Но иначе постоянно се чуваме, плащаме по 300 лева телефони. А и той си идва често, не ни е забравил", радва се баба Николина. Дядо Боре пък е един от най-големите фенове на футболиста. Толкова е запален, че следи абсолютно всичките му изяви дори по терените в Полша.
"Как ще изпусна мач на Сашо? Всичко гледам, даже и двубоите в Полша, като ми ги настроят тук по интернет. Веднъж ни изненада ненадейно, дойде си за 3 дни, без да ни предупреди", хвали се дядо Боре.
Всъщност Александър далеч не е единственият футболист в семейството. Всичко се предава по наследствена линия. Баща му Антон Тонев е дългогодишен капитан на "Левски" (Елин Пелин) и "Ботев" (Ихтиман). В момента е директор на основно училище "Стефан Стефанов" в Гара Елин Пелин. Братът на Сашко, който е с 5 години по-голям от него, също имал голям талант, но тежка контузия го спряла към големия футбол. Борислав Тонев е играл в "Балкан" (Ботевград), елинпелинския "Левски" и столичния "Академик". В момента тренира над 40 дечица във ФК "Керамик" на Гара Елин Пелин, а освен това е и учител по физическо. Единствено майката на национала не е свързана с футбола. Цветанка работи като данъчен инспектор в София.

"Запалих се по топката от световното първенство в САЩ `94. Брат ми явно е искал повече от мен и затова е стигнал по-далеч във футбола. Има големи качества, но му трябва малко опит и повече спокойствие. Той  харесва "Барселона", но най-много на сърцето му е ЦСКА. Моят идол е Христо Стоичков, а неговият Лео Меси. Като малки не изпускахме мач на ЦСКА", разказва Борислав. Баткото признава, че навремето доста са се карали със Сашо като повечето деца. Малкият Тонев бил много запален по кросовите мотори, но тази му тръпка вече преминала. Сега къта в гаража си лек автомобил мерцедес, докато в Полша кара джип.
"Силно се надявам да се класираме в Бразилия. Имам предчувствие, че ще играем поне бараж. Да си призная, хеттрикът на Сашо ме изненада приятно. Брат ми не е типичен голмайстор. По-трудно му е да вкарва, отколкото да създава положения", казва баткото, след което отива да нагледа новородения си син Денис, който се явява племенник на Сашо Тонев.

Новата звезда на националния отбор е по-затворен и трудно допуска хора до себе си. За личния си живот пък не говори изобщо. Това обаче не означава, че до сърцето му няма красива дама. Това е 23-годишната Радостина Методиева от Елин Пелин. Двамата са заедно вече близо 4 години. За момента живеят поотделно, но брюнетката често му ходи на гости в Полша. Сашо пък се хвали, че вече разбира перфектно полския език и дори може да говори свободно.

 

Таткото Антон:
Стоичков ни
помогна за Полша

В училище не му вървеше, казах му - или сервитьор, или футболист

- Г-н Тонев, кога Сашо реши, че ще става футболист?
- Той е израсъл на стадиона, помня го, беше колкото топката, когато искаше да рита. По ония години беше голяма немотия. Всяка сутрин ставахме, качвах Сашо на рамката на колелото и брат му отзад на багажника и ги карах до училище, после играехме футбол. Боби в началото беше по-добър, но направих грешка. Пуснах го в мач, където скъса кръстни връзки.
- Кой го откри за големия спорт?
- През 2001 година техният набор стана републикански шампион на турнира "Данониада" с отбора на Елин Пелин. Тогава Иво Котев беше директор в школата на ЦСКА, а аз бях селекционер на момчетата. Той не знаеше, че съм му баща, и един ден ме извика и ме пита: "Познаваш ли татко му на тоя Сашо? Айде да говорим с него и да го вземем в ЦСКА". Аз му викам: "Добре". Обаче след това на една тренировка Александър извика: "Татеее", и всички разбраха, че съм му баща.
- Вие сте директор на училище. Какви ученици бяха синовете ви?
- Боби беше по-умен от Сашо. Голям зор имахме, когато с Александър учехме таблицата за умножение. "Колко е три по три бе, Саше?", "Ами 12". Тогава му казах да избира - или да става сервитьор, или футболист. Хич не му се отдаваше учението. Винаги го награждаваха, че има най-запазените учебници. Няма как да е иначе, като не ги отваряше. Колежките в училище се притесняваха, а аз ги молех да не ми правят мечешки услуги и да не му пишат нереални оценки.
- Кога замина в ЦСКА?
- Приеха го след 6-и клас. Първият му треньор беше бившият вратар на "армейците" Веселин Яневски. Димитър Пенев пък първи започна да го налага в мъжкия отбор на ЦСКА, когато Сашо беше на 18 години. След това дойде Любо Пенев и го отпрати в "Сливен". Там синът ми получи само една заплата от 3000 лева. Налагаше се да му пращаме пари, за да може детето да преживява в Сливен.
- Как се стигна до трансфера в Полша?
- Това е невероятен късмет, който показва, че все пак има Бог. Легендата на "Барселона" Хосе Мария Бакеро, който тогава водеше отбора на "Лех" (Познан), бе изпратил съгледвачи на мача "Литекс" - ЦСКА, за да следят Спас Делев. Тогава "червените" имаха една тактика - кой където види, рита напред към Делев. Скаутите казали, че нищо не става от тоя Делев, но има едно момче по крилото, много перспективно. Бакеро се обадил на Стоичков и Ицо съдействал за трансфера.
- Ще се класираме ли на световното?
- И на Сашо съм му казал, такъв невероятен шанс идва един път в живота. Напънете се малко повече, бийте Дания. Ако отидете в Бразилия, ще си уредите живота. Както го направи онова поколение от САЩ. Ако не беше онзи гол в 90-ата минута на Костадинов срещу Франция, сега Пеневата чета нямаше да са никои.
- Ще видим ли Сашо в италианското калчо?
- При всички положения смятам, че той ще напусне Познан през лятото. Но задължително трябва да гледа на Запад, а не на Изток. В началото му беше много трудно, защото не се беше делил от нас. Викаше: "Леле, къде си ме пратил. Ако знаех къде съм, пеша си тръгвах". Сега свикна, много го уважават, защото е възпитано момче и няма нито една татуировка по тялото си.
- Ще стягате ли сватба скоро?
- В никакъв случай! Казал съм му да не бърза и много да внимава, защото жената не е като човека. Но, както се казва, човек и добре да живее, пак се жени един ден