Димитър Пенев: Бях коректен с Гунди
- Добър ден, г-н Пенев, търся ви от "България Днес"...
- Ааа, знам ви! Вие сте тези, дето събличате мацките да ги снимате по гащи.
- Е, малко по-облечени, но наскоро един ваш приятел и бивш съперник на терена много се зарадва на една от тях. Въпреки че се оплака, че вече е теоретик, но още е ценител. А вие?
- Е, няма сега да коментираме кой е теоретик и кой е практик. Но винаги е приятно за човек да види едно хубаво момиче.
- Пишете поредната книга за историята на ЦСКА, какво ще включва тя?
- Да, това е вече третата книга, посветена на историята ни. Приятели ме питаха защо моя снимка няма още на първата, а аз им казвам, че все някога ще има. Книги за ЦСКА ще се пишат и когато ние вече не сме между живите. Но на втората книга и моя милост се мъдри на корицата. На тази корица ще са пет човека, между които Аспарух Никодимов и Георги Велинов.
Сега пишем за 60-те години на ХХ век. Големи мачове играхме тогава, не само срещу "Левски", но и срещу други отбори. Освен това с националния тим имаме успехи, които са позабравени вече. Това са неща, които трябва да бъдат припомнени - мачовете у нас, а и в чужбина.
- Това са годините, когато сте играли срещу Гунди, Жоро Соколов, Сашо Костов, какво помните от тях?
- Много спомени има оттогава, наистина. С тях бяхме и съотборници в националния отбор, постигахме успехи като един екип.
Винаги много детайлно са били следени двубоите между мен и Аспарухов. Но нашето съперничество се отличаваше по това, че винаги бяхме коректни един към друг. След мачовете с него, Сашо Костов, Теко Абаджиев и други ходехме по ресторанти. Позволявахме си да пием по питие, знаете, Котков пиеше коняк, Гунди вермут, аз каквото има. Но никога не сме окъснявали по нощите, да ходим по барове, такива работи. То тогава имаше и малко ресторанти, нямаше много къде да ходим. Никой не ни е обиждал, никой не е смятал, че е нередно дето сме заедно. Коментираше се само това, какво е ставало на терена през 90-те минути на мача. Хората бяха по-единни, всички ни виждаха, поздравяваха ни, а беше и много по-евтино, та си позволявахме да ходим на ресторант.
- Кой от тези символи на "сините" беше по-добър, с кого сте имали повече трудности на терена?
- Те не играеха на един пост, затова аз бях срещу Гунди. Но и Сашо Костов, с когото сме приятели и до днес, също беше много опасен футболист. Соколов беше страхотно дясно крило. Не може да ги сравняваме. Жалко че кариерата на Соколов свърши малко преждевременно, но там имаше намеса от страна на баща му Апостол. Разбиранията му бяха различни. Жоро имаше страхотни качества още от малък, неслучайно на 16 години вече беше в първия им отбор. Но баща му имаше голяма амбиция за него, също и ревност. Не разрешаваше да играе заедно с Гунди. Може би кариерата на Соколето угасна така бързо именно заради баща му. Левскарите трябва да си го признават това, но защо не го казват - не знам.
- Тогава футболистите сте били приятели, феновете също, защо се изгуби това?
- А, не се е изгубило. Само не могат да се разберат кой да им плаща сметките, ха-ха. Тази година не знам, в последните десет години шефовете на фен клубовете Димитър Ангелов-Дучето и Златин Тепсиев все бяха заедно. Пийнат, прегърнат се и се разделят. Правеха си шашмите с билетите и пропуските, с това-онова. След това стават противници. Това ми бяха интересни неща...
- В ЦСКА сега също става интересно, с Милен Радуканов отборът доби по-друг облик...
- Трудно е на Радуканов сега. Завари отбора, без да е привличал футболисти, без да е провеждал подготовка. Всичко му е на гърба на него сега.
- Какви цели са поставени пред Радуканов?
- При нас целите и да не са поставени, те са задължителни. Освен първото друго място не се признава.
- Има ли шансове за отбора ви да влезе в тройката до края на шампионата?
- Има, защо да няма. Ето, "Левски" стартира лошо, което се видя още и в контролите. При тях се създаде добра организация, стадиона си гърмяха и го оправиха бързо и пак играят там, но нещо явно куца отвътре. "Литекс" от две-три години засилиха работата в школата и изкарват добри млади футболисти.
- В ЦСКА и в "Левски" говорят за подмладяване, за "модела "Литекс", може ли реално това да стане?
- Може да стане, правили сме го преди. Но е трудно за една година да направиш подмладяване, защото не можеш да намериш толкова млади играчи. Трябват две-три години да проверяваш юноши, кой ще стане, после още две години да играят заедно. В последните години стана модно да се взимат чужденци, да им се плащат големите заплати.
- Защо Миодраг Йешич се провали, говори се, че играчи са го бойкотирали, имало лоша обстановка в съблекалнята?
- Йешич е добър треньор и го е доказал. Сред футболистите винаги е имало мрънкалници. И аз като футболист съм имал моменти да мърморя. Но той не уцели времето да дойде. Не може за две седмици подготовка и да тръгнеш силно. Преди от провинцията взимахме по двама-трима играчи на сезон, познавахме ги, наблюдавахме ги. А сега се взимат чужденци, които не знаем какви са им качествата. После не можеш да ги задържиш, те искат да бягат в чужбина за по-големи заплати.
- Защо се стигна до това ЦСКА да няма национал, а "Левски" да има само един?
- Това според мен са нормални неща. Просто такъв е етапът. Решението е и на треньора. Любо обърна внимание на Спас Делев, а той отиде в Турция и не се наложи, не играе. Бандаловски през мач е с картон - как да го вземеш. Галчев бе викан, но не сполучи.
- Каква е заслугата на Любо Пенев за представянето на националния ни отбор?
- Любо навлиза в следващ етап от треньорския си занаят. Вече е изграден като треньор, премина през два-три клуба, където се представи съвсем прилично. Като футболист игра в големи отбори като "Валенсия" и "Атлетико" (Мадрид), сега надгражда. Налага своите качества, каквито имаше като играч и сега като треньор. При него има ред, дисциплина, принципи.
- Той съветва ли се с вас?
- Не, няма време. Рода сме, имаме си уважението, но рядко ни остава възможност да седнем и да коментираме някои неща за футбола, за национала.
- Какви са шансовете на националния ни отбор за бараж?
- Много интересно се развиват мачовете в групата ни. Има сблъсък на Дания с Италия, ние с Италия, с Чехия последния мач. Повече се притеснявам за мачовете с по-слабите отбори като Малта и Армения. Примери има много, още през 1966 година се мъчихме с Люксембург за 2:1. На полувремето беше 1:1 и треньори и ръководители едва ли не припадаха.
Но става интересно наистина. Отборът ни играе дисциплинирано и с тази игра имаме шанс за баража.
- Вашият възпитаник Христо Стоичков стана лице на протестите, вие следите ли ги?
- Ицо си има негово си мнение, щом така е решил, така е постъпил. Навсякъде по света търсят известни спортисти да стават лица на разни работи. Включват ги и в различни листи...
- Вас канили ли са ви да се включите в листа, да ставате депутат?
- Е, да. Добре се познавам с Георги Първанов, с Бойко Борисов.
- Борисов канил ли ви е сега да се кандидатирате за парламента?
- На Борисов винаги ще му обърна внимание, защото е направил много за спорта. Дай Боже, за в бъдеще да направи още. Може, може и да се появя в депутатската листа, но трябва първо да мислим за спорта.
- Ааа, знам ви! Вие сте тези, дето събличате мацките да ги снимате по гащи.
- Е, малко по-облечени, но наскоро един ваш приятел и бивш съперник на терена много се зарадва на една от тях. Въпреки че се оплака, че вече е теоретик, но още е ценител. А вие?
- Е, няма сега да коментираме кой е теоретик и кой е практик. Но винаги е приятно за човек да види едно хубаво момиче.
- Пишете поредната книга за историята на ЦСКА, какво ще включва тя?
- Да, това е вече третата книга, посветена на историята ни. Приятели ме питаха защо моя снимка няма още на първата, а аз им казвам, че все някога ще има. Книги за ЦСКА ще се пишат и когато ние вече не сме между живите. Но на втората книга и моя милост се мъдри на корицата. На тази корица ще са пет човека, между които Аспарух Никодимов и Георги Велинов.
Сега пишем за 60-те години на ХХ век. Големи мачове играхме тогава, не само срещу "Левски", но и срещу други отбори. Освен това с националния тим имаме успехи, които са позабравени вече. Това са неща, които трябва да бъдат припомнени - мачовете у нас, а и в чужбина.
- Това са годините, когато сте играли срещу Гунди, Жоро Соколов, Сашо Костов, какво помните от тях?
- Много спомени има оттогава, наистина. С тях бяхме и съотборници в националния отбор, постигахме успехи като един екип.
Винаги много детайлно са били следени двубоите между мен и Аспарухов. Но нашето съперничество се отличаваше по това, че винаги бяхме коректни един към друг. След мачовете с него, Сашо Костов, Теко Абаджиев и други ходехме по ресторанти. Позволявахме си да пием по питие, знаете, Котков пиеше коняк, Гунди вермут, аз каквото има. Но никога не сме окъснявали по нощите, да ходим по барове, такива работи. То тогава имаше и малко ресторанти, нямаше много къде да ходим. Никой не ни е обиждал, никой не е смятал, че е нередно дето сме заедно. Коментираше се само това, какво е ставало на терена през 90-те минути на мача. Хората бяха по-единни, всички ни виждаха, поздравяваха ни, а беше и много по-евтино, та си позволявахме да ходим на ресторант.
- Кой от тези символи на "сините" беше по-добър, с кого сте имали повече трудности на терена?
- Те не играеха на един пост, затова аз бях срещу Гунди. Но и Сашо Костов, с когото сме приятели и до днес, също беше много опасен футболист. Соколов беше страхотно дясно крило. Не може да ги сравняваме. Жалко че кариерата на Соколов свърши малко преждевременно, но там имаше намеса от страна на баща му Апостол. Разбиранията му бяха различни. Жоро имаше страхотни качества още от малък, неслучайно на 16 години вече беше в първия им отбор. Но баща му имаше голяма амбиция за него, също и ревност. Не разрешаваше да играе заедно с Гунди. Може би кариерата на Соколето угасна така бързо именно заради баща му. Левскарите трябва да си го признават това, но защо не го казват - не знам.
- Тогава футболистите сте били приятели, феновете също, защо се изгуби това?
- А, не се е изгубило. Само не могат да се разберат кой да им плаща сметките, ха-ха. Тази година не знам, в последните десет години шефовете на фен клубовете Димитър Ангелов-Дучето и Златин Тепсиев все бяха заедно. Пийнат, прегърнат се и се разделят. Правеха си шашмите с билетите и пропуските, с това-онова. След това стават противници. Това ми бяха интересни неща...
- В ЦСКА сега също става интересно, с Милен Радуканов отборът доби по-друг облик...
- Трудно е на Радуканов сега. Завари отбора, без да е привличал футболисти, без да е провеждал подготовка. Всичко му е на гърба на него сега.
- Какви цели са поставени пред Радуканов?
- При нас целите и да не са поставени, те са задължителни. Освен първото друго място не се признава.
- Има ли шансове за отбора ви да влезе в тройката до края на шампионата?
- Има, защо да няма. Ето, "Левски" стартира лошо, което се видя още и в контролите. При тях се създаде добра организация, стадиона си гърмяха и го оправиха бързо и пак играят там, но нещо явно куца отвътре. "Литекс" от две-три години засилиха работата в школата и изкарват добри млади футболисти.
- В ЦСКА и в "Левски" говорят за подмладяване, за "модела "Литекс", може ли реално това да стане?
- Може да стане, правили сме го преди. Но е трудно за една година да направиш подмладяване, защото не можеш да намериш толкова млади играчи. Трябват две-три години да проверяваш юноши, кой ще стане, после още две години да играят заедно. В последните години стана модно да се взимат чужденци, да им се плащат големите заплати.
- Защо Миодраг Йешич се провали, говори се, че играчи са го бойкотирали, имало лоша обстановка в съблекалнята?
- Йешич е добър треньор и го е доказал. Сред футболистите винаги е имало мрънкалници. И аз като футболист съм имал моменти да мърморя. Но той не уцели времето да дойде. Не може за две седмици подготовка и да тръгнеш силно. Преди от провинцията взимахме по двама-трима играчи на сезон, познавахме ги, наблюдавахме ги. А сега се взимат чужденци, които не знаем какви са им качествата. После не можеш да ги задържиш, те искат да бягат в чужбина за по-големи заплати.
- Защо се стигна до това ЦСКА да няма национал, а "Левски" да има само един?
- Това според мен са нормални неща. Просто такъв е етапът. Решението е и на треньора. Любо обърна внимание на Спас Делев, а той отиде в Турция и не се наложи, не играе. Бандаловски през мач е с картон - как да го вземеш. Галчев бе викан, но не сполучи.
- Каква е заслугата на Любо Пенев за представянето на националния ни отбор?
- Любо навлиза в следващ етап от треньорския си занаят. Вече е изграден като треньор, премина през два-три клуба, където се представи съвсем прилично. Като футболист игра в големи отбори като "Валенсия" и "Атлетико" (Мадрид), сега надгражда. Налага своите качества, каквито имаше като играч и сега като треньор. При него има ред, дисциплина, принципи.
- Той съветва ли се с вас?
- Не, няма време. Рода сме, имаме си уважението, но рядко ни остава възможност да седнем и да коментираме някои неща за футбола, за национала.
- Какви са шансовете на националния ни отбор за бараж?
- Много интересно се развиват мачовете в групата ни. Има сблъсък на Дания с Италия, ние с Италия, с Чехия последния мач. Повече се притеснявам за мачовете с по-слабите отбори като Малта и Армения. Примери има много, още през 1966 година се мъчихме с Люксембург за 2:1. На полувремето беше 1:1 и треньори и ръководители едва ли не припадаха.
Но става интересно наистина. Отборът ни играе дисциплинирано и с тази игра имаме шанс за баража.
- Вашият възпитаник Христо Стоичков стана лице на протестите, вие следите ли ги?
- Ицо си има негово си мнение, щом така е решил, така е постъпил. Навсякъде по света търсят известни спортисти да стават лица на разни работи. Включват ги и в различни листи...
- Вас канили ли са ви да се включите в листа, да ставате депутат?
- Е, да. Добре се познавам с Георги Първанов, с Бойко Борисов.
- Борисов канил ли ви е сега да се кандидатирате за парламента?
- На Борисов винаги ще му обърна внимание, защото е направил много за спорта. Дай Боже, за в бъдеще да направи още. Може, може и да се появя в депутатската листа, но трябва първо да мислим за спорта.
Реклама
Реклама
