Сбогом, Ламбо!
Хиляди се поклониха пред големия Стефан Данаилов
Осемте му випуска се редуваха до ковчега на актьора
С писмо и спомени за него се простиха близките му
"Последно сбогом! България осиротя завинаги! Отиде си един от последните мохикани на честността, красотата и любовта." Така изпрати Стефан Данаилов в последния му път лидерът на БСП Корнелия Нинова, която първа заедно с цялото ръководство на БСП се сбогува със Стефан Данаилов. Червените дойдоха с рози в ръце и сълзи на очи.
Проф. Стефан Данаилов си отиде от този свят в сряда, дни преди да навърши 77 години, след тежко боледуване.
Хиляди почитатели, близки и приятели на легендарния актьор се стекоха пред Народния театър час преди началото на поклонението, още в 10,00 часа. Над 24 венеца в знак на признателност и любов бяха поставени пред входа на Народния, където малко преди това катафалка свали махагоновия затворен ковчег с Данаилов. Церемонията бе открита в присъствието на всички випуски на Ламбо от актрисата Силвия Лулчева. Тя прочете трогателно слово от името на всички ученици на Мастера. Под него се бяха подписали "децата, за които всичко давам", както приживе наричаше студентите си Мастера. Думи на благодарност, признателност и поклон пред делото на Стефан Данаилов произнесоха и ректорът на НАТФИЗ "Кр. Сарафов" проф. Станислав Семерджиев и председателят на ВС на БСП Корнелия Нинова.
Последните думи, преди вратите да бъдат отворени за поклонението, каза неговата племенница Росица Обрешкова, която е и режисьор на последния спектакъл с участието на Данаилов - "Актрисата". "В спомена си винаги ще стоим на твоята маса, онази голямата в хола, отрупана с нежност и топлина, цялата банда заедно, около теб. Помислил си за всички ни: Ая е вегетарианец, за Стефи трябва да има кола, за Виктория и Владето да се сготви боб от големия, за Росен и Вики да се купи бира, а за мен..."Айде, Обрешкова, бързо сервирай, че ще изстине." Ти ще се шегуваш, най-вече с остаряването, а сетне ще споделяш своите мълчания, докато леко усмихнат пиеш кафе. Благодаря, че притежаваме дара да бъдем част от живота ти. Благодаря за добрината, все още за нея няма сътворено прилагателно, благодаря за най-голямото наследство - паметта за Стефан Данаилов", каза Роси. По време на поклонението студентите на Мастера се редуваха на почетен караул до ковчега.
Проф. Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, Мастера, Бате Серго, Майор Деянов, българския Ален Делон, е емблематичен актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист и народен артист, дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV Народно събрание.
"Стефан каза да не го жалим. Не тъжете, преживял съм живота си максимално. Сравнявам го с Петър Дънов - духовен наш учител. Той много обичаше хората, много талантлив, жизнелюбив. Той бе избран от Бога", сподели Таня Лолова, на която й прилоша и линейка на Бърза помощ й даде успокоително.
"Стефан може да раздава. Когато с Невена Коканова сме говорили за него, е ставало дума за това, че има хора за раздаване и други, които само взимат. Той много е помагал. Помогна и на Йордан Радичков. Намери му лекарства и той се оправи." Това сподели Мария Статулова, снаха на Йордан Радичков.
"Отиде си една епоха. Обичах го много. Надявам се, че след известно време ще се видим заедно на едно друго място. Сбогом, Ламбо. Велик човек си", сподели Вежди Рашидов за приятеля си.
Поклон пред светлата памет на проф. Стефан Данаилов!
Посвещение на студентите на Стефан Данаилов, прочетено от Силвия Лулчева:
Сбогом, Мастер!
Благодарим ти за смелостта да поемеш кръста да поведеш млади хора към светлината на изкуството!
Благодарим ти за безпощадно точната искреност!
Благодарим ти, че когато обсъждаше актьорската ни работа, вниманието ти беше съсредоточено върху това колко сме пораснали като човеци.
Благодарим ти, че ни наказваше, като ни прощаваш!
Благодарим ти, че говореше просто, честно и човешки, с безмилостна автоирония, че не се къпеше в суета и самовлюбеност, а ни респектираше с нечовешка човечност!
Благодарим ти, че смущаващо земен, оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем живота си, протегнали мечти да те заслужим!
Благодарим ти, че ни беляза с любовта си към живота!
Благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Благодарим ти, че ни учеше на екипност и партньорство в професия, в която всеки се изкушава да изпъкне, да е пръв, да е по-напред!
Благодарим ти, че преди да станеш професор, беше Академик по човекознание, човеколюбие и човещина!
Благодарим ти за широтата, за свободата, за мащаба на смелото ти сърце!
Благодарим ти за щедростта, за замаха, за смеха!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни покори с непосилната лекота на любовта и усмивката си!
Благодарим ти, че ни показа какво е диалогичност, дипломатичност и внимание към всеки!
Благодарим ти, че ни остави домашно, да напишем отговор на литературния въпрос: достоен ли съм да съм твой ученик?
Сбогом, Мастер!
Прости ни!
Обичаме те, Учителю!
