Вокалистката на "Рико Бенд" Саша Рико: Повече от 10 г. чаках сина си

Публикувана: 22.11.2020, 14:00 40479 Автор: Магдалена Миткова

Вярвам, че когато даваш, ще получаваш

КОЯ Е ТЯ

Сашка Рикова е на 34 г., родена е в гр. Ракитово. Занимава се с пеене от 13-годишна. През 2012 г. с мъжа си Веско създават "Рико Бенд". Групата натрупва огромна популярност сред чалга феновете. Записват парчета с едни от най-големите имена в попфолка като Мария, диджей Дамян. Последният им хит "На мама козлето" натрупва над милион гледания само за няколко дни. Песента е посветена на сина на Саша и Веско, който носи името на баща си.

- Ти си създател и вокалистка на една от най-успешните ромски групи - "Рико Бенд". Как успяхте да стигнете до върха?
- Един от създателите съм, защото инициаторът на това да съществува "Рико Бенд" е Веско Риков, който ми е и съпруг. С него сме заедно не само на сцената, но и в живота. Свързва ни постоянството и многото вложен труд. Той е много дисциплиниран и организиран на сцената. Изисква страшно много от всеки член на групата, включително и от мен. Има моменти, в които той не се съобразява, че съм неговата жена. Просто си казва каквото трябва да е. Карали сме се дори на сцената, спирал ме е да пея. Затова се получават нещата, когато даваш - получаваш.
- Не е ли трудно да се съвместяват личният и професионалният ви живот? Двамата сте почти непрекъснато заедно.
- Има и плюсове, и минуси. Плюс е, че сме постоянно заедно. Ние доста години работихме поотделно. Вече седма-осма година сме заедно. Нашите приятели са едни и същи, задълженията са ни едни и същи. Минусът е, че когато тръгваме заедно на работа, не се прибираме с дни, понякога и със седмици, когато сме извън страната и двамата родители не сме до нашето детенце. Това е единственият минус.
- На сина ви ли е посветена последната песен "На мама козлето"?
- Да, малко е странно, но му казвам "козле".
- Тя събра над милион гледания за много кратко време. На какво се дължи успехът й.
- Не предполагах, че специално тази песен, която е по-различна от стила ни, ще се харесва чак толкова. Аз се чувствах длъжна да я изпея. Много исках, като порасне синът ми един ден, да знае каква е истината, въпреки че аз ще му разкажа. Истината е такава, че аз много трудно забременях. Трябваше с цялото си сърце да го искам, да се моля на Господ. Докато не се съсредоточих върху това, не ми се получиха нещата. В днешно време хората харесват малко по-друг типаж песни, по-комерсиални. Получих много писма и съобщения от момичета, жени, баби. Явно има доста хора като мен, които са имали такъв проблем.
- Колко време ти отне да забременееш?
- Ужасно много. Повече от 10 години съм чакала да забременея. През всички тези години с Веско се занимавахме с болници, срещахме се с най-различни доктори, операции, лечения и чак през 2018-а родих. След 20-годишна връзка детето ми е на две години. Явно тогава е бил моментът.
- Представяш ли си той, като порасне, да тръгне по стъпките ви?
- От моя страна само аз съм на музикалната сцена, но от родата на мъжа ми абсолютно всички се занимават с музика. Майка му е бивша певица, свирила е на бас китара. Страшно талантливи и музикални са. Аз се старая сина ни да го възпитам както трябва, пък вече той какво ще избере - надявам се да е най-доброто. Въпреки че е още много малък, гледа какво прави баща му и се опитва да го копира. Струва ми се, че има някаква дарба, но не мога да реша аз.
- Одобряваш ли затварянето на нощните заведения заради пандемията?
- В никакъв случай не го одобрявам. Говоря с много колеги и приятели. Лошото е, че не се случва само в нашата държава. Не мога да кажа само за нашите управници дали са запознати с това колко много хора са свързани с тази работа. То не са само певци и певици, сервитьори, бармани, охрана, много хора остават без работа. Не го одобрявам, още повече при положение, че по магазините е пълно с хора. Онзи ден видях една снимка, направена в голяма хранителна верига. Хората в магазина са буквално един в друг. Надявам се, че ще ни пуснат да работим.
- Финансово докога можете да издържите, все пак цялото семейство се занимавате с това?
- Хората, които живеем в София, знаем какъв е животът тук и колко е по-скъп от по-малките градове и села. Колкото и да си добре финансово, всеки си има страшно много разходи. Колкото и да си добре, когато започнеш да вадиш от готовите пари, те рано или късно свършват. Ще се моля да ни пуснат да работим и скоро да се върнем към нормалния начин на живот.
- Какво ви свързва с гримьора Цецо Андреев, с когото направихте "Машъп"?
- С Цецо се познаваме от близо 4-5 години, а през последните една-две станахме изключително близки. През последните ни проекти много се сближих с него. Във всичко е до мен, помага ми. Виждаме се почти всеки ден. Той е човек, който надминава себе си сам, много е талантлив, най-добрият гримьор. Страшна душа е и обича да танцува и пее, завършил е музикално училище. Присъства с мен на няколко записа и малко на майтап решихме да направим един машъп (смесване на две или повече предварително записани песни - б.р.). Той беше малко притеснен в началото, но като чу записа, каза "леле, наистина се получава". Притесняваше се дали ще го харесат феновете. Казах му, че нищо не пречи да го пуснем и да пробваме. Аз съм на 34 г., ретро песните са ми слабост. И новите са хубави, но имаме спомени на тези песни. Цецо знае всички стари песни, като пътуваме в колата, той запява, аз продължавам. За рождения му ден му пожелах да си направим авторска песен. Няма как да не се получи, защото дадеш ли, ще получиш.
- Ти претърпя една абсолютна метаморфоза, след като се подстрига късо. Как се реши на тази крачка?
- През лятото свирим почти всеки ден. Когато сме в София, ме прави Момчил Спасов, но когато сме далече, се налагаше сама да си правя прическа. Беше ми много трудно, но до такава степен обичах дълга коса, че си налагах и се справях. За първи път ще кажа, че моята коса винаги е била къса и съм носила екстеншъни. Когато ги махнах и се подстригах, получих много въпроси защо съм махнала дългата коса, всички казваха, че много ми отивало. Аз много обичам да бъда различна. Сега вече не си представям да съм с коса. Чудя се как съм издържала. Вече се оправям за пет минути, а преди по час и половина, преди да изляза на сцената, отделях само за косата.
- Някой помагал ли ви е, давал ли е рамо на "Рико Бенд" тогава, когато сте имали нужда?
- В началото на създаването на "Рико Бенд" имахме трудности. Веско свиреше 20 г. с оркесър "Кристали". Всички много го уважаваха. В един момент, когато решават с брат му Ивайло да направят група, се обажда на различни колеги да ги кани да направим някоя песен заедно, да дадат едно рамо. За съжаление нито един не реагира. Това е тъжен момент за мен. Може би това ни амбицира още повече да работим с по-голям хъс и по-сериозна организация. А и Веско си е такъв. После вече стана по-лесно. След една година се обаждаха музиканти, които ги хванало яд, че са отказали. Това е тъжен и поучителен момент. Не знам дали трябва или не, но ги помня тези неща. Мисля, че всеки един с много усилия може да постигне всичко независимо в каква сфера. Просто отдадеш ли се на нещо, съсредоточиш ли се, няма как да не се получат нещата.