Учителя: Добър ли си, доброта виждаш

Бог те кара да виждаш това, което си

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дънов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията Дрю, Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина си, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. С част от тях продължаваме да ви запознаваме.

Още за любовта

- При всички постижения, които днес хората имат: наука, изкуство, техника, обществена уредба, изобилие на стопански блага, едно не им достига - любовта. Само при любовта всички тези постижения ще бъдат благословени, ще представляват блага за всички. Само при любовта ще се осмислят и използват правилно. Не приемат ли любовта, хората ще изгубят всичко, всичко сами ще разрушат.

- Божествените добродетели имат ухание. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Този аромат, това ухание се нарича нюкс. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Този нектар е именно онзи елемент, който алхимиците са търсили векове. Как се засилва тази миризма, която е като миро? С постене и истинен живот. Човекът на любовта може да се уподоби на разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява любовта - идеалният живот.

- Друга особеност на любовта е тази: не може да проявите любовта по един и същи начин към всички. Любовта ви към всеки човек ще бъде специфична. Понеже всеки човек е специфична проява на Бога, затова проявява любовта по особен начин. Вие усещате този оттенък. Неговата любов има особени вътрешни качества, които никой друг няма. По това се различават хората. Любовта се проявява първо към Бога, към възвишеното, после към слабите, нуждаещите се, изоставените и най-после, любовта се проявява към подобните. Тази форма на любовта се нарича "Любов по подобие". При нея има обмяна между душите. Тя е любов във възходящо състояние. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява. Ако един човек е добър, но със слаб характер и възлюби грешник, добрият човек ще стане грешник, ще придобие неговите недостатъци. Когато любовта на добрия е божествена, това не става.

- В любовта има един велик закон: онзи, който ви обича, радва се на малките неща, които му давате. Който ви обича, може да ви даде една малка семка - вие ще се радвате на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само любовта може от малките неща да прави велики. Великите неща, вън от любовта, постоянно се смаляват, а малките неща в любовта стават велики. Всичко това трябва да опитаме.

- Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан - земята на изобилието, на любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, а само на небето. Ханаан е мястото, където живеят съществата на любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на "обществото на любовта". И затова говорете с хората, споделяйте своите разбирания, но не се стремете да ги боядисвате, да ги карате насила да заобичат другите и Бог. Всеки има път и време, когато да върви по него. И друго, спазвайте един важен закон - възглед на Божията любов, той гласи: "Обичай всички хора, които те обичат. Не се привързвай към тия, които не те обичат. Само ще пострадаш. Само хора с еднакви енергии се привличат, другите не е нужно да искате на своя страна".

Добрите хора

- Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си, нито ума си изнасилва, нито сърцето си изнасилва, нито волята си изнасилва. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече, и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота и страда, а после се разболява. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на неговата нервна система.

- Когато човек, когото смятате за добър, е "прекалено" добър, неговите нерви се разкодират и не могат да предадат тази енергия, която мисълта изисква, и той става слабоумен. Неговата добрина на сърцето се предава по известен род нерви и те като отслабнат, той не може да развие своята добрина и става малодушен. А след това, като отслабне и неговата воля, той не може да предава своята силова енергия и става безхарактерен.

- В света виждаш грозотата, не че Бог те кара така да виждаш. Бог те кара да виждаш това, което си. Което виждате, това сте вие. Добрият човек вижда добрите работи. Лошият човек вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият - със здравето си. Умният се занимава със своя ум, глупавият със своята глупост.

Как да не се поддаваме на негативното

- Знайте едно - у нас има и хубаво, и лошо. Ние като души сме избрали да живеем на дуална планета. Във вас има и от двете неща - всеки е изпитвал и мъка, злост, и щастие, любов. Бог ни събира точно с хората, които са наша противоположност, за да отработим качества, които нямаме. Всички искат само любов и признание. Много хора, които са в ниската енергия, нямат достъп до високата и те живеят с повече негативни емоции. Чрез практиките на благодарност, молитва към Бог и осъзнатост вдигаме емоции и енергия. Когато човек е неосъзнат, той не знае как да запълни тези липси от околната среда и сам да ги произведе, той започва да ги търси от хората с лошотия от най-уязвимите хора около него. Всяка война също е борба за енергия.

- Когато човек дълго е в негативното, все е тъжен и много се оплаква, започва да търси внимание от хората с кавги, сплетни, интриги. Така се взима енергия. Затова внимавайте къде отиват вашите думи, мисли, действия и състоянието ви, защото това вие храните с чистата си енергия, това, което Господ ви е дал. Ние без енергия сме нищо. Най-важно е да се научите да контролирате своята енергия и да създавате за себе си енергия.

- Как ви изтича енергията? Много лесно ще го разберете - кой ви е обидил, от какво имате страх, от какво имате срам, какво ви ядосва? Първо трябва да вярвате в Бог, после в себе си. Когато знаете, че сте творци на собствения си живот, защото винаги ще бъде според вярата ви, това ще стане истина за вас и лошите енергии трудно ще ви обграждат. Затова първо трябва да поработите върху вярата си. Хората, които не вярват в Бог, се лишават от защита, от гръб.

- Гледайте всеки един човек през очите на Бога - не като лоши хора, не като неприятни, а обратното. Когато някой е лош, той е нещастен, има причина да е така. Тези, които се държат недобре с вас, те се държат два пъти по-зле със себе си. Те може да са измъчени от детството, погледнете през божествената гледна точка, а не през човешката. На каквото реагирате, това храните и уголемявате. Затова е важно да не реагирате на лошотията. Оставете я да мине покрай вас. Обърнете ли й внимание, очаквайте я пак.

Една от най-силните молитви е "Добрата молитва"

Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме. Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Животът си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята. Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си. Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги. Амин.