Ирландската писателка Лиз Нюджънт: В момента някъде се разиграва истински психотрилър

Дори и към най-страшните истории трябва да се подхожда с леко чувство за хумор

Коя е тя

Лиз Нюджънт е родена в Дъблин, Ирландия. На шестгодишна възраст претърпява мозъчна травма и кръвоизлив при падане, от която получава дистония. Изкарва курс по актьорско майсторство, но скоро преминава към сценичен мениджмънт. Прави множество пътувания по света с театралното шоу за традиционна ирландска музика Riverdance като сценичен мениджър. Първият й роман, "Разкриването на Оливър", е издаден през 2014 г. Книгата става бестселър и получава наградата "Ирландска книга" за криминален роман за 2014 г. През 2017 г. печели наградата "Жена на годината в Ирландия по литература". През 2021 г. е удостоена с наградата "Джеймс Джойс" от Университетския колеж в Дъблин.

- Г-жо Нюджънт, кое ви накара да пишете психотрилъри?

- Действителността в момента.

- Да, но от една жена хората очакват да пише чиклит или любовни романи най-вече.

- Да, чиклит, любовните романи и индианците са много четени, но всички те пишат хорър истории всъщност. Не съм си избирала моя жанр. Просто така се получи, когато започнах да пиша. Имах добри вибрации, когато започнах това приключение. Иначе имах много тъмни истории в главата си и ги направих на книги.

- Може би причината да започнете да пишете психотрилъри се крие в това, че ирландците са корави хора?

- Да, така е! Ирландците наистина са много корави. Това наистина е една от причините да пиша такива романи. Макар напоследък репутацията на ирландската литература идва от една писателка, която пише много нежни истории. Така че зад тази твърдост се крият едни много мили и чувствителни души. Това се отразява и на книгите. Напоследък ирландските писатели започват да пишат на всякакви теми. Криминалните романи обаче си остават един от любимите жанрове. Това е така в цял свят. Интересното в Ирландия е, че жените, които пишем криминалета, са пет пъти повече от мъжете.

- Вие самата пробвали ли сте да пишете в други жанрове?

- Когато започнах да пиша моята втора книга, първата ми чернова беше комедиен роман. Тогава реших, че има много истории, които се развиват по същия начин и няма да направя нищо ново. Затова я преработих като трилър. Сега съм в кутията на психологическия съспенс и съм доста щастлива от това да пиша тези истории, защото и те са част от ежедневието ни.

- Откъде ви идват идеите? Те звучат много истински.

- Това е, защото чета много, гледам много истории в интернет, исторически драми, както и влагам ирландски фолклор в книгите си. Историите ми не са само от едно място, те са събирани през целия ми живот, а той не е кратък. Едно от вдъхновенията ми е "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли.

- Колко романа имате, преведени на български?

- Засега са четири. В момента се превежда петият, който ще излезе през следващата година.

- Има ли и истински истории в книгите ви?

- Да, цялото ми творчество е базирано на действителни истории. Всичко от романите ми се случва някъде в момента или се е случило някъде по света. Пиша психотрилъри и те винаги са за реални неща. Ако пишех научна фантастика, предполагам, че щеше да бъде различно. Там се измислят различни светове, същества, възможности. При мен не е така. Това, което пиша, е базирано на нещо чуто, прочетено или преживяно. Имам брат и сестра, които попаднаха в същите обстоятелства като героя от "Да убиеш присмехулник", и не можем да предположим как от едни и същи родители могат да се появят толкова различни деца.

- Добре ли разбрах, че имате награда "Букър"?

- О, не. Спечелих наградата за криминален роман за годината. Иначе преди около две седмици излезе една моя снимка с Джон Банвил, носител на "Букър", и оттам вероятно хората са решили, че и аз съм спечелила тази награда. Иначе имам десет награди, които ме карат да се чувствам щастлива.

- Всъщност печелите за пета година приза на ирландските криминални награди.

- Да, така е. Това е голяма чест за мен. Влагам всичко от себе си в моите книги, всичко, което мога, и съм много благодарна за тези признания.

- Ирландците имат по седем или осем деца. Защо е така?

- Защото контрацептивите бяха забранени в Ирландия до 1996 година. Днес вече хората имат по три или четири деца, но преди това законите не казваха по колко деца можеш да имаш. Имам осем братя и сестри, като три от тях са ми полусестри. Родителите ми, преди да се съберат, са имали различни семейства. Самата аз реших да нямам деца. Това е напълно осъзнато мое решение.

- Върху какво работите в момента?

- По нов роман и по пиеса за най-големия театър в Дъблин. Правя го едновременно и съм много щастлива да работя в двата различни жанра.

- Пиесата също ли ще бъде трилър?

- Смешното е, че преди да напиша първата версия, продуцентката ми каза да напиша каквото искам, стига да е добро. Аз й предложих фарс и комедия и тя беше шокирана, защото очакваше от мен нещо брутално и тъмно, като в моите книги.

- Какво ви каза?

- Да направя нещо по-черно. Историята да е най-тъмната и страховита, която някога съм писала. В крайна сметка се получи много различна и все пак хубава история. Винаги съм мислела, че комедията може да се вмъкне в някоя зловеща история, да се получи някакъв микс, който може да излезе много добър. Нещо като черна комедия, което ще се харесва много. Дори в книгите си, когато пиша хорър истории, се опитвам поне отчасти да преплета в тях чувство за хумор. Това е нещо, което би ни помогнало в живота. Би ни помогнало да погледнем и на най-лошите истории с усмивка.