Площадните революции изядоха децата си
Бисерка БОРИСОВА
Справедливият гняв на хората, породен от космическите сметки през последния месец, малко или много бе опорочен както от опита на политици да яхнат недоволството, така и от вандалщината на откровени провокатори. Нещо, което за съжаление съпътства всички големи бунтове в годините на прехода.
Първият голям граждански протест у нас бе още на 14 декември 1989 г. В комунистическия парламент бе внесен законопроект за отмяна на чл.1 от конституцията, определящ ръководната роля на БКП, но депутатите се опитаха да го отложат. Това взриви студентите, събрали се около Софийския университет, за да настояват за автономия на ВУЗ. Те обградиха Народното събрание, към тях се присъединиха и стотици граждани. Хората скандираха "Мафия", "Долу БКП" и "Всички вън". Следобед се появиха членовете на Координационния съвет на СДС, сформиран седмица по-рано. Негов председател бе Желю Желев. Ескалацията на напрежението достигна връх привечер, когато един от опозицията - Любомир Собаджиев, предложи да се щурмува сградата. Стотиците, събрали се пред парламента, бяха готови да направят революцията, която да отнеме властта на БКП. Желю Желев обаче е против и тръгна да приспива бунта на хората с мегафон. Тогава генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов казва знаменитата си реплика "По-добре е танковете да дойдат", което наново взриви недоволството. На практика събитията от 14 декември 1989 г. легитимират СДС като национално отговорна формация, а Желев като политика, който според едни спря кръвопролитията, а според други - истинската промяна в България.
Виденовата зима от 1997 г. ще се запомни с най-сериозните досега граждански протести. България е изправена на ръба на гражданска война. За по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 лв. достигна до 3000 лв. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са магистрали, пътища, улици. На 3 януари парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение". На 8 януари БСП се отрича от премиера си Жан Виденов и номинира за мястото му в оставащия й двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев - министър на вътрешните работи в кабинета в оставка. Президентът Желев обаче (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на социалистите нов мандат, макар че е задължен по конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка. Част от протестиращите щурмуват Народното събрание, докато депутатите заседават. Намесва се полицията и вътрешните войски, пускат сълзотворен газ. Депутатите от БСП са се свили по ъглите и пеят партизански песни. Десетки са ранени през нощните сражения между граждани и полицаи. Сред пострадалите е и бившият министър-председател Филип Димитров, на когото шият главата в "Пирогов". Социалистите са се изпокрили, уплашени от гнева на народа и се отказват от нов мандат.
На 4 февруари политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. До провеждането на вота е назначен служебен кабинет с министър-председател Стефан Софиянски. Всички очакват, че до година-две БСП няма да съществува.
Истината се оказва различна. През 2005 г. соцпартията идва на власт - чрез тройната коалиция. Цялото управление на кабинета "Станишев" отново е белязано от протести. Най-сериозният е от 14 януари 2009 г. Катализатор е смъртта на студента по фармация Стоян Балтов, убит пред дискотека в Студентски град, без да има наказание за това. Хиляди се събират пред парламента. До ден днешен организаторите твърдят, че властта е наела специални провокатори, за да дискредитират мероприятието. Свидетели разказват как загражденията около Народното събрание били "предвидливо" разкачени, а на най-преден план била "стоварена" групичка от 20-30 скинари, които започнали да мятат железата по полицията. Незнайно откъде и от кого е подаден сигнал за бомба на площада, което дава основание на тогавашния кмет на столицата Бойко Борисов да прекрати протеста. Мнозина граждани докладват, че са бити от полицията. Тогава градоначалникът се обявява на страната на протестиращите.
Днес, вече като премиер, Борисов и протестиращите са от двете страни на барикадата. Трансформация има и при останалите основни лица от годините на митингите. Жан Виденов се гласи да се завърне в политиката и събира все повече симпатия. Обявеният за национален герой през 1997 г. Иван Костов пък е вече най-мразеният български политик. Хората обаче, които пълниха площадите, до ден днешен не виждат мечтаната през 1989 г. промяна.
