Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/17926960 www.bgdnes.bg

Росен Карамфилов: Локдаунът отключи рисуването ми, после не можах да спра

Закърмен съм с рокендрол, смехът е любимото ми изкуство

КОЙ Е ТОЙ

Росен Карамфилов е поет, писател, художник, музикант - многостранна личност. Роден е на 20 ноември 1992 г. в София. Средното си образование завършва във Втора немска гимназия. В продължение на една година живее във Виена, където учи сравнително литературознание. Завършва в ПУ "Паисий Хилендарски" специалност "Приложна лингвистика" с два чужди езика - английски и немски. Карамфилов е най-младият поет, включен в американската антология на българската поезия The sеason of delicate hunger. Лауреат е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014, 2019), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017), "Душата на един извор" (2018), "София Поетики" (2018) и други. Романът му "Колене" представя България на фестивала на дебютните романисти в Будапеща през 2015 г.

Наричат го просто талантливото продължение на големия български художник Кольо Карамфилов, който си отиде от този свят през 2014 г. на 50-годишна възраст.

Реклама

- Здравейте, Росене! Описват ви като момчето, което пише с дим по небето, а аз бих допълнила и което рисува с душа в сърцата ни. Вие как бихте се представили?

- Бих се описал като огнена стихия, която не умее да разрушава.

- Корицата на книгата ви "Аз ходя" е илюстрирана с картина на вашия баща Кольо Карамфилов, това ли искате да му кажете: "Татко, аз ходя!"?

- Тази книга е моето вътрешно изправяне. Аз умея да ходя само чрез поезията. Тя единствена ме държи за ръката. Тя единствена ме държи над водата. Поезията е част от незримата материя. Там е и баща ми. В необозримото пространство.

- Ако можехте да го върнете в света на живота и имахте 1 час с него, какво бихте му казали?

- Един час няма да ми стигне да му кажа и дума. Но на петдесет и деветата минута ще започна да се приготвям да тръгна заедно с него нагоре.

- Твърдите, че човек е първо дух, после тяло. Как се поддържа такъв силен и креативен дух като вашия?

Реклама

- С усилия на волята. Моят дух е несъвместим с това тяло, в което съм затворен като в карцер. Вероятно затова са и физическите ми дефицити. Това са пораженията, нанесени върху тялото при срещата с мощта на духа. Не го поддържам никак. Просто му доставям нужното, а то е - движение. В моя случай - действие. Без спиране.

- Плачете ли понякога?

- Ще ми се да се случва по-често, а не през десет години. Последно плаках на едно прекрасно парче на U2. Нарича се Electrical Storm (електрическа буря - англ. език). Още с първите секунди ми отприщва емоциите.

- Как започнахте да рисувате? Коя бе първата ви картина?

- 2020 година. Тежък локдаун. И един глас в главата ми, който ми прошепна да си купя платно и да започна първата картина "Бащино сърце" - едно сърце, яркочервено, като лудост, на черен фон. После го промених и стана "Майчино сърце", но още ми е в ума. Оттогава насетне вече не можех да спра да рисувам.

- Направихте самостоятелна изложба "Разговор с невидимото". Каква е невидимата природа на човека?

- И невидимата, и видимата природа би трябвало да е една и съща. Изконната ни природа да сме свободни. На всяка цена и независимо от цената.

- Кои са най-дръзките ви мечти?

- Нямам дръзки мечти. Моите мечти са простички. Следвам себе си до дупка и това не ми позволява да мечтая твърде дълго по простата причина, че съм твърде зает без колебание и абсолютно директно да си сбъдвам мечтите. Особен човек съм. Не се бавя излишно, защото не вярвам, че времето е безкрайно.

- Сънувате ли, кого и какво?

- Това е все едно да ме питате колко пъти в седмицата правя любов. Има лични неща. Има и тайнства. Сънуването е тайнство.

- Кога за последно се смяхте от сърце?

- Смехът е любимото ми изкуство. Владея го до съвършенство. И вярвам, че по-добра терапия от него не съществува. Причинявам си го, колкото е възможно по-често, тук и сега, днес.

- С каква музика израснахте? Кои изпълнители формираха вашия музикален вкус?

- Аз съм закърмен с рокендрол. Това е моята музика завинаги. Ако трябва да изреждам музикални групи, няма да ви стигне вестникът. Меломанията при мен е в тежка форма, аз без музика не живея. Но все пак - една банда, която за мен е необходима като въздуха - Queens Of The Stone Age.

- Приятелите, а понякога и предатели са част от живота. Наскоро написахте "Не вярвайте на Юда". Имате ли своите Юди?

- Всеки има своите Юди. Без тях как ще повярваме в чудото? Единственото истинско чудо е възкресението. В човешки план то е равносилно на това да бъдем добри един с друг. Нищо повече.

- Обичате да пишете на ръба на бръснача, боли ли от порязванията му?

- За мен болката от едно известно време няма значение. Убил съм я отдавна. Затова пиша за нея толкова. За да лекувам вашата болка. Това ми е мисията в този живот.

- Казвате, че поезията е вашата любовница, която ще любите до сетната своя нощ. А какво е за вас рисуването?

- Спасение от злободневието на човешкия свят. Избавление. Висока вибрация, която не се описва, а се преживява като рефлекс. Като съпротива срещу реалността.

- Върху какви проекти работите в момента?

- Няма как да издам всичко, което предстои. Мога да споделя това, което най-силно ме вълнува в момента, а именно - появата на първата ми песен извън групата ми Erase The Poems, първата крачка за мен като солов изпълнител, продуцирана в студиото на Respect Records от Цветан Николаев. До есента силно се надявам да бъде реализирана като видеосингъл.

- Къде се чувствате най у дома си?

- Ако питате за град - моето сърце лежи между два града - София и Пловдив.

- От какво се нуждае днес светът?

- От нормалност. Както и да ви звучи. Светът стана друг. Чужд. Хлъзгав отвън и леден отвътре.

- От какво има нужда българският дух и съвременниците ни?

- Духът е всичко, което България представлява. Без него тя е мъртва. Трябва ни повече търпение, за да устоим на абсурдите наоколо. България ще пребъде. Сигурен съм. Нашият народ многократно е доказал своята несломимост. Просто трябва да сме единни, а това никак не е просто. Да сме заедно в единомислието. Да не тръгваме срещу страната си. Да останем. Това е.

Четете още

Синът на известния художник Кольо Карамфилов се сгоди

Синът на известния художник Кольо Карамфилов се сгоди

Синът на Кольо Карамфилов съкрушен

Синът на Кольо Карамфилов съкрушен

Реклама