Двукратният олимпийски шампион по борба Армен Назарян: Ще спечелим медали в Париж!

Обещах на президента Стоянов да победя в Сидни

Кой е той

Армен Назарян е двукратен олимпийски шампион по класическа борба. Роден е на 9 март 1974 г. в Масис, Армения. От 9-годишен тренира непрестанно в залата. Трудът му се възнаграждава през 1996 г. в Атланта, когато печели първата си олимпийска титла. Тогава се състезава за родината си Армения. Година по-късно избира да представя България, след като приема офертата на тогавашния председател на федерацията по борба Гриша Ганчев. През 2000 г. носи златен медал за страната ни от олимпиадата в Сидни. През 2004 г. става бронзов олимпийски медалист в Атина.

Синът му Едмонд стана европейски шампион по борба едва на 17-годишна възраст през 2019 г. Той е и една от най-големите надежда на България в този спорт.

- Г-н Назарян, разкажете ни за първите ви стъпки в борбата.

- От малък винаги съм се борил на тревата и накрая сам отидох на тепиха да тренирам. Така вече 40 години борбата е част от мен.

- Какви бяха емоциите от първото ви олимпийско злато в Атланта през 1996 г.?

- Тогава бях изключително притеснен. Помня как гонех олимпийски медалисти за автографи, а после аз се качих на Олимп. Щастлив съм от постижението си. Винаги съм харесвал българската борба. Този спорт има най-много златни медалисти в България. Възхищавах се на Боян Радев, Петър Киров, Георги Марков.

- Как взехте решението да се състезавате за България?

- Още в Атланта казах на Валентин Йорданов, който стана олимпийски шампион в свободния стил, че ще се боря за България. Гриша Ганчев ме покани да тренирам в неговия клуб "Славия-Литекс" и да представям страната. Хареса ми и година след Атланта приех предложението му. Борбата беше много развита по това време, клубът му беше страхотен.

- Какъв човек е Гриша Ганчев за вас?

- Той много мислеше за борба, идваше на всяко едно състезание. Раздаваше ни премии за най-добър състезател в турнирите. От "Славия-Литекс" излизаха най-добрите борци във всички стилове. Благодарение на Ганчев всяка година имахме медал в този спорт.

- В Сидни през 2000 г. печелите и втората си олимпийска титла...

- Тогава обещах на Гриша Ганчев, на президента Петър Стоянов и на цяла България, че ще спечеля медал за страната. Не уточних какъв точно, но отидох като на война за златото. След като го спечелих, направих и известното си салто. Това празнуване ми идваше отвътре и беше плод на емоцията от триумфа. Още от малък съм бил амбициозен да постигам велики неща. Искам и младите в държавата да се борят до край и да не се отказват. Трябва да се борят да сбъднат мечтите си. За това са нужни дисциплина, възпитание и много тренировки.

- Синът ви Едмонд ще пропусне игрите в Париж заради контузия. Какво е състоянието му в момента?

- Преди квалификациите за олимпиадата той спука прешлена си. Надявам се по-скоро да се завърне на тепиха. От малък е борбен, стиска зъби, не се оплаква от болки. Все още е млад и ще премине и през контузиите, които са неизменна част от една спортна кариера. Чак на 23 години може да се състезава за мъжете, до тогава има много време и вярвам, че ще се завърне още по-силен. Той е чудесен борец. Най-важното е да е здрав. Изключително е динамичен, умее хватките и притежава голямо сърце. Вярвам, че ще премине през куп битки, борби и трудни конкуренти. Той е пример за младите в спорта.

- Виждате ли в другите младежи бъдеще в борбата?

- Много харесвам Семен Новиков, Айк Мнацаканян, Кирил Милов. Надявам се да отвеят конкуренцията си в Париж. Те са добри борци и вярвам в тях.

- Ще спечели ли България медал в Париж?

- Със сигурност ще спечелим в борбата. Кирил Милов доказа, че има класа да стане медалист на олимпиада. Видяха се качествата му на европейски и световни първенства. Той знае как да надвие конкурентите си. И шестте ни представители трябва да се борят до последно. Руснаците няма да участват, така че имаме по-голям шанс.

- Какво бихте посъветвали младите спортисти?

- Спортът изгражда духа и характера. Това е най-хубавото нещо за един човек. Не трябва да се отказват от тренировки, а да надграждат всеки ден. Успехи се постигат с много труд и дисциплина.