Коя е красавицата от Синеморец, кремирана с уникални накити?

*Тракийска история за любовта

*Може да е била принцеса, жрица или жена на големец

Принцеса, жрица или нещо друго е била тракийката, живяла някога в земите на днешния Синеморец край р. Велека? Въпросът не може да получи все още отговор, тъй като тялото е било кремирано, но са останали, макар и повредени при намирането им уникални накити, казват в музея в Царево.

Историкът проф. Божидар Димитров и в този случай има обяснение, което доближава и визуализира историята за днешните й любители. "Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича." С тези думи големият български историк е започвал историята на едно от най-красивите ни съкровища - златото от Синеморец. "Уникалните накити са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива, или тежко властна, най-вероятно и двете. Но със сигурност жена, за която си е струвало да се подаряват украшения с цената на цяло царство", казваше още професорът.

През 2006 година поредното златно тракийско съкровище е намерено в могила над устието на река Велека. Находка от съкровището на принцесата - златен накит, за малко да бъде изгубена завинаги, тъй като две трети от надгробната тракийска могила в Синеморец била вече изгребана от багер, вкаран в нея от местен хотелиер. През август въпросната година Даниела Агре и нейни колеги археолози случайно минавали край разкопаната могила и видели в пръстта стърчащи златни предмети. Това дало началото на уникалните находки - златна огърлица от мъниста с бича глава, сериозно повредена от изгорената на клада знатна тракийка. Но успешно реставрирана. Златни наушници тип обеци във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях е добре запазена. Другата се нуждае от сериозна реставрация и не е изложена в музея. Както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата - с женски.

Общо около 180 златни предмета и детайли са изровени от могилата. Археолозите са на мнение, че в нея е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. пр. Хр.

Могилата е била разработвана и по-рано, през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. В момента находките от златното тракийско съкровище са изложени в Общинския исторически музей в Царево.

Казват, че Агре е археологът с най-голям късмет. След като съзряла съкровището, тя и хората й се разтичали, били аларма и в полицията, и в общината, и в музея. Светкавично обектът бил заварден, а учените влезли в него. Един след друг от пръстта започнали да изскачат ювелирни предмети. "Могилата беше разкопана доста ужасяващо! В насипа се търкаляха части от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито апартаменти се намираха на метри от мястото, първоначално се опитаха да ни изгонят, защото през последните два месеца тук непрекъснато минавали туристи, които си отнасяли предметчета. Историята ни сега краси нечий дом, без да знаят стойността й", гневи се тогава археоложката Агре. Последвала изключително тежка работа при екстремни условия. Тя и екипът й били атакувани непрекъснато в гръб от местната охрана на обекта. "Много съжалявам, че служителите от музея в Царево не са обърнали достатъчно внимание на могилата и са я оставили така. Те просто не са реагирали адекватно. Но късметът отива при този, който има сили да го понесе", коментира Агре. Тя намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран скъпоценен камък. Била сериозно увредена от обгаряне. След нея се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях обаче е добре запазена. Другата се нуждаела от сериозна реставрация.

"Изработката е много фина и досега няма златар, който да погледне накита и да каже: "Ще се справя", всички си тръгват с думите: "Много сложна изработка". "Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света", казваше проф. Божидар Димитров. Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло. Общо около 180 златни предмета.

Но най-впечатляваща била златна пластина плочка от диадема с надпис "Деметриус направи...". Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната единствено от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и изработена с финес малка плочка завладява светкавично въображението на историци и археолози, не им давайки мира през следващите дни. Накрая разчитат и продължението: "... за Кортодзунтос".

Коя е красавицата, на която са принадлежали изключително скъпите накити? Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика. Много силен, влиятелен, с изключително богати жители. Град-държава, в който се е ковала политика. За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други - по-скоро жрица. Но със сигурност е била тракийка. Аргументи за второто дава именно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от жени, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също говори за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани, за да служат и в отвъдното на своите господари.

Учените днес са обединени по-скоро около мнението, че в могилата е кремирана главна жрица от аристократично потекло. Такова е и мнението на самата Агре.