Ямболският цепелин лети до Судан и обратно

•  Български рекорд във въздухоплаването
•  Машините били три, имали си напълно оборудвано летище

6800 км и почти четири денонощия без кацане е един от българските рекорди във въздухоплаването. Но е поставен по неволя още през 1917 г. с цепелин L59, наричан и досега "ямболският".

Тази история разказва мултимедийна фотографска изложба "Светът на дирижаблите: Когато Ямбол беше част от него", която представя Регионалният исторически музей в града. Експозицията е от важно значение за жителите на града, тъй като припомня времето, когато от тук цепелин L59 извършва своя епичен полет до Судан през 1917 година.

През 1915 година, по време на Първата световна война, Германия изгражда на 9 км от Ямбол летище с хангар за цепелини. Освен хангар Ц дълъг 240 метра, широк 70 и висок над 50 метра, инфраструктурата включва водородна, електро-, радио- и метеорологична станции, както и ремонтна работилница, жилища за 400 души и дори офицерско казино.

Според запазените документи тук в продължение на няколко години са били позиционирани три цепелина, като най-впечатляваща е историята на цепелин L59 и неговото епично пътуване през 1917 г. Наричан от местните по това време "Ямболският цепелин", става известен с рекорда за най-продължителен полет без кацане, а именно 6800 км.

Въздушният кораб е с впечатляващи размери - дължината му е забележителните 260 метра, диаметърът на тялото около 25 метра. Балонът е можел да натовари 52 тона и е имал 5 бензинови двигателя, а скоростта, която е достигал, е 103 км/ч. Рекордният полет за Африка започва на 21 ноември 1917 година с тайната мисия да достави боеприпаси, оборудване и медикаменти на германски военни части. На 23 ноември, когато цепелинът се намира в Судан, в близост до Хартум, екипажът получава заповед да не се приземява и да се върне обратно в Ямбол. На 25 ноември дирижабълът каца "у дома", като междувременно е бил във въздуха в продължение на 95 часа и 5 минути, или почти 4 денонощия.

Изложбата, която посетителите могат да видят до 28 февруари 2025 г., ги въвежда в света на дирижаблите и е показана за първи път в италианския град Триест през 2018 г. В първоначалния си вариант разказва за епохата на небесните гиганти, които през втората половина на XIX век превръщат в реалност мечтата на хората да пътуват сред облаците и да прелитат над океани и неизследвани територии.

Оригинални широкоформатни рисунки и фотографски изображения проследяват еволюцията в развитието на. Чрез видео- и аудиоматериали са представени и завладяващи лични истории, разказва Елена Иночети, част от екипа, който представя експозицията в Ямбол.

Автор и куратор на изложбата е проф. Масимилиано Пинучи. Той e дизайнер, любител пилот и експериментатор. Участва в творческото ръководство на различни изследователски проекти, сътрудничи на Генералния щаб на Военновъздушните сили на Италия. Според проф. Пинучи ерата на дирижаблите далеч не е приключила след трагедията с "Хинденбург" в Ню Йорк на 6 май 1937 г. Този цепелин не само е най-големият, строен някога, но и най-луксозният, като цените на билетите в днешно време се изчисляват на между 10 и 25 хиляди евро. "Хинденбург" започва редовни пътнически полети още през май 1936 г., прелитайки многократно и успешно до САЩ и Рио де Жанейро. За една година извършва 37 рейса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа. Дирижабълът открива новия сезон на 3 май 1937 г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механици и 25 летци. В багажното отделение има 900 кг куфари и 2 кучета. След 77-часов полет "Хинденбург" достига Ню Йорк. Заради лошото време и резките маневри едно от въжетата му се къса и пробива една от водородните клетки, а заради статично електричество се получава искра и газът се запалва.

Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят.