Племенницата на Стефан Данаилов - Росица Обрешкова: Не празнувах ЧРД заради вуйчо

Липсва ми - и той, и мама!

"Не празнувах рождения си ден заради липсата на вуйчо. Мина като всеки ден. Още не мога да повярвам, че вуйчо го няма. Толкова ми липсва - и той, и мама." Така племенницата на проф. Стефан Данаилов описа липсата му както в битието си, така и в душата.

"Той имаше планове, имаше мечти. Не му се умираше. В един момент пожела да се върне на сцената, която толкова обичаше. Искаше да се сбогува с публиката, да обиколи театрите, но това не се случи. Самата старост, която отрежда на човек да грохне и да бъде зависим от някого, на него не му харесваше. Той беше с невероятна енергия и живец", спомни си за Данаилов Роси. За нея и дъщеря й Стефана липсата на майка й Росица, както и на вуйчо й е много силна, тъй като празниците около Коледа и Нова година са винаги свързани със семейството. "Пак ще се съберем заедно, но няма да е същото. Хората ги няма. Ето, правехме курбан през декември, повечето в рода ни сме зодия Стрелец - брат ми беше тази зодия, аз, вуйчо, Стефановден също се празнуваше, а какви безкрайни празници сме правили за Нова година... сега като се сетя, ми е пусто в душата. Но се опитвам да се държа, защото знам, че вуйчо така щеше да иска - да не се предаваме", категорична е Роси.

На поклонението на големия актьор тя видяла цяла България. "Потресаваща гледка беше. И всичко това, защото той е и добър човек освен изключителен актьор", смята Роси.

За щедростта и златното сърце на големия Ламбо племенницата му може да говори с години.

"Нямаше как да не го обичаш - той на любовта отвръщаше двойно. Никога не натоварваше с негативи. Никога за тези години не съм го видяла да се разсърди на някого. Ядосваше се, разбира се, но го преминаваше с лекота и някак с намигване. Много се радваше на успели хора. Някак си имаше един много фин възторг за всичко наоколо. Пословичното му помагане беше, без да иска отплата. Той бе неповторим, феномен. Няма мярка, в която да го поместя", казва Роси.

Всички тези качества помагат на Мастъра да стане любимец на хората още докато е млад актьор, а талантът му оставял без дъх всички.

"Със сигурност една жена винаги ще остане жива в сърцето на Стефан. Това е неговата Мария. Тя до последно си остана неговата голяма любов. И много му липсваше, когато си отиде. Заради нея написа и книгата си с Жоро Тошев", споделя Роси. Покойният й чичо бе положен до любимата си съпруга, каквото бе и последното му желание.

"На 6 януари се навършват 40 дни от загубата на вуйчо. Много бързо минават дните и още не мога да повярвам, че го няма. Но ще продължим напред заради него, на класа също много им липсва, децата го обичаха с онази силна възхита като към истински Мастер", завършва Роси Обрешкова.