Актьорът Любомир Фърков: Можеше да съм следващият "баш майстор"

Играл съм благотворително в 40 дома за възрастни хора

Кой е той:

Любомир Фърков е роден на 30 септември 1954 г. в София. През 1980 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Крикор Азарян и по разпределение постъпва в трупата на Видинския драматичен театър "Владимир Трендафилов". В продължение на три сезона играе в повече от 10 спектакъла, а през 1992 г. постъпва на работа в Сатиричния театър, където работи 20 години. Освен безбройните роли в театъра участва и в много филми и сериали, между които "Баш майсторът", "Тесни обувки", "Дамасцена" и др. Създава собствена продуцентска къща, създател е на първите стендъп комедии у нас. Носител е на награда "Икар", а преди дни бе номиниран за "Златен кукерион" за ролята си в "Животът, макар и кратък".

- Господин Фърков, как попаднахте във филма "Баш майсторът"? Там ви е поверена ролята на Жорето - син на Кирил Господинов.

- Бях на изпит за влизане в НАТФИЗ, на който ме скъсаха. На излизане от академията ме заговори един непознат човек. Бях с гола глава, тъй като по това време бях войник в отпуска. Каза ми, че на другия ден започват да снимат един филм, който се казва "Баш майсторът", и им трябва момче, което да изиграе син на Кирил Господинов. Не искаха да подстригват някой млад актьор за ролята и ми я предложиха на мен. На следващата година вече бях приет студент, когато същият човек се обади за следващи нови серии, където имах вече и повече реплики. Така продължих до последна серия.

- С какви спомени сте от Кирил Господинов?

- Пътувахме заедно за снимките в черни волги - най-луксозните тогава коли. Наблюдавах го и ми направи впечатление, че много детайлно сам допълваше ролята си, без да му е подавано от режисьора. Например - как да си държи шапката, как да си намества портфейла или пояса, мрежата на главата, която слагаше - всичко това той сам го измисляше и така доукрасяваше образа си. Помня и едно пререкание с режисьора за слагането на златната част на предния зъб. Господинов искаше да слага едно приспособление, изработено специално от зъботехник на двата предни зъба, но режисьорът беше абсолютно против, защото изглеждаше много фрапантно, поскараха се тогава заради това. Имаше замислена следваща серия, в която баш майсторът влиза в затвора и синът поема нещата, но заради неуредици между актьора, сценарист и режисьор - не се продължи. За мене това щеше да бъде един много добър шанс.

- Доколко е важен късметът в актьорската професия?

- Комбинация от талант и това да попаднеш на точното място по точното време и с точните хора. Въпрос на шанс и на късмет, но е важно, когато ти се отвори вратата, ти да съумееш да задържиш нивото или да идеш още по-нагоре, да си разпознаваем за дълго време напред. Както са Апостол Карамитев, Стоянка Мутафова, Калоянчев и много други емблематични примери. С едно обаждане на Калата до Тодор Живков се ражда "Сатирата". Сградата, в която се помещава, е трябвало да бъде културен дом на полицията.

- На кои сцени може хората да ви видят напоследък?

- Възстановяваме представление в Търговищкия драматичен театър, където отдавна работя като гост актьор. Пиесата "Животът, макар и кратък" на Станислав Стратиев (за ролята си в нея Фърков тази година е номиниран за "Златен кукерион" – б. р.) e eмблематично представление, сюреалистична сатира, която много се харесва, режисьор е Денислав Янев. След около месец ще започна отново като гост-актьор в Кърджали по покана на същия млад режисьор. Там ще се реализира пиесата на Стефан Цанев "Деца на света". Щастлив съм, че преди около 3 - 4 месеца на Фестивал на пътуващия театър получих награда за най-добър актьор. Бях в съревнование с колеги от Народния театър и Русенския театър и куп по-млади и известни в момента колеги с повече енергия.

- Как се отрази пандемията на свободните актьори?

- Нямаме възможност да играем редовно, всички колеги са засегнати. Това налага едно представление всеки път да бъде възстановявано, за което се изисква нова енергия. Финансово е ясно, че е пагубно за театъра. Особено при театралните актьори положението е много трудно. Хората все още се страхуват да се събират на едно място. Често гостуващи трупи не могат да си покрият разходите - пътни, комомандировъчни, хонорари на гостуващи актьори.

- Много ваши колеги се оплакват от пенсиите, които получават. Докога смятате да работите?

- Духът е млад, въпреки че съм пенсионер. Пенсиите наистина са много ниски на повечето от нас. Не сме се осигурявали върху хонорарите, които сме получавали, смятайки, че това е голямо геройство. Затова и който има сили, работи и след пенсия. Не можеш да седиш у дома и да чакаш някой да ти донесе сценария за холивудска продукция.

- Много се говори за Мария Бакалова и успеха й. Един млад български талант с голям шанс.

- Да, отново въпрос на късмет е това, че е познавала мениджъра Юлиан Костов, който да я предложи за ролята и след това тя самата да успее да се пребори за нея. Не съм гледал още филма, но вярвам, че се е представила по най-добрия начин, за да я изберат. Но ако не познаваше Костов, а примерно мен и да се обърне към мен - докато успея да намеря кастинг за нея, щеше вече да е актриса в друга възрастова група. Чувам, че ролята й е много трудна и не всяка актриса може да приеме тази роля и да я изпълни по този начин.

- Как си обяснявате, че у нас новите лица във филмите са рядкост?

- Най-лесно е така. Когато успеят да съберат финансиране за филм, което е много трудно по принцип, нямат време да се занимават да търсят нови лица, независимо млади или на средна възраст. Избират се разпознаваемите. Така е по-сигурно за успеха на филма.

- Как се развиват филмовото и театралното изкуство у нас през последните години?

- Българското кино е в подем, защото успяха да намерят начини за финансиране на филмите си. Най-успешно се развива в момента дублажът. Актьорите ни от дублажа са едни от най-добрите в Европа. Другите, които са много добри, са куклените ни актьори. Изключително изобретателни са. Театърът винаги е с едни гърди напред. Живият контакт с артистите винаги е вълнуващ, но с тези маски всичко е толкова половинчато. С нетърпение очаквам да мине зима, пандемия, да се ваксинират всички в целия свят и тези в Космоса също да се ваксинират, за да започнем нормално да съществуваме. Бях записан за ваксина, но заради работни ангажименти не успях да отида, но при първа възможност отивам.

- Имате свой проект от години - обикаляте домове за възрастни със свой спектакъл. Защо го стартирахте?

- Проектът го изпълнявам с помощта на спонсори. Посещавам домове за възрастни хора благотворително, където ги забавлявам с комедията "Смях по ноти". Тъй като се научих да свиря и на гайда, им свиря на тях и понякога каня един от най-добрите гайдари у нас - Митко Тодоров. Спонсорите ми помагат да си покрия някои разходи по пътуванията, често се случва и да успея да осигуря подаръци на тези домове - храна, лекарства и др. Посетил съм общо около 40 в страната. Хората по тези места са изключително признателни, тръгвал съм си с плетени чорапи, една възрастна дама дори ми подари вафлата си, която вероятно й бе занесена от нейна близка. Съприкосновението с тези хора ми дава много енергия. Тяхната признателност ми дава сили.

- Това ли е най-важното за актьора?

- Да, точно това - каква енергия излъчваш и получаваш, а не големите хонорари и успехи. Смисълът на актьорската професия е да усмихнеш някого, да донесеш цвят в живота му.