Надя Парпулова от Костандово: Елизабет откри българските килими шедьоври

Те са културно наследство, а тъкачите ни третират наравно с производителите на хляб 

КОЯ Е ТЯ

Надя Парпулова е управител на единствения у нас цех за тъкани килими в Костандово. През 90-те години нейният баща Нено Парпулов слага началото на този трудоемък бизнес, който с помощта на цялото семейство успява да устои на трудностите и до днес, както и да се докаже на целия свят. Български тъкани килими притежават Версай, Бъкингамският дворец, лятната резиденция на кралица Виктория, внучката на Чърчил, Мик Джагър и много други.

Виктория СТОЯНОВА

- Вашите килими са световно признати и намират място на места като Бъкингамския дворец, Даунинг стрийт, дома на Миг Джагър и др. Кога влязохте в работата и бизнеса на баща ви Нено Парпулов?

- Той започна през 1994 г., а аз се присъединих през 1998 г., още бях в гимназията, бяха ми последните години. Първоначално започнах, защото се изискваше активна комуникация на английски език.

- Вашето участие с английски език ли спомогна за връзката с британския кралски двор?

- Имаше едно сравнение как е възникнал животът на Земята и казват, че ако вярваме, че е възникнал случайно, това означава да хвърлим английската азбука във въздуха и като паднат на земята буквите, да наредят стих на Шекспир. Тоест, ако вярвате, че това е възможно, значи има случайни неща. Така ни сравняваше и нашият партньор в Англия, чрез който се свързахме и с британския кралски двор. Случи се да попаднем в правилното време и на правилното място и не се изплашихме от много работа. Защото това се прави с къртовска работа, по 12 часа на ден и много отдаденост. Всъщност периода 94-98 г. течаха много политически промени, но тогава в съседна Турция, която се смяташе за люлка на килимарството, настъпи криза в тази сфера. Така традиционните и големи производители на Запад започнаха да търсят алтернативи в Източна Европа, която тогава се отвори за тях. Около 1995 г. голям инвеститор финансира мисия в Източна Европа на 5 експерти, които да обиколят Балканите и Източна Европа, които да преценят дали има възможност за организиране на производство. Именно на тази мисия беше и нашият партньор и съдружник Дейвид Брамфорт заедно с други експерти. Пристигайки в България, те завариха една държавна фирма, която се гърчи да оцелее, защото тогава течаха приватизации, цели сектори се унищожаваха и ликвидираха. Те видяха една база от 13 цеха, над 2000 тъкачки в района на Западните Родопи, които на практика бяха обявени в несъстоятелност и течеше процес по ликвидация на производството. Не е за пренебрегване човешкият фактор, а именно млад управител в лицето на баща ми, изключително амбициозен и ентусиазиран, с малко опит в килимарството, но с много желание да го съхрани и запази и около 2000 жени, които искаха да си запазят работата и не искаха да отидат на улицата. Виждайки този ентусиазъм и база, на която да се стъпи, те прецениха, че тук, във Велинград, има най-много желание за оцеляване, така да се каже, и за излизане от калта. Това им повлия да дадат шанс. Другият фактор, който в Турция не са намерили, е управител с инженерно образование, с висока квалификация. Решиха, че с него могат да експериментират и да правят много сложни неща, които в Турция не са могли. Оттам около 3-4 г. се правеха единствено мостри, един килим не е изтъкан. Това беше и тест на готовността на баща ми и колко е решен да запази килимарството. За 4 г. правенето само на мостри, без нито една поръчка и въпреки това да продължава да отговаря на все по-големите изисквания, означаваше само много висока амбиция и устойчивост. Тогава не получаваше никаква заплата, работеше по 15 ч., обикаляше 13 села в района, за да мотивира жените и да държи пазара. Финансово се издържахме от учителската заплата на майка ми. През това време цялото семейство беше въвлечено в тази дейност, която не ни носеше финансова изгода.

След тези 4 г. му се довериха и започнаха сериозната работа. Около 2001 г. имаше поръчка за лятната резиденция на кралица Виктория, която преди да бъде възложена на нас е била предложена в Индия, Пакистан, където част от производителите бяха дали много висока цена, защото ги беше срам да откажат поръчката, а другата част са опитали да я направят, но са се провалили. Тогава се обърнаха към нас, тотално отчаяни, че резиденцията няма да получи съответния килим и няма да може да отвори за туристи. Довериха ни се и в рамките на 18 месеца получиха шедьовър, който беше открит лично от кралица Елизабет II. Самата тя за първи път чуваше новината, че в България може да се правят такива шедьоври, има такава база, обучени са кадри на високо ниво. Оттам насетне се изгради едно доверие между нас, партньорствата се задълбочиха все повече. Истината е, че това е свързано с нечовешка амбиция и огромен труд. Всичко се свежда колко силно искаш нещо и колко си притиснат от обстоятелствата. Баща ми имаше избор да замине за Германия и да работи по специалността си като инженер, но избра килимите. Ние можехме да създаваме по 15 нови цвята на ден, което никой в света не го правеше. Той обучи брат ми да прави дизайни, правихме по 5-6 дизайна на месец, а по принцип една такава разработка в Турция за един десен отнемаше по 3-4 месеца.

- През последната година много бизнеси бяха засегнати. Как се отрази пандемията на вас и производството на килими?

- Две седмици след началото на пандемията отидох до обслужващата ни банка и директорката на банката се обърна към мен и каза: "Леле, вие до месец-два трябва да фалирате", аз попитах защо трябва да фалираме, а тя отвърне, че в тези времена никой не мисли за килими, а за лекарства и храна. Това беше цялостното очакване, но 2020 г. ни показа, че ръчно тъканите килими, които правим у нас, са ценни за Европа. Оказа се, че в Костандово съхраняваме културно наследство, което никой друг в Европа не прави. Нашите партньори и клиенти не ни оставиха. Ако баща ми спре, те това качество няма къде да го получат. През 2020 г не сме освободили нито един човек от всички 25 души, където имаше възможност, се възползвахме от обявените мерки за подпомагане.

Ако сме на широкия пазар и разчитаме на средния потребител, нямаше да ни има вече.

- Имахте ли поръчки през 2020 г.?

- През 2020 г. нямахме нито една поръчка от средни клиенти, предишни години сме имали и от Европа, и от България. Нас ни поддържаше единствено работата, свързана със специалната част от дейността ни - в историческите обекти в Англия с големите размери. Това ни помогна да преминем през 2020 г.

- Какви са бъдещите планове?

- Трудно е да се каже, зависи от процесите в национално и регионално ниво как ще протекат. Приоритет винаги е било да задържим кадрите си и да обучаваме нови. Не е лесно, дори е скъпо да създадеш нов кадър, защото 3 години се субсидира човек, който не произвежда нищо действително. Правим го, доколкото ни позволяват възможностите, но е непосилно за нашата малка фабрика. И ако не получим разбирането от държавата за това какво сме постигнали, за това културно наследство, което само България предлага, ние бавно, но сигурно след 6-7 г. с пенсионирането на баща ми ще затворим фабриката. Той създава поминъка, доказа се в света, но не е негова работа да го съхрани.

Фабриката ни е малка, не създаваме на конвейер, тоест не получаваме нито данъчно облекчение, нито финансов стимул сме ползвали. Третират ни наравно с производителите на хляб и др., а ние не правим същото. Преди години един американец имаше интерес да дойде да прави този бизнес, да разкрие над 2000 работни места и тогава сме говорили с министри и държавници, но получихме отказ за финансов стимул и нежелание. Той разбира се, се отказа да прави бизнес у нас и отиде в Румъния.