Актрисата Мартина Апостолова: Тео Ушев ми даде криле

Деян Донков е уникален, с него сами снимахме каскади

Коя е тя

Мартина Апостолова е първата българка с награда "Европейска изгряваща звезда" на кинофестивала "Берлинале". Филмът "Ирина" е дебютният й пълнометражен филм. Актрисата е с няколко големи награди за ролята си в лентата от фестивалите във Варшава, Тбилиси, Хонконг, Котбус. Следват роля след роля, а само преди дни колежката й - Марион Дърова, с която си партнира в пърформънса WoMan, спечели наградата "Икар". Представлението можете да гледате на 26 май в ДНК.

- Мартина, какво ви провокира да участвате в спектакъла на колежката си Марион Дърова?

- Гледала съм с интерес нейните неща, харесват ми идеите, хореографията, тематиката, с която се занимава, защото винаги има нещо социално в идеите на Марион. Работила съм с нея и преди това, затова не е странно, че си допаднахме. От първата среща започнахме да мислим в посоката на пърформънса, като процесът беше много труден заради пандемията. Отлагахме представянето три пъти, но в крайна сметка накрая излязохме със съвсем опростен вариант. В момента в целия свят съвременния танцов пърформънс задължително е минималистичен, простата форма е най-точната. И въобще пред мен не е стоял въпросът да участвам ли или не в спектакъла. Беше ясно, че ще участвам. Освен това гилдията на съвременните изпълнителски изкуства оценява играта ни, а това са хора, които пътуват по цял свят и имат верни критерии. И накрая, разбира се, че много се зарадвах на "Икара", повече, отколкото се радвам на моите награди. И това е така, защото като си напаснете с някоя група, всички сме си като катализатори - коментираме идеи, говорим, слушаме се. Със сигурност с Марион няма да е последният път, в който работим заедно.

- А Тео Ушев какво ви даде?

- Тео Ушев беше на последното ни представяне на WоMan, малко преди да отпътува от България, и беше изключително впечатлен. Зарадва ни, защото, когато един творец от неговия ранг признае работата ти и даде обратна връзка, несъмнено това дава криле. Същото се случи и докато снимахме филма му с работно заглавие "Пумпал". Тео е изключителен шанс за мен, беше събрал невероятен екип, много творческо случване беше. Много щастлива съм от работата си с Деян Донков. Той е от гениалните ни актьори, с които изобщо съм имала възможност да контактувам. Това е човек, който влиза от раз във всякакъв образ, безмерен е талантът му, както и партньорството му. Във всеки момент много се смях с него. Например: той прави смешки и точно преди да започнем, става сериозен. И се налага да му казвам: "Динка, не съм такава идеална като теб да влизам веднага в образ, спри да ме разсейваш", а той се смее. Настроението на терен без него нямаше да е такова, каквото беше. Това е човек, който във всяка ситуация може да те извади с усмивка, когато трябва да е сериозен, профи отвсякъде. Смешни моменти имахме въпреки трудните терени, на които работихме, особено за заснемане, имаше каскади и неща, които си снимахме сами. Аз като човек, който се страхува от високото, имам и клаустрофобия, мен ме спуснаха с въжета в една бездна, като в 200-метров казан. И всъщност това беше в последния снимачен ден, явно бях събрала кураж, но в същото време имах подкрепата на целия екип. Тео постоянно ме питаше всичко наред ли е, искам ли да почина. Работата беше на световно ниво, снимахме и с оператора Емил Христов, който няма нужда от представяне. Знам, че вдигнах летвата, но съм убедена, че резултатът ще е прекрасен.

- Заради пандемията изпуснахте кастинги в Германия, Швейцария, не се ли натъжихте от този развой? Не ви ли дадоха втори дубъл?

- Е, не. Тези проекти вече са ги заснели, но втори дубъл винаги има. За да не се случи едно, се случва друго. Със сигурност това признание, което получих в Берлин, не е от днес за утре. Специално в Европа тези неща не се забравят, аз поддържам контакт с много хора, имам агент в Германия, през седмица пращам видеокастинги. Но знам, че ще ми се случи най-доброто, което трябва да се случи. И точно когато ми се провалиха кастингите, се обади Тео Ушев. Аз, разбира се, ако ми се бяха получили, пак щях да избера него, голям шанс е да работиш с Ушев.

- Получихте поздравления за ролята на Ирина в едноименния филм. Трудно ли излизате от образ?

- Не. Но дълго време живеех с образа на Ирина. След това на премиерата вече срязах пъпната връв. Но аз обичам да влизам в ролята изцяло, а не да имитирам. За да го заживееш, ти трябва да разбереш психиката на човека, когото ще представяш. То е като някакъв ребус, доставя ми удоволствие, гледам на него като на детска игра. Все едно си навън и майка ти те вика да се прибереш.

- В Благоевградския театър сте били на щат със заплата от 396 лева. Какво мислите за свободните артисти, понеже вече имаме нов министър на културата?

- Да, и ми се налагаше да спя с шал и шапка в квартирата, за да си платя парното и тока, но не съжалявам за това. Всъщност от доста години съм представител на този сектор, дори като бях на щат в Благоевградския театър, продължавах с независимите проекти в София. Откакто съм завършила, си работя с НПО и независими структури. Знаете ли, по света свободните артисти са част от играта, така да се каже, тук сме малко като в тъмното. Тепърва ще се разбира, че има много плюсове в тази структура, защото не се обвързваш държавно, това е един период, в който ти знаеш - два месеца работиш с тези хора, след това с други, това обогатява артиста. Нямам нищо против репертоарната работа, но за мен и за свободните артисти е плашещо да изпаднеш в комфорната зона. Тази автоматизация обезсмисля професията. В момента аз мога да съм свободен артист, защото не издържам семейство, и разбирам колегите, които предпочитат да са на щат.

- По време на пандемията имаше проблем с парите от министерството - на кого да се дадат, засегна ли това и вас?

- Имаше проблеми, имаше и протести, аз бях част от тези протести, писаха се писма, попълвахме проекти, за да ни дадат тези помощи, които бяха еднократни, а пандемията продължи. Много неща не са мислени в културата - нямаме мениджърска структура, изобщо те са едни такива автоматизирани бюрократщини, които съществуват сами по себе си, но няма дългосрочна идея, визия за тях, няма реакция в извънредна ситуация, няма идея как да се разпределят тези бюджети, защото бюджет има, нищо че тази година е намален наполовина бюджетът на министерство и става все по-трудно да кандидатстваш по проекти.

- Познавате се с жената на министъра на културата Велислав Минеков - дъщерята на Рангел Вълчанов - Ани.

- Познавам я, да. Харесвам я, снимахме в "Ирина" заедно. Тя е невероятен човек, не бих си представила, че до нея ще седи някаква пълна противоположност, така че съм обнадеждена. Но в политиката е трудно. Много добри хора влязоха в политиката и излязоха не съвсем добри. Властта опорочава всичко. Явно, за да оцелееш в това блато, трябва да правиш компромиси със себе си и с разбиранията си.

- Футболът заема ли още важно място в живота ви, защото знаем, че сте били националка. Бербатов познавате ли го, вашия съгражданин?

- Футболът има важно място в моето сърце, но в реалността просто няма време. Ние от Благоевград сме готини хора. Познавам го Митко. Първоначално, да си призная, го намирах за страшно гюме. Но с времето си дадох сметка, че той е гениален футболист и неслучайно е оценен от целия свят. Така че Бербо е недостижима величина.

- Той се кандидатира за шеф на БФС, ще се промени ли нещо?

- Силно се надявам да се случи промяната, защото това блато БФС от години си правят каквото си поискат, въртят си техните схеми, но поне да виждахме положителен резултат в националния отбор. Така че силно се надявам на Бербо да промени нещата, да изкорени тази гадна, мръсна корупция и цялото това черно тото, което е толкова очеизвадно. Но то се почва от детските школи, а има и там едни схеми - кой на кого е дете, трябва да играе, ей ти пари, и добрите деца седят на скамейката и се отказват, защото не им се дава шанс.

- А любовта къде е, Мартина, във вашия живот?

- Навсякъде в моя живот има любов. Аз без любов нищо не мога да правя, не си представям светът да се движи без любов. Иначе подкрепям и LGTB обществото.