„Аламинутът" Робин Кафалиев: Кръстю Лафазанов е магьосник

Той е единственият актьор с „Аскеер" за женска роля

Кой е той:

Робин Кафалиев е актьор, продуцент и режисьор, изиграл значими роли на кино и театралната сцена, но е по-известен с тв изявите си като дългогодишен автор и водещ на шоуто за домашни видеоклипове „Най-смешните животни и хора на планетата". Също и като създател, актьор и режисьор на игралното филмово скеч шоу „Аламинут".

Днес, 26.04., от 21 ч. зрителите на БНТ 1 ще могат да видят документалния му филм, посветен на големия ни актьор Кръстю Лафазанов, от поредицата „БНТ представя: Приказки за банка, кученца и свещници".

- Господин Кафалиев, трудно ли се прави филм за Кръстю Лафазанов?

- За мен Кръстю Лафазанов е феномен! Исках да покажа човешкия му лик. Има схващане сред хората, че щом някой е комик, животът му е аху-ихи и той е вятърничав. Съвсем не е така! Кръстю е изиграл уникални и емблематични образи, които ще се помнят и едва ли някой ще може да ги повтори! Това, което прави той, е магия. За 1 час не можеш да разгърнеш личност като неговата, с всичките ѝ аспекти и пластове. Имам материал за поне още 3 епизода.

Комедията е много сложна и дълбока материя, която на практика е най-интелигентният и труден за осъществяване вид изкуство. И най-слабо оцененото, защото се смята, че когато хората се смеят, е лесно, просто и елементарно, а то не е. Така че комедията не е за всеки! Като всяко нещо, изискващо талант, умения и натрупвания.

- Има ли „тънка червена линия" между драмата, комедията и фарса?

- Всички аспекти са субективни. Възприятието на изкуството е въпрос на възпитание, среда и лични критерии. Но човек е доволен от предлаганото тогава, когато то удовлетворява личните му критерии. Не мога да съдя хорските критерии. Затова изкуството е свобода и дава възможността да изразиш себе си по един или друг начин.

- Днешните аршини за удовлетвореност и значимост в обществото ни какви са?

- Първият и основен критерий за значимост е дълговечността. Не само в изкуството. Щом нещо издържа и преодолява изпитите на времето и продължава да бъде търсено, желано, ценено и обичано, значи то е такова, каквото трябва да бъде. Затова казвам, че Кръстю е дълговечен, защото е желан, актуален и високо оценяван с всичко, правено в годините.

- Ако имаше машина на времето, бихте ли я ползвали и с каква цел и посока, споменавайки дълговечността?

- Вероятно бих я използвал активно за филмови и сценични проекти. Ще е приятно, без да инвестираш огромно количество труд и енергия, да правиш декори и да се пренасяш в друга епоха. Човек усеща истинската атмосфера около себе си, когато се потопи в нея. Затова си струва да може да се пренесе много-много напред или назад във времето и да усети какви тогава са/биха били критериите и обстоятелствата в съответната епоха.

Това е и причината Дочо Боджаков, един от режисьорите на филма за Кръстю, да иска да работи с него - защото той е актьор, който не играе роли, а пресъздава характери. Той изцяло се потапя в конкретния образ и се превъплъщава до детайлност - като се почне от извивките в движението на пръстите на ръцете, през стойката и походката, та до характера на героя си.

- Значи можем да го номинираме за Будител на новото време?!

- Зависи в какъв аспект разглеждаме „новото време". От една страна, е толкова актуален, защото продължава да е единственият български мъж актьор, получил „Аскеер" за женска роля - на дойката в „Ромео и Жулиета". Но не знам от днешна гледна точка как би се разгледала подобна концепция. Да не забравяме, че приза той получи в годините на тежката криза на прехода, когато наградите не бяха подплатен с финансови мотивации. Бяха „просто" награди, гласувани от колеги за колеги.

- А дали днешните инфлуенсъри смятат себе си за новите будители според вас?

- Нямам представа за какво се смятат. Различните форми на пропаганда в различните времена са съществували по различен начин и са вършили работа на различни хора, имащи нужда от нея. Инфлуенсърството е вид пропаганда. Това е просто една дума, която е поредната чуждица в езика ни, наподобяващ все повече английския. Важното е формата на агитация да не вреди на обществото.

А напоследък щети има от различни „инфлуенсърски" натиски и напрежения. Самата упоритост и самоцел на определени кръгове е безрезултатно и ще видите, че ако човечеството върви по логичната спирала на своето развитие, голяма част от тези послания ще потънат в забвение.

Пропагандата е субективна и човек трябва да има това чувство за мярка. Ето, Кръстю е човек, който владее този усет. Той никога не обижда, не минава граници, не сочи с пръст, не наставлява, не е дидактичен, не натрапва гледната си точка. Просто я пресъздава и я предлага и оттам всеки прави изводи.

- Всичко това се случва в интернет пространството, където са и социалните мрежи. Те помагат ли ни?

- На теория - би трябвало. В състояние са да подкрепят много неща и имат положителни страни в самата си изначална идея. Но трябва да се спазва някаква мярка, защото тя владее всичко. И да не се прескачат излишно някакви граници. В днешно време заради скоковете в човечеството, което се развива с геометрична прогресия, започваме да губим връзка с базови ценности, което не е добре. Трябва да има някакво духовно осъзнаване, иначе всичко, за което живеем, градим и се борим, ще започне да се обезсмисля.

- На база „базовите ценности" бихте ли препоръчали на известните лица да/не правят неща, с които да дразнят наблюдаващите ги?

- Поведението на хората е субективно и всеки сам решава как да се държи. Има много хора, не само в областта на изкуствата, за които грижата за егото е много важна и жизнено необходима. Искат да се чувстват удовлетворени и мнението на околните им е нужно. То и чувството за хумор е много субективно понятие, а напоследък - и оскъдно. Защото на Балканите, бидейки на кръстопът, ни харесва да се смеем на нещо, случващо се на другиго. Но като ни сполети, спира да ни е забавно. И тогава чувството ни за хумор, понеже е насочено навън, изчезва.

Хитруването също е част от базата и битието, понякога дори е жизненоважно. Ако щете, дори като карате автомобила си в градския трафик.

- Какви аламинути обичате да си приготвяте?

- Не съм от много готвещите хора. В чисто кулинарен аспект още не съм открил храната, която не ям! Ям всичко, просто понякога съм по-гладен. Нямам ограничения, за разлика от Кръстю. Друг човек, който толкова стриктно и по всички правила да спазва постите, не познавам! Железен е!