Петър Гюзелев: Живея втори живот!

Преди шест години легендарният китарист от "Щурците" Петър Гюзелев получава удар. Дни след това му поставят диагноза тумор. Музикантът започва да се бори, но туморът се превръща в рак. Безсилни, лекарите обясняват на близките на Пеци, че му остават четири месеца живот, които изтекоха в края на февруари. "Научих се да не мисля за диагнозата. Сега мисля за музика, за култура, за работата и хората около себе си. Това и желанието да помагам на тези около себе си ме държи все още на този свят", сподели ексклузивно за "България Днес" китаристът на "Щурците" Петър Гюзелев.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Гюзелев, вие сте вдъхновение за хората около себе си. Непрекъснато помагате на всички, които се обърнат за помощ към вас, това не ви ли изморява?
- Ами не бих казал, че ме изморява. Вярно е, лекарите ми дадоха само още четири месеца живот и те изтекоха в края на февруари. Но все пак не бързам, вярвам, че мога да се излекувам, но ако Господ е решил, може и да си замина. За мен да мислиш за себе си не е от значение. Изпитвам по-голяма радост да подам ръка, отколкото да получа помощ за мен. Живея втори живот, да, но може да живея и първи, знае ли човек... (смее се).
- Как протича лечението ви в момента?
- Ами върви. В началото ми казаха да ям и пия каквото искам. Това беше грешка. Защото до голяма степен болестта се дължи и на хранителните ми навици. На мен все пак ми помогнаха и билките. Вярвам в народната медицина. И пак казвам, всичко е много индивидуално. Ако нещо помогне на мен, не означава, че ще помогне на всички.
- Вие сте протестант. Бог ли се превърна във вашето вдъхновение за живот?
- Да, но дали си протестант или евангелист, не е от особено значение. Важното е какво има в душата ти. Защото в някакъв момент не можеш да изтриеш нито един грях, който си натрупал. Знаете ли как започна моята вяра в невидимото? През 80-те се връщах от Берлин с влак. Слязох в Будапеща да си взема храна и като се върнах в купето, ми бяха откраднали всичко - документи, китара, пари. Слязох и влакът потегли. Вдигнах очи и казах: "Баба ми казваше, че те има, Боже! Затова, ако е така, моля те, искам две неща - китара и да се прибера вкъщи". И заспах на една пейка. На сутринта полицаи ме събудиха. В този момент в джоба си намерих пачка с унгарски пари. Дори не си спомням да съм си обменял някаква сума. С тях отидох до посолството, извадих си временни документи. Купих си билет до София и сандвич. След това дойде влакът. Заедно с него се появи и една жена, която носеше китарата ми към полицаите. И аз се затичах да кажа, че е моята. Качих се на влака и се изпълниха и двете ми желания - прибрах се вкъщи с любимия си инструмент.
- Това ли ви накара да се промените?
- Да. И когато трябваше да замина за Щатите на лечение, голяма част от сумата, която ми бе необходима, се събра от близки, приятели и непознати българи. Изключително се трогнах. Сега се опитвам и аз да върна доброто, което получих.
- Но ето, вие го връщате - за две години написахте повече от 100 песни.
- Да, продължавам да записвам. Сега се занимавам с втория си албум. Искам да го завърша най-късно юли, през август ще си почивам и след това някъде в началото на септември започвам с третия албум. Първият се казваше "Изповед", сега за другите два още не съм решил. Единственият ми проблем в момента е, че поради заболяването и лечението, което провеждам, малко ми е паднал гласът. Това налага да сменя тоналностите на някои вокали и да вкарам други неща в звученето на песните. Но иначе девет парчета вече са готови. Музиката и посланието ще са водещи и в другите ми албуми.
- Гледате ли "Гласът на България"?
- От време на време ми се случва, радвам се на талантите там. Макар че, честно казано, предпочитам да слушам български парчета, изпети от тези дарования.
- Не ви ли дразнят вулгарните текстове в някои песни?
- Естествено. Трябва винаги да има някакво послание, което да остане завинаги в песните. Защото някои гледат мръсотията, от която могат да спечелят пари. Това никого не ползва и те ще изчезнат. Но истината, нещата, които трептят в сърцата на хората, мечтите им, които проблясват в някаква песен, това осмисля и музиката ти, и теб като човек. Дори с това да помогнеш на ближния си. Плюс това не смятам, че е музика това така популярно рапиране или рап музиката. Повечето от тези хора не знаят дори да свирят, не знаят какво е това тема, как се изгражда музиката, как се композира. Да, странно е, че точно това е популярно у нас сега. Във Франция и Русия от години тази речетативност беше на мода, още от миналия век се пееше поезия в ритъм. А у нас сега. Вчера гледах някакво момиче, което нещо уж пееше за "Евровизия". От барабаниста до него нищо не се чуваше, нещо не ми хареса.
- Елица и Стунджи за "Евровизия ли"?
- Ами да.
- Добре, да сменим темата. Вие сте общински съветник, движите се по улиците, пътувате с трамвая. Радват ли ви се хората?
- Да, възрастните повече ми се радват. Но и младите също. Не мога да се оплача.
- Какво бе отношението ви към протестите?
- Ами какво да ви кажа, от първия и втория ден имаше смисъл, след това всичко бе потиснато. В момента като че ли нещата движат хора, които нямат нищо общо с исканията на обикновените граждани. Не вярвам нещо да се промени.
- Това ли беше начинът хората да постигнат исканията си?
- То няма друг начин. Какво търсят тези млади хора е въпросът. Повечето дори не знаят какво искат. Всеки казва - "да", "не", "съгласен съм" и има разнобой. Плюс това голяма част от протестиращите вече излизат с предварителен план - какво да кажат, какво да направят. Изпуснахме изначало нещата, когато всичко беше "по-чисто".
- Излишно ли загина Пламен от Варна според вас?
- За съжаление той не е единственият. Той бе момчето от многото през годините, които си отидоха за справедлива кауза. Не казвам, че излишно, но едва ли нещо ще се промени из основи толкова бързо. Плюс това се набутаха едни политически партии, които нямат нищо общо с тези протести.
- Иван Костов обаче отново иска шанс, за да управлява...
- Единственото, което иска г-н Костов в момента, е да не го вкарат в затвора. И в момента маха с ръце и прави каквото трябва, за да не се получи това. Аз от политиците се радвам на малко хора, един от тях е г-жа Фандъкова. С нея като общински съветник направихме една по-красива столица.
- Така е. За планината тъжите ли. Все пак сте първият сноубордист в България?
- Ооо, да. Наистина съм първият, който се е занимавал със сноуборд. Взех си го от Швейцария. Нямаше кой да ме научи в началото. Сам започнах. После научих и доста хора. След това станах зам.-шеф на федерацията по сноуборд, водих състезания, после бях и в комисията. Наскоро ученици ми казаха, че името ми е в учебниците като първия сноубордист в България. За съжаление сега ми забраняват заради заболяването да се изкачвам в планината. Не ми дават да плувам и в басейни. Не трябвало, защото веществата, с които чистят тези води, са токсични и можело да ми навредят. И аз се съобразявам. Намирам си други занимания Ц ето, разговарям с децата си, с приятели.
- Те чуха ли последните ви песни?
- Моите деца нямат отношение към музиката. Те не носят желанието за ноти в сърцето си. Коренно различни са вкусовете ни. Но аз съм си такъв - различен. С хората от общината съм един, в живота друг, а кача ли се на сцената пък - ставам като от друга планета! В това ми е силата.