Дъщерята на Галя Щърбева е полиглот, на 10 години знае 4 езика

• Калина е вундеркинд
• Като дете по цял ден скитах по улиците и нашите не знаеха къде съм, спомня си журналистката

10-годишната дъщеря на Галя Щърбева - Калина, е вундеркинд с езиците. Момичето, родено от брака на журналистката с оператора Петър Гюлчев, още в най-ранна възраст показала изумителен талант в усвояването на английския език.

"Без да полага каквито и да било усилия, Калина сама заучаваше думи, които подреждаше в изречения и така проговори езика, преди да е научила каквато и да била писменост. Тоест дъщеря ми научава език, без да учи", разказа телевизионната водеща за в. "България Днес".

Втрещени от нетипичните заложби на детето си, родителите набързо осъзнали нейния талант и побързали да запишат дъщеря си в езикова школа, за да работи върху втори език. "И с неговото заучаване се случи същото - тя отново усвояваше речта без каквито и да било усилия, просто с лекота", разказва водещата на предаването "Да хванеш гората" по Нова тв.

Дъщерята на Галя Щърбева тази година завърши успешно четвърти клас и "сега учи и други езици, гледаме да наблягаме на това и за бъдеще ще продължи да учи нови и нови езици", категорична е майка й.

Тя разказва, че появата на наследницата й коренно е променила живота й, защото: "Неочакваната любов, която изведнъж усетих, когато зърнах и прегърнах бебето си, изцяло ме промени. Не подозирах, че такава силна любов съществува. Калина отне свободата ми, станах много по-страхлива и минах на заден план".

Тя прави сравнение и на отговорностите на родителите в миналото и днес: "Технологиите са голямо предизвикателство в съвремието ни. Да вземеш телефона и таблета от ръцете на детето е истински героизъм, но това е единственият начин да го накараш да живее в реалния свят и да си играе навън, както ние сме правили в миналото".

За своето детство журналистката разказва, че било безгрижно и пълно с мили спомени за луди и диви игри. "Днес е много по-трудно да си родител. Ние едно време тичахме по цял ден по улиците, нашите не знаеха къде сме, едвам ни озаптяваха вечер, като по няколко пъти излизаха на балконите и свиреха до полунощ семейния сигнал с устни, за да ни подканват да се прибираме, но не са били затормозени като нас от предизвикателствата на технологичното време."