Маестро Калуди Калудов: Вежди ме уволни с факс

Маестро Калуди Калудов:

Вежди ме уволни с факс

Лили АНГЕЛОВА

- Маестро, точно преди месец ви махнаха от листите на БСП за парламентарните избори. Радва ли ви с днешна дата това след ежедневния цирк, който виждаме в парламента?
- Не бих казал. Аз никога не съм бил свързан с която и да било партия. Махането ми от листите на БСП бе недоглеждане от страна на организаторите. Явно не е писано от законодателното ни право българи да бъдат в помощ на България с каквото могат. Все пак важни са не партийните цветове, а дали можем да сме полезни на народа си. Но каквото станало - станало.
- Вие сте човек с таланти - освен ангелския ви глас сте бил и състезател културист, маратонец, морж, завършил сте и техникум за двигатели с вътрешно горене. Никога обаче не забравяте откъде сте тръгнали...
- О, да, никога не съм се срамувал от произхода си. Роден съм по средата на Добрич и Варна, в село Любен Каравелово. Дошъл съм на бял свят в Чалъковата къща - не съм раждан дори в болницата. После носих и цървулки в първи клас, които дядо ми измайстори от щавена свинска кожа. Но не съжалявам.
- После обаче обухте лачените обувки и фрака и в живота, и на сцената.
- Така е. Но пътят ми никак не бе лек. Знаете ли, световната сцена се покорява само с изключителна индивидуалност. Не бива да приличаш на никого, трябва да си ти. Това се постига с много труд, талант и хъс.
- Прав сте. Защо обаче останахте тук, след като говорите осем езика и можете да си позволите да живеете в лукс в по-богата страна?
- Защото се чувствам българин и винаги ще си остана такъв. Животът ни е такъв, какъвто си го направим и това, че говоря повечко езици, не е задължително да ме направи щастлив чужденец. Просто това ми отваря по-широк спектър на мирогледа и ме прави по-отворен към света, в който живеем. Мястото ми е тук.
- Все пак, когато се завърнахте за първи път през 2007 г. след престоя в Полша, където бяхте на върха в кариерата си, започнахте от нулата. Живеехте на квартира с приятелката си, а по-късно станахте и директор на Пловдивската опера.
- Така е. И като артист, който изправях на крака публиката по света, се върнах, за да получа месечно възнаграждение от 850 лв. у нас. Но след ада винаги има и рай. Мога да кажа, че с колегите ми изнесохме 90 спектакъла, без да включвам над 10-те такива с благотворителна цел.
- Преди дни артисти от операта стачкуваха срещу шефа си Пламен Карталов? Защо според вас се обединиха срещу него?
- И аз това се питам. Знаете ли, аз бях махнат от Пловдивската опера по факс. Дори моята заповед за прекратяване на трудовия ми договор не е подписана от мен и сигурно стои някъде по чекмеджетата на Министерството на културата. Една година търсех възможност да се срещна с министъра Вежди Рашидов, но така и не успях. Явно, независимо че не ме познава, не желаеше и да се видим. Опитаха се да ме изкарат крадец на държавни пари, искаха да ме направят некадърник, а никой досега не спомена, че изпях 12 спектакъла, без да взема една стотинка хонорар от държавата. Никой не каза на българите, че Калудов участва и в 8 благотворителни концерта и за парите, които публиката пускаше от оскъдните си заплати, купи машини за шивашкото ателие там. Никой и не продума, че колективът отиде на турне в Холандия и Белгия със 70 лева на ден. Тогава се случи така, че започнаха да спират заплатите и Пловдив не разбра, че така наречената реформа се изразяваше в озлобление от страна на министерството към мен. И ме махнаха, за да сложат г-н Тасев, без да има обявен конкурс за мястото. А той трябваше да направи съкращение на персонала от 239 души на 152. И още - никой не спомена, че благодарение на дарението на г-н Васил Стегарем направих покрива на държавната сграда, защото беше протекла. Никой не каза, че аз имах личен спонсор за гориво в лицето на г-н Марин Маринов и разходите ми за служебния транспорт бяха сведени до минимум. Никой не каза, че вкарах интернет на втория месец след като станах директор, с пари от наемите пък циклихме и лакирахме паркета там. Освен всичко направихме премиера на "Аида", излязохме на турне и за следващата година имахме гарантирани седем такива, като нямаше нужда от съкращаване на хора. Всичко е възможно, но трябваше да се постъпи към хората като към таланти, а не като към излишъци. Що се касае до Пламен Карталов, аз не мога да го оценявам. Само едно ще кажа - нека дойде следващ и да видим дали ще направи нещо по-силно от него? Не вярвам.
- Добре. Но вие и сега не сте без работа, продължавате да водите майсторски класове в Полша, Италия и България. Не се ли изморихте?
- Ха, ха. Често се шегувам като Доминго, че почивката е за другия свят. Иначе водя и други класове - и във Финландия, Естония, Румъния, Испания, Дания и т.н. Но умората е за мързеливите. На тях винаги им се спи и все нямат сили.
- А вие сте като "кон, който лапа хапове и върви напред"?
- Точно, ха-ха-ха.
- Липсва ли ви голямата сцена?
- Дали ми липсва сцената? Ами няма големи и малки сцени, има големи артисти с големи сърца и нищожества, които са готови да прегазят всеки, за да се почувстват важни.
- Не съжалихте ли, че в някакъв момент от живота си не се съгласихте с предложението на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов да ви представлява?
- Абсолютно никога. Защото Илия нямаше нито компетенцията, нито възможностите, които имаше моята компания "Музика Глотц". Мениджърите ми тогава бяха невероятни - имах агента на Мария Калас, както и един човек от Виена, на когото съм много благодарен.
- А помните ли времето, когато пеехте пред Тодор Живков?
- Помня, разбира се. Такива бяха времената тогава. Но като цяло аз никога не съм сядал с него на една маса. Но помня един Иван, който организираше концертите на Тодор Живков. Веднъж ме взе с черна лъскава кола, закара ме на летището и отлетях. Кацнахме не знам къде, дадоха ми сандвич, а вечерта пях на концерт и получих около 300 лв. за една вечер. За онова време това бяха много пари. Все пак пях пред бившия Първи (смее се).
- В живота ви обаче освен работа има и забавни моменти.
- О, да, имало е много смешни случки с колеги, особено в по-младите ми години. Веднъж например, като пях "Риголето" тук в София, при излизането ми на сцената, когато се метнах на една платформа, ми се разпра пандалонът между краката. Но това не ме притесни много-много, просто не правих излишни движения до края. Иначе обичам да разказвам една история с колежката Лучана Динтина. Веднъж тя ме попита какво правя, за да съм все в добро настроение. Викам й - събличам се гол и като се погледна, голям смях пада. Тя каза: "Калуди, това е трагично", аз обаче допълних: "Правя това срещу огледалото в банята, ела да видиш какъв смях пада." Но това са стари работи.
- Стари, но ето че и младите жени ви харесват. Живеете с 28 години по-малка от вас жена.
- Да, щастлив съм с нея. Ани е много трудолюбива, сама научи български. Ние се запознахме случайно. Направих един майсторски клас. Тя дойде тогава във Варна. Сприятеляхме се. Бяхме само приятели от началото, но сме от доста време заедно. Какво да ви кажа? Двамата с нея сме много различни, но противоположностите се привличат.
- Успяхте ли да запазите приятелски отношения с бившата си съпруга Ева?
- Да, след почти 30 години брак и четири деца, които тя ми роди, да. Но защо трябва да я мразя или да я обичам? Всеки от нас преживя някакъв вид огорчения от несбъднатите си очаквания към другия. И все пак аз й оставих къща за 1 млн. евро във Варшава плюс луксозен апартамент и плащам всеки месец издръжка за най-малката дъщеря.
- Разкажете за децата си, станахте ли вече дядо?
- Павел е на 36 години, Мартин на 33, Магда на 24, а Беатка на 17. Имам и четири внучета. Само Беатка още се учи и е в гимназия. Останалите работят и издържат семейства.
- Вълнуват ли ви срещите с българските ви колеги. През ноември ще си партнирате с Юлиян Константинов, който участва в риалити формата "ВИП брадър" и обясни, че е загубил гласа си.
- Оооо, не е вярно това, че е загубил гласа си. Юлката е един превъзходен човек и творец! С него сме пели както в София, така и на международни сцени.
- А вие бихте ли участвали в риалити формат в България?
- О-о-о, никога. Не мога да кажа какво точно в този вид шоубизнес не ми харесва. Освен това парите не заемат място в моя живот. Имам максима: "Не пести, а мисли как да спечелиш повече." И естествено - важно е да се върши всичко с много любов! Останалото са само жалки човешки амбиции да бъдем по-силни, по-важни, и по-по-по...