Христо Мутафчиев, шеф на Съюза на артистите: 2% за култура и ставам министър

Кой е той

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 г. е в трупата на Малък градски театър "Зад Канала". В киното дебютира в сериала "Гори, гори огънче". Снимал се е в "Дунав мост", "Огледалото на дявола", "Под прикритие" и др. Печели наградата за най-добър млад актьор. Носител е на "Икар" за главна мъжка роля в "Големанов" и на много други награди. Председател на Съюза на артистите от 2005 г.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Мутафчиев, името ви се завъртя като евентуален бъдещ министър на културата, ще се съгласите ли да станете, ако ви предложат?
- Ако имам уверението на министър-председателя, който и да е той, че бюджетът за култура ще стане поне 2%, да, бих приел да стана министър. Но пак бих се замислил, защото смятам, че работата ми тук, в Съюза на артистите, е далеч по-важна като коректив на което и да е правителство и министерство.

- Вярвате ли в тази промяна към добро за културата?
- Да. Ако не съществуваше, щях да си ида на село. Всъщност светлият лъч е там - да си копаеш градинката, да си гледаш прасето на двора, да си затваряш бурканите, да си работиш на нивата. Както казва Големанов, имаме нужда от земеделие.

- Стефан Стамболов, който играете, и Големанов, в чийто образ също бяхте блестящ, приличат ли си?
- Да, по това, че и двамата са били във властта. Че и двамата са бъркали в кацата с меда.

- Стамболов обаче обяснява, че на гладния човек власт не бива да се дава - ще изяде държавата. А на кого да се даде?
- Не бива да се бърка власт с управление. За мен България е над всичко. Затова трябва да има закони и да се спазват. Правя всичко възможно гилдията ни да не бъде лъгана, крадена и унижавана. Искам колегите ми да не зависят от държавата, да съществуват сами. Зависи докъде ни стига погледът - до върха на обувките или по-далеч. Да не забравяме, че поговорката "Пази, Боже, сляпо да прогледа" има втора част - "Че далеко вижда". Знам в каква посока вървя. Това е най-важно.

- Преди дни шефът на Народния театър Павел Васев заяви, че липсата на пари през есента ще затвори половината театри.
- С днешна дата мога да кажа, че това няма да се случи. Първо, театрите не са търговски дружества, за да фалират, а са културни институции на бюджетна издръжка. От Министерството на културата ни увериха, че театри няма да се затварят, че ще заделят пари за следващите, които ще дойдат на власт, които и да са те.

- Но все пак е имало опасност за затваряне, нали?
- Да, имаше. Истината обаче е, че тези театри, които работят много, имат и добри показатели. И, разбира се, обратното - тези, които не са печеливши, щяха да пострадат. Засега обаче няма такава опасност. Проблемът е, че когато се правят бюджетите за отделните министерства, особено за Министерството на културата, се прави твърд бюджет и не се взима предвид фактът, че публиката се увеличава за всички сценични изкуства - драматичен театър, музикален театър, филхармония, балет. При реформата, която се направи от Вежди Рашидов, парите вече са според посещаемостта. Реалната цена на един билет трябва да е 50 лева. В момента зрителите плащат най-много 20, а останалото се доплаща от бюджета. Това подпомага зрителите да ходят на театър и същевременно да се правят наистина качествени постановки. Когато не се вземе под внимание, че публиката нараства, тази твърда сума не стига. Това, което подадохме като информация в Министерството на културата, е да се заложи един финансов буфер. Не да взимаме заем и после да му мислим, а предварително да се заложи един буфер. Все пак да не забравяме, че изкарахме хората от чалга клубовете и ги вкарахме в театрите. И, разбира се, апелирам бюджетът за култура да стане от 0,5 поне 1,6, както е в Албания примерно, в Гърция. С такъв бюджет може да се работи адекватно.

- Как върви възстановяването на Пловдивския театър, за което започнахте благотворителна акция.
- Колеги от цялата страна играят с билети на САБ и после даряват парите за Пловдив. Но тези средства не са за ремонт на театъра - той е държавен и грижа трябва да има държавата, а и застрахователите, защото театърът е бил застрахован. Парите ще отидат за заплати на колегите. Иначе почти всички театри в страната се нуждаят от ремонти. И ако до 2019 г. ние не ги приведем според европейските изисквания за противопожарна безопасност, енергийна ефективност и паспортизация, рискуваме те да бъдат затворени не от липса на пари, а от Европейската комисия, защото това са стандарти.

- Накъде върви синът ви Асен, който се справя повече от добре със сложна роля като тази в "Заешка дупка" в "199"?
- Асен притежава финеса на дядо си Наум Шопов. В един момент му правех забележки, но после спрях. Пък и той не е от търсещите съвети (смее се). Справя се отлично. Има харизма. А това е по-важно от таланта. Ако нямаш аура, и да гледат само теб, не става. Всъщност цялата фамилия научи в последния момент, че Асен иска да кандидатства в академията. Два пъти чух материалите, които готвеше. След това го пое майка му. Но по принцип не му се меся. Само когато ми иска пари. Шегувам се, разбира се - той е най-голямото ми дете. Вторият, Благовест, все още не се е ориентирал. А най-малката е артистична по детски.

- Какво означава татуировката на ръката ви?
- Мантра. Изписани са имената на трите ми деца - на санскрит. Жена ми си направи същата.

- А с какво си спомняте вашите студентски години във ВИТИЗ?
- Много хубаво изкарах студентските си години. Делях квартира с Камен Донев - с него никога не е скучно. Всеки миг е забава. Като братя сме. За изпити най- добре се готвехме със свинско месо на скара и с туба червено вино. Той ме дръпна много сериозно към театъра. Бях тръгнал по наклонената плоскост, но Камен ме хвана за ревера. Желанието му да бъде добър ме вдъхнови и започнах да работя сериозно. Бяхме в един клас, но той после се премести при Крикор Азарян и Тодор Колев.

- Доволен ли сте от живота си сега?
- Доволен съм от това, че оживях. Доволен съм, че не живуркам, а че живея. Недоволен съм заради онези неща, които не съм успял да сторя. И съм благодарен, че Господ ми даде още време, за да мога да ги свърша. Вероятно заради някоя мисия ме е оставил на тази земя. На Долната земя. Всъщност, знаете ли, ние не сме създадени толкова просто. Аз за това си говоря с Чочо, с Джоко (единият е на десктопа, другият на портрет). С Чочо винаги сме се псували и карали. Големи приятели сме. С него имаме хиляди случки. Преди доста години на фестивала "Варненско лято" спяхме в един хотел в Златни пясъци и той искаше да се качи в стаята на позната. Тръгна да се катери като спайдърмен по решетките, за да я изненада. И аз - след него, да го охранявам. Изпратих го до горе и си слязох. Чочо беше много лек, ефирен човек. Ужасно ми липсва. Понякога започвам да набирам телефона му!

- Много от приятелите ви ги няма, и Кольо Карамфилов си отиде...
- С него също бяхме изключително близки. Художник, който правеше театър, и театрал, който рисуваше. Сума ти простотии сме правили с него. Истината е обаче, че ние, хората, често не осъзнаваме защо сме на тази земя, какво ни е присъствието, какво представлява нашето живеене на тази земя. Виждаме живота си само от едно измерение. Съществува живот и на друго измерение, където душите изживяват нещо напълно различно. Това не го осъзнаваме и затова живеем изключително битово. Защото човек в крайна сметка като човешко същество, създадено и пуснато на Земята, го има в две същества. Като опаковка и като душа. А в едно друго измерение душите ни пътуват без нужда да имат тяло. Това е пълна свобода.

- Прав сте. Какво ви предстои през есента?
- През септември започвам да репетирам мой проект по книгата на Яна Борисова "Да бъдеш Христо Мутафчиев". И в момента се пише текст, който ще е с работно заглавие "За момчетата". Заел съм се с този проект, за да разкажа за живеенето, инсулта и други истории, за всичко, което ми е струвало сега да кажа "добре съм". Аз все пак се забавлявам с живота си, с всичко, което влиза и излиза от него. Справям се. Иначе в киното ми предстои да бъда учител по история в сериала "Ескейп" на Чучкови по БНТ.

- Казвате "За момчетата", кои са те, приятелите ли?
- Оооо, много са тези, на които държа. Чочо, Джоко. Особено за Чочо не мога да говоря в минало време. И Камен Донев е много близко до мен. Както и момчетата от Б.Т.Р., които са неотлъчно до мен. Ламбо също ми е приятел, макар той в последно време да смени пътя си, както и най-вероятно трябва да бъде. Но той винаги може да разчита на мен за каквото и да било, и се радвам, че го знае.

- Пеете много хубаво.
- Много ми е на сърцето хъшовската песен "Бял кон". Бих я пял отново и отново: "Всеки от нас има своя звезда, що го води, дордей жив. Кога свети ярко - човек има живот. Кога гасне - судбина..." В памет и на Чочо Попйорданов бих я изпял. Ето, виждате, сложил съм си негова снимка на екрана на компютъра. И непрекъснато си говорим. Приятно ми е.