Актьорът Калин Сърменов-Милото: Ставам шеф на Народния

Кой е той

Калин Сърменов е роден е в София на 25 май 1963 г. Завършва две специалности във ВИТИЗ - "Актьорско майсторство" в класа на проф. Гриша Островски и "Кинорежисура" при Мариана Евстатиева-Биолчева. Сърменов бе директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов" до миналата година, когато на мястото му застана проф. Здравко Митков. Той е сред създателите на групите "Контрол" и "Чувал чувал". Стана особено популярен и с превъплъщението си в мафиота Милото от сериала "Седем часа разлика" в телевизионен сериал. "България Днес" потърси актьора за коментар на слуховете, които се носят по негов адрес от известно време.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Сърменов, къде сте в момента? Във Фейсбук пускате снимки от реклама в пустинята?
- Хахаха, ами да, снимам и работя. Изобщо не смятам да почивам това лято. Имам много работа, все пак бизнесът си е бизнес. В момента работя по проект с италиански екип, снимаме на гръцкия остров Лимос една реклама на българска вода. Главното участие е на италианска световна звезда, която има много награди от Кан. Ще се изненадате наесен, когато ще излъчим продукта си по телевизията. Екипът от италианци показаха голям професионализъм. Дори аз бях много изненадан от факта, че актьорът сам искаше да участва в каскадите, но го спрях с думите: "Пич, много си ми скъп и не мога да си позволя да се контузиш нещо, като сам си направиш каскадите" (смее се). И естествено, аз бях режисьор и сценарист на проекта.

- Освен режисьор сте и актьор. Как ще решите конфликта си с шефа на Сатирата проф. Здравко Митков, който вече ви отстрани от роли в театъра?
- Ами как да го коментирам? Това са безполови опити да се доказва някой. Толкова е жалко, извън представите ми за професионализъм отвсякъде. Това е. Но да си бере гайлето Стефан Данаилов, който го избра, да си му работи вкъщи. Съжалявам, че това се случва в театъра. Там има много талантливи хора, които не заслужават това, което се случва. Все се надяваме нещо да се промени и все се връщаме към старото. Но сега повече от всякога има необходимост да се стъпи на здрава почва и да се мисли за съвременния ден.

- Все пак ще продължите да играете в "Златният телец" и "Вечеря за тъпаци", нали?
- Ами надявам се, това зависи от Здравко Митков. Той "Златният телец" го слага един път на два месеца да се играе, а "Вечеря за тъпаци" дори един път на два месеца, какво да кажа на това? Само да обясня, че според неписаното правило в театъра само режисьорът на един спектакъл може да променя актьорския му състав. И като директор на театъра Митков може да влияе на месечната програма на театъра и да определя кое представление колко пъти да се играе. И да, той ме смени заедно с Тони Минасян в постановката, в която сам той е режисьор - "Дон Жуан от Сохо". На мое място сложи Славчо Пеев, а на мястото на Минасян - Димитър Живков, като смени и името на представлението. Сега то пълни само 50 човека, представяте ли си? Митков махна и всички български заглавия, които бях сложил. Не казвам, че всички са с гениални художествени постижения, но все пак на българската драматургия някой трябва да й подаде ръка. Не можем да я махнем. Стъпка по стъпка това трябва да се случва. Аз уважавам английската драматургия, но трябва да даваме път и на нашата си. Докато бях директор, пуснахме едни изключително успешни български постановки - "Тиква" много се хареса. И това махна. Махна и "Прелестите на изневярата", представление, което пълнеше залата догоре. Направено с толкова любов от Йоско Сърчаджиев. Прекрасно представление. Така не става. Махнал е и "Онова нещо" на Христо Бойчев, на Стратиев. И в същото време слага представления като "Велпоне", което няма и 40 човека в залата! Невъзможно ли е един човек в рамките само на една година да смъкне прираста на зрители и пари в театъра със 70%! Безумно е! Слава на Бога, че този кабинет вече го няма и се надявам повече да не идва. Такива кретени като този зам.-министър на културата, това беше такава човешка плява, нямам думи да изразя отвращението си, което направиха тези хора в областта на културата.

- Павел Васев обясни преди време, че ще затварят евентуално есента театри. Накрая се споразумяха това да не стане.
- То така малко изолирано като се каже, че ще се затварят театри, звучи страшно, но не тези театри - Народния, Сатирата, а по-скоро като този във Видин примерно, който е на общинска издръжка. Въпросът е в системата на мислене. Как изграждаме средата, в която работим? Другите театри също ги познавам отблизо и Народния, и Армията, Сатирата. Сърцето си ми е там, 25 години съм работил на това място.

- Знаете ли какво се чу съвсем скоро, че ще се върнете на бял кон в Сатирата?
- Ха-ха-ха, първо рибата е в морето още, не знаем какво ще се случи.

- Но някои хора се страхуват да не се върнете?
- Е, сигурно е така. Може би това са тези, на които много не им се работи. Въпросът е, че не тези хора, които ги мързи, трябва да определят политиката за развитие на театъра. Защото тези, които са в театъра, те имат лични отношения с него, борят се за оцеляване, но това не е перспективата в развитие на театъра.

- Но бихте ли се върнали отново там като шеф?
- Бих направил всичко театърът да върви нагоре. Много ще се радвам Сатирата да се управлява от човек, който е капацитет, личност, а не някой, който да лиже задника на Стефан Данаилов. Искам да има капацитети, хора, които разбират от тази работа. А не боклуци от ДС, които седят и угодничат. То пък в културата голяма политика, бе! Но не, и там трябва да имаме такива говеда. Погледнете всичките директори на театри. С малки изключения, казвам това задължително. Ето Павел Васев е един човек, който работи страхотно. Той е мениджър, невероятен, знам какви усилия полага, за да развива театъра. И не мога да го отрека това. Той е човек с голям размах и мислене на бизнесмен.

- Верен ли е слухът, че след пенсионирането на Павел Васев от Народния театър "Иван Вазов" вие ще го заместите?
- Ами да, признавам, че ще се съглася. Имаше официални разговори с мен. Но първо нещата трябва да се подредят, да видим каква ще бъде обстановката. Иначе да, аз ще приема предложението, живот и здраве, защото не се страхувам. Човек трябва да рискува. Имах наскоро още един разговор, но пак казвам всичко е следствие на някакви събития, които нас ни чакат тепърва да се случат. И се пак опитът, който вече имам, ми дава самочувствието, че ще се справя. Защото това е голяма отговорност.

- За министър на културата в служебното правителство говорили ли са с вас?
- На тази тема не. Говорили са за след това, но за служебното - не...(смее се).

- Скандалите в киното следите ли? Миналата година и вие кандидатствахте с проект, който не получи одобрението на комисията за финансиране.
- Следя нещата, да. Хареса ми едно изречение на Вежди Рашидов, който каза: "Абе, аз намерих пари, ама поне да бяхте направили един добър филм." Това е самата истина. Ние само се залъгваме. Ако сравните нивото на околните нам страни, е страшно. Камо ли да мислим за Америка. Основният акцент трябва да бъде поставен върху нас самите. Да видим какъв продукт произвеждаме, а след това да искаме и очакваме от другите. Можем да направим качествен продукт и с не много пари. Парите, които се изхарчиха последните четири години за кино, можеха да се дадат логично и на базата на тях да се създадат качествени продукти. Нямаме такова нещо. Те си разпределят там, има една хайка - ти на мен, аз на теб и така си живеят. До такава въпиюща неграмотност, че този Сомов, който ми отговори официално, в рецензията на проекта ми е написал и се подписал под това той не "поткрепял" този проект, с "т". Този човек дава оценка на труда ни, този неграмотник! Тези хора колко филма са снимали? Само този Сомов е снимал по-малко от това, което съм снимал аз като режисьор. Ние, хората в рекламата, аз затова се радвам, че филмите, които излязоха интересни и добри - и телевизионните, и "Мисия Лондон", са направени от рекламисти хора. И нашият филм - "Седем часа разлика", е направен от рекламист като Магърдич Халваджиян, и "Столичани в повече" също, та ние хората в рекламата сме единственият кошмар на другите, които не живеят в днешното време. И като дойдат хората с поръчката и ми кажат - ето ти този милион, аз отговарям за него, а не отивам да го крада. Защото тяхното мислене е такова - да отидат да откраднат. Дайте да направим така, че това един път завинаги да спре, дето се вика, може да няма кино. Да се огледаме кой може, кой не. Ами ето, синът на академика Людмил Стайков - Иво Стайков, е направил филма "Пъзел", който направо не се гледа. Академика? Не го ли е срам, той отива и учи студентите! Аз ако моето дете направи такава пикня, аз ще отида и ще преснимам и премонтирам целия филм, няма да му дам да излезе, ще го спра. Защото това бие върху неговия имидж. Гледам го и си казвам: "Е, как да не му викам на Людмил Стайков Лайното?" И това са хора, които трябва да дават пример. Да работят повече от всички останали. А точно те ми се правят на велики. И какъв е примерът, който Здравко Митков дава? Прави представления, които никой не гледа. До гуша ми дойде от бездарни некадърници!

- Вие сте и дипломиран художник. Защо не помислите за изложба с шаржове?
- Ами последно рисувах в парламента преди няколко дни на една комисия. Те след това си прибраха рисунките. Викам им: "Недейте, бе. Това са скъпи неща", а те: "Е да де, точно затова ти ги прибираме." (Смее се.)

- Играе ли ви се в сериал отново, винаги са ви давали образа на лошото момче.
- Да, разбира се. Но ми си иска да има смисъл от проекта. Имаше два театрални проекта, които отхвърлих съвсем наскоро. Видях, че хората са страшно неготови. Гледа ме човекът с поглед на куче, ама никакъв резултат. Казах им, че не мога да си позволя да си губя времето, да, всичко е готино, но аз вече не правя всичко на всяка цена. Трябва да го има смисъла. Всъщност това е важното - вече не съм студент и искам да правя стойностни неща. Неща, които може да останат. Винаги съм полагал усилия да бъда пример за човек, който си върши работата - включително в сериалите, в театъра. В театъра за четири месеца вдигнах посещаемостта до 120%, имах осем премиери, направих един фестивал "Златен кукерикон", който вдигна престижа на сатирата. Но това, че не беше продължено направеното от мен от Здравко Митков, ето това ме отчайва. Защото това са нещата, които трябва да останат след нас. А другото? Въпиюща посредственост.