Калин Сърменов-Милото: Роналдо е за Сатирата

Кой е той?

Роден е в София на 25 май 1963 г. Завършва две специалности във ВИТИЗ - "Актьорско майсторство" в класа на проф. Гриша Островски и "Кинорежисура" при Мариана Евстатиева-Биолчева. Преди повече от година актьорът бе назначен за директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Сърменов е сред създателите на групите "Контрол" и "Чувал чувал". Масово нашумя и от тв екрана с превъплъщението си в мафиота Милото от сериала "Седем часа разлика".

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Сърменов, отново си говорим след поредната трагедия, този път обаче в Горни Лом (предишния път бяха наводненията в Мизия). За съжаление, изглежда, нищо не се е променило.
- Да. За съжаление това е България. Ние в последните дни не успяхме да направим нищо повече от това да разградим двора, да съсипем всички логики и принципи и, разбира се, логично се стигна и до тези фатални последици със смъртта на невинните хора. Защото за пореден път се доказа, че нямаме и съвест. Средата, в която живеем, е толкова болна, че не можем да се защитим от самите нас. И това е в резултат на цялата картина, която се рисува в последните години. После се чудим защо лекарите напускат страната, младите ни таланти също... Започваме собственото си самоунищожение българите. А толкова ми се иска нещата да бъдат подредени със закони, правила и да се дава път на тези, които могат и знаят. А не да се толерират хора, които само говорят, или роднини на партийци и властимащи.

- Нормално ли е да даваме постоянно жертви в мирно време?
- Меко казано, не е нормално. Но нашето общество се докара само до това. Извън конкретиката на случая до такава степен никой нищо не го интересува в тази страна, че безхаберието се прехвърля и в сферата на култура, здравеопазване, образование и навсякъде. Ето, в този трагичен случай жертвите се виждат веднага. Докато на други места те не са толкова забележими сега, но ще се отчетат в бъдещето - с напускането на младите хора от страната.

- Но защо и политиците ни все не могат да налучкат вярно поведение при една такава трагедия?
- Ами знаете ли, да се каже истината е много трудно нещо. И затова се иска сериозно дупе да носиш отговорност. Смятам, че много малко партии и политици имат смелостта да го направят. След което, когато ти решиш да свършиш нещо почтено и работиш именно така, веднага почват да се нахвърлят върху теб бездарниците и некадърниците. Т.е. все пак трябва някой да поеме отговорността, да каже истината такава, каквато е. Спомням си при наводненията през август излезе един по телевизията и каза: "Залагам професионалната си чест, че това не са води от язовира". И само два дни след това хората извадиха безлюспестите шарани от дворовете си. И никой не му потърси "професионалната" чест на този човек. Разбирате ли колко е подло това, което се случва спрямо обикновения човек? Никой не смее да поеме отговорност, а веднага се намират лъжци като този, на когото не запомних името и длъжността, човек, който отговаря за водите в някакво министерство... Представете си какво безочие са думите му. Същото се случва и сега.

- Най-тъжното е, че тези хора в завода са отишли там да работят за минимална работна заплата, а рискуват живота си.
- Действието им е верижна реакция на всичко останало в държавата. Особено в този беден район. Ще ви дам един пример. Тези дни ходих до Стара Загора. Знаете ли, че там имаме праисторически реликви от V и VIII век преди новата ера? И като тях има само на едно място в Европа. Е, вие да знаете за това? Не. А мястото е забутано, никой не проявява интерес...Това искам да кажа - освен всичко ние нямаме и правилно отношение към ценностите у нас. Гледаме само да откраднем или да се подмажем на този и онзи, да наредим своя човек някъде, някакви дивиденти да извлечем и така си живуркаме в порочната практика.

- В този смисъл как никой не се поучи от грешките на предишните трагедии?
- Това е така, защото няма правила и приоритети в тази държава. Ако имаше, този, който говореше за Мизия и за наводненията, трябваше да бъде уволнен. Аз гледам политиците в момента какво правят - ограждат се с огромни надути балони. Разбира се, между тях има и качествени хора, но как да ги отсеем и да разберем кой кой е?

- Защо само трагедиите ни сплотяват, след ден са изборите и обществото отново ще се атомизира?
- Точно така е. Но знаете ли кое на мен ми е неприятно - че като част от това общество съм длъжен да правя неща, които не са моя работа. Например: "Да изчистим България за един ден". Ама защо аз ще чистя бе, хора? Аз, който си плащам данъците и полагам усилия да съм нормален гражданин. Ами чистете си, бе! Съвест трябва да има това общество, съвест. Изначало трябва да се променят нещата. Къде отиват парите от нашите данъци? Това е същото. Ето, сега всички ще обвинят тези хорица, които са работили в убийствена среда за коричка хляб. Ами това е следствие бе, не е причината.

- Какъв е изходът за малкия човек?
- Изходът е да се превърнем в социално общество, а това ще стане, като се гласува. Защото ето, днес гледам по телевизията - 50% няма да гласуват в България. Няма да се получи промяната, ако не се гласува. Изключителна инертност е налегнала всички. А нещата са в нашите ръце.

- Може би защото политиците не предлагат нищо различно?
- Но има и наказателен вот, нали? Има вот, който взима нещата в свои ръце и променя света. А не будните студенти да стават и ректорите им от ДС да им обясняват как е по-добре да напуснат България, след като не им харесва. Ето, този ректор, вместо да бъде разпнат, той си седи отново там на бюрцето. Защото предлага на качествените и умни хора, които утре ще изграждат тази държава, и го казва това с абсолютно безхаберие. И още повече - никой не му реагира. Къде го има това? Тук трябва сериозна позиция да се заеме. Зависи от нас, от никой друг. Ето, сега ми се обаждат хора от Сатиричния театър и викат: "Какво става, ще дойдеш ли при нас пак, защото нямаме пари, закъсахме го при Здравко Митков". Трябва да имаме позиция, каквото и да ни струва това. Иначе обществото няма доникъде да стигне. И без това в момента сме в ръцете на малцинствените групи, които, както виждате, си правят каквото си искат. За съжаление политиците през всичките тези години докараха ситуация на безизходица. Много е тъжна картината. Моят професор Гриша Островски казваше: "Не е нужно да познаваш всички майки, за да знаеш какво е майка. Достатъчно е да познаваш собствената си". Така и аз, гледайки сферата, в която работя, мога да направя изводи за всичко останало. Този политически модел, който беше гордо размахван, не работи. Трябва спешно да се промени, да се тръгне в друга посока и да се смени системата на мислене в политиката. Надявам се всички политици да имат воля, за да го направят. Защото сега се стига дотам да не му се живее на човек. Изключително ниско пада и моралът на младите хора. Всеки започва да се бори за място, а не за идеи. Първобитно мислене е да се бориш за оцеляване.

- Все пак едно от малкото забавления за българите освен театъра си остава футболът. Гледахте ли мача "Реал" и "Лудогорец"?
- Ооо, да. Уникални момчета, изключителни. Ето един човек, собственикът на отбора, когото не познавам, но той просто си свърши работата. Гледах и предишния им сблъсък. Тези момчета имат европейско мислене. От такова нещо имаме нужда. От Григор Димитров, от гимнастичките, но това е в спорта - там е ясно, топката е вън или вътре. Колкото и да спорим със съдията, там има ясни правила. А в изкуството къде са ясните правила? Предишната администрация се опита да постави нещата на икономически принцип, за да може да има цифри, на базата на които да е ясно кой какво е направил. Този директор в Сатирата, който дойде след мен, той има 30 000 лева минус в края на сезона. Защо никой не му държи сметка, питам аз. Докато в спорта нещата са ясни.

- За Роналдо и актьорските му качества какво ще кажете?
- Ами вижте сега, това е един от най-големите футболисти в света. Даваме си сметка колко струва, разбира се, пада. Ама той това работи. И резултатът е много важен. Като ми кажат - ами той краде, лъже, казвам им: "Правете и вие така бе, ама резултати искам". А ние непрекъснато крадем и лъжем и няма резултат.

- Какво стана с предложението ви да оглавите Народния театър?
- Не са се променили нещата, но изчаквам изборите и тогава ще преценя.

- Ако станете шеф на Народния, бихте ли поканили Роналдо в трупата?
- Ха-ха-ха, след вчерашната му изява, да ви кажа, смятам, че той има достойно място в театъра, но е по-подходящ за Сатиричния театър. Защото от професионална гледна точка малко беше нелепо изиграването му, може да се постарае повече, да положи повече усилия.

- Т.е. не е готов за "Аскеер"?
- Трябва хляб да яде още, като пада толкова глупаво, си личи, че не е както трябва отиграно поведението му. Ще трябва да го пообучим малко как се прави.

- Как се развиват нещата при вас в момента?
- Работя по едно представление с Тони Минасян, едно талантливо момче, ще бъдем двамата, но не искам да казвам в кой театър, още не е уточнено.