Рок музикантът от група "Ревю" Васил Гюров: Помня цивилните ченгета
Кой е той
Васил Гюров е роден през 1965 година в София. Завършва математическата гимназия в София. Две години работи в "Кремиковци" като механошлосер, като така си спестява казармата. В края на 1985 г. - заедно с Димитър Воев и Кирил Манчев, създават група "Кале". Три години по-късно Гюров, Манчев, Бойчо Карабойчев и Милена Славова създават група "Ревю". Издават емблематичните парчета "Ала-бала", "Директор на водопад", "Чичо". Фразата "директор на водопад" се превръща в нарицателно за тогавашното управление.
В годините на демокрацията Васил Гюров се превръща в един от най-активните музиканти, борещи се граждански права. През 2010 г. организира концерт срещу културната политика на правителството. Сгащи пред БНТ депутата от БСП Спас Панчев, който искаше да махне забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Беше и всеки ден на протестите срещу кабинета "Орешарски".
Бисерка БОРИСОВА
- След година протести България ще има ново правителство, но за много българи смяната е просто "Ала-бала". Защо тази песен на „Ревю“ отпреди години звучи актуално и днес?
- Ако смяната е "ала-бала", са виновни многото българи, които не излязоха да гласуват на изборите преди около месец. Да посочат някой, който наистина може да промени ситуацията към добро. Аз знам, че разполагаме с такива хора.
- Как ще коментираш разговора между ГЕРБ и Реформаторския блок с рок парчета във Фейсбук в дните, преди да се формира кабинетът? Заради такива "диалози" ли протестирахме хората?
- Ще коментирам това по-оптимистично: "Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат..."
- Къде те завари 10 ноември 1989 г.?
- На улицата - с Кирил Манчев (създател заедно с Гюров на група "Кале" през 1985, а през 1988 и на група "Ревю" – бел. авт.). Впрочем той на 5 ноември имаше рожден ден, да е жив и здрав!
- Остана ли поне един политик, на когото все още да вярваш след тези 25 години преход?
- Винаги има и достойни политици. Лошото е, че те трудно избуяват сред корумпираните "герои на прехода". Нашата задача е да поощряваме първите и да създаваме нетърпимост към вторите.
- В първите години на демокрацията си правил опити да емигрираш, но в крайна сметка си останал в България. Съжаляваш ли?
- Исках да замина за Щатите, за да се пробвам единствено като музикант, но не можах да стигна дотам. Не съжалявам, защото сега си давам сметка, че в България има много повече предизвикателства, с които човек си заслужава да се бори.
- Работил си две години в "Кремиковци", за да отървеш казармата. Стана ли ти мъчно, когато закриха комбината?
- Не, изобщо.
- Навремето на местата, на които са се събирали рок музиканти - "Кристал", "Синьото кафе", "Кравай", са дебнели милиционери под прикритие. Имал ли си неприятности с тях?
- На „Кристал“ сигурно е имало, но оттам нямам много впечатления. Повече си спомням другарите от "Синьото кафе" и "Кравай". Опитваха се да ни сплашват от време на време - за затягане на дисциплината. Но май не им се получаваше.
- Какво би им казал, ако ги видиш днес?
- Ако днес ги срещна, ще ги поздравя.
- Направихте филм "Волни до гроб", в който включихте "танц на свободния милиционер". Как ти изглежда този танц сега - покрай скандалите с подслушванията, арестите без заповед, обиските на голо?
- Полицията засега се държи по-добре от милицията едно време... С редки изключения, когато началник на полицаите стане някой, който тъгува по комунизма...
- Преди години демокрацията и рокът вървяха ръка за ръка. Защо сега все по-рядко слушаме българска рок музика по радиата?
- Може би на рока не му харесва такъв тип демокрация.... Инвазията на задокеанска музика е смазваща. Има цели отдели, които се занимават с това да я налагат. Българската музика не може да се похвали с това. Напротив! Даже няма защита от собствената си държава.
- Как си представяш България след още 25 години преход? Ще оцелелят ли рокаджиите бунтари?
- За рокаджиите бунтари – не знам. То си е тяхна работа. Аз лично нямам намерение да оцелявам, а да живея нормално и достойно. За това съм готов да се боря до последно.
- Покрай проявите ти по време на протестите много хора те нарекоха "истински патриот". Какво е за теб патриотизмът?
- Истинските патриоти са тези, които не говорят за патриотизъм, но делата им работят за България.
- Защо българите възприемат много повече като патриот румънския футболист Козмин Моци, отколкото политиците си?
- Казано е: "По делата ще ги познаете". В този смисъл пожелавам на повече българи да се проявят като Козмин Моци. Забележка: Даже и на Малката Перука.
Комсомолът го сваля от сцената
Първата изява на група "Кале" е през 1987 г. - по време на Първия софийски рок фестивал. Комсомолът обаче решава да свали музикантите от сцената - заради "скандални" текстове. Чашата прелива песента "Епитаф". Още по средата на парчето намаляват микрофона на вокалиста Димитър Воев, който е и автор на текста. В него се казва: "Светът е нещо, о любима, на което аз пикая. И облекчен от тази нужда, отивам сам в рая. Васо и Киро, своите братя ще извикам с мен, и там ще бъдем група "Феномен".
На следващия фестивал през 1988-а групата се пробва да участва под кодовото име "Адамов плаж". Организаторите обаче се усещат и не ги допускат.
