Герасим Георгиев-Геро: Да си актьор тук е обида и наказание

КОЙ Е ТОЙ

Герасим Георгиев-Геро е роден на 10 юли 1974 г. в Русе, завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова. Известен е с тв ролята си на Карфиол Петров от шоуто "Пълна лудница" и като водещ на "Господари на ефира", а преди това на "Монополи" по БНТ и "Горчиво" по Би Ти Ви. Играл е в много театри в провинцията и София, а сега работи в Младежкия театър "Николай Бинев". Геро е щастливо женен и има 5-годишна дъщеричка Йохана.

Венелина ИВАНОВА

- Г-н Георгиев, трудно успях да ви откъсна от работата, работите дори и в неделя. Какво репетирате в момента?
- Излизам сутрин в 9 и се прибирам към 22,30 часа. Работя много, но няма как. Днес репетирах в Младежкия театър пиесата на Малин Кръстев "Семеен албум".

- Кога е премиерата на спектакъла?
- На 20 декември. Заповядайте! Пиесата си заслужава да бъде видяна.

- Гледахте ли в събота вечерта представянето на Крисия, Ибрахим и Хасан на детската "Евровизия" в Малта?
- За съжаление не успях. Имах спектакъл и се прибрах към 22 часа у дома. Но пък хванах мача на Кубрат Пулев.

- Как ще го коментирате?
- За мое съжаление и за съжаление на цяла България нашето момче загуби. Кофти! Но пък той трябва да мине през тези неща.

- Какво бихте го посъветвали?
- Да не се отчайва. Ще стигне до световна победа, но не сега! Аз не разбирам много от бокс, но бих го посъветвал да смени тактиката - да атакува следващия път. Защото всички видяхме, че Кличко с атака вече 8-а година си брани световната титла и трудно ще я даде другиму. Но пък за Кубрат тази среща беше ценен опит. Той падна достойно, но и Кличко достойно го победи.

- След края на мача Кубрат каза: "Българският народ е велик народ! Той никога не се предава!".
- Хубави са думите му, но остава и народът да му повярва. Явно с такива събития може поне малко да се вдигне самочувствието на българите, които са тотално отчаяни и обезверени...

- Вие също звучите отчаяно...
- Ами имам и такива моменти, но гледам с работата си да ги преминавам. С театъра лекувам отчаяние, депресия...

- А какво научихте от героя си Швейк?
- Вече изиграхме 12-ото представление. От него се научих във всяка ситуация, дори и в най-лошата и необратимата, да намирам доброто. Това ми даде героят ми.

- Когато се крием зад работата си, не ставаме ли пасивни съм социалния живот?
- Не, аз не съм пасивен, гледам да съм активен, но се научих, че има неща и ситуации, които не зависят от мен и не мога да ги променя.

- Кое социално събитие ви натъжи наскоро?
- Трагедията с наводненията ми се отрази много зле. Загиналите при взривовете хора също, но последно чух по новините за малтретирани възрастни хора в къщата им в едно село и това ме смаза. Тогава си казах: Това вече е истинското падение на нацията ни. И е редно всеки от нас да осъзнае, че и него това го чака. Защото пенсионерите ще ставаме повече, младите бягат и няма какво да ги задържи тук и утре и за нас няма да има кой да се погрижи. Но в България явно това е животът, тоест няма живот.

- Какво мислите за политиците ни?
- Няма да визирам никого конкретно, но мисля, че през последните 25 години управлението на политиците може да се обрисува с една-единствена дума - нихилизъм. Това е доста обезкуражаващо. А относно новото правителство, те със своите пазарлъци месец и нещо дадоха ясен знак, че нещата няма да тръгнат на по-добре. С пазарлъци не се прави държава! Но слава на Бога, все пак съставиха кабинет!

- Имате ли рецепта за управия на държавата ни?
- Да, нов закон и упражняването на закона! Това е моята рецепта! Но за всички ни законът трябва да мери по един и същи аршин. Преди години си мислехме, че като падне желязната завеса, ще дойде свободата. А то дойде свободията. Европа живее в ред, закон, дисциплина и санкции и затова животът там е спокоен. Но у нас народът умишлено се опростачва, защото един глупав, гладен, беден и неграмотен народ се управлява по-лесно.

- Мислили ли сте да емигрирате?
- Да, много пъти. И в момента много ме е яд, че не съм го направил преди 20 години.

- Имате ли приятели, които го правят?
- Да, едни заминаха преди месец, другите преди година. Отидоха в САЩ, Канада и Великобритания. И когато ги питаме по скайп: ДКога ще ви видим?", те отговарят: "Не знаем, ела ти, тук е по-добре". Това е, семейства заминават с идеята никога повече да не се прибират, защото тук няма смисъл да продължат да агонизират.

- Вие имате ли някакъв резервен занаят, с който бихте могли да изхранвате семейство зад граница?
- За съжаление не. Ние, актьорите, сме ампутирани от други професии. Затова на нас орисията ни е тук.

- На сцената сте весел, а какъв сте у дома?
- Хората, като ни гледат в комедийна роля, си мислят, че тя ни е постоянна. Аз обаче се прибирам вечер вкъщи с умората си. Затова обикновено съм тих и затворен у дома.

- Кое ви кара да се усмихвате?
- Дъщеря ми Йоанна.

- Колко е голяма?
- На 5 години.

- Има ли артистичен талант?
- Демонстрира някакъв, но аз съм последният човек, който ще я кара да стане актьор.

- Защо?
- Защото да си актьор е обида и наказание.

- Четох, че заплатата ви по фиш е 490 лева...
- Да, а младите актьори взимат по 300 лева на месец. Това не е ли обида според вас? Все пак сме висшисти, нали?

- Как връзвате двата края?
- Като работя по 12-13 часа на денонощие. Взимам хонорари от спектаклите. Иначе, ако разчитах само на заплатата, щях да съм се самозапалил досега пред Министерството на културата. Защото с тази заплата парното не мога да си платя, хладилника не мога да си напълня и нищо не мога да купя на детето си. И представяте ли си, както ме няма постоянно вкъщи, да оставя с 490-те лева къщата празна и с неплатени сметки? Това е кошмар.

- Ако бяхте с 20 години по-млад, бихте ли учили нещо друго?
- Ако бях с 20 години по-млад, директно се запътвах към Терминал 2 и нямаше да седя и секунда тук.

- Как се виждате след 20 години?
- Остарял, амортизиран, изкуфял, с абсолютно безсмислено бъдеще и тежка старост. Завчера изчислявахме с колеги, че по закон трябва да се пенсионираме на 67 години. И бяхме единодушни - никой няма да ги доживее заради начина на живот, който водим. Стрес, стрес и стрес! Но така са го направили, че да не ни плащат пенсии, защото няма да сме живи вече.

- Звучите настина много обезнадежден.
- Искам да съм откровен, няма смисъл да се правя на спокоен, безгрижен и с лъскав живот.