"The Revenant" – филм за истинския киноман

The Revenant е филм, който още с началото си сякаш ще ви захапе с капан там някъде долу в глезена и ще ви стиска толкова силно, че гледайки го, в някои моменти е възможно да изпитате дори физическа болка. Два часа и половина ще сте в тази смъртоносна хватка, а на финала ще се чувствате толкова изцеден и изплют отново в реалността на съвременния живот, че последният ще ви се стори сякаш сте попаднали в рая.

На места въздействието му е толкова натуралистично, брутално и буквално, че всеки един филм на ужасите (дори и Saw) спокойно може да се брои за "Лека нощ, деца". Като казвам филм на ужасите, съвсем нямам предвид, че The Revenant минава за такъв.

Интересно е да се отбележи, че целият филм е сниман без никакво изкуствено осветление и е толкова близо до естествената среда на действието, че докато сцените се редуват една след друга, ще сте подвластни на усещането, че буквално се намирате на мястото на събитието.

Когато е тъмно, ще ви обземе страх, когато е студено, ще ви скове студ, когато е мокро, ще се почувствате подгизнали до мозъка на костите, а когато мечката диша във врата ви, ще усетите миризмата, разнасяща се от нейната паст. В допълнение – ако сте си мислели, че бойните сцени в Gladiator (Гладиатор) изглеждат възможно най-достоверно и истински, то е твърде вероятно, след като гледате The Revenant, да си промените мнението.

При все това не оставайте с впечатление, че ще гледате някакъв боен филм. Чисто и просто законът на по-силния присъства във филма на Иняриту във всеки един момент по един толкова естествен и натурален начин, колкото лов на прайд лъвове по Discovery Channel в 11:00 сутринта.

Самият режисьор определя The Revevant като: "Един филм за зараждането на съвременния американски капитализъм - първичен, алчен, лаком, брутален и безкомпромисен акт на отношение към заобикалящата среда – независимо дали става въпрос за човек, животно или... дърво".