Георги Василев-Гочето: "Лудогорец" и ЦСКА са лицето на футбола ни

Кой е той

Георги Василев-Гочето е заслужил да бъде наричан легенда в българското футболно треньорство, тъй като е единственият, извел до шампионски титли три различни отбора - "Етър", "Левски" и ЦСКА. Бил е помощник- и старши треньор на националния тим. С отбора на "Унион" (Берлин), тим, който някога бе в третото ниво на германския футбол, успя да достигне до финал за Купата на страната през 2006 г.

Кариерата му на играч се развива най-паметно в клуба от Велико Търново, където е основна фигура в състава между 1969 и 1977 г. в 178 мача като полузащитник.

- Г-н Василев, футболната година завърши с важен мач - ЦСКА-София - "Лудогорец", остана ли напрежението и за пролетта?

- Завърши по най-лош начин, бих казал, но не визирам футбола, а поведението и емоциите, които са излишни. Сложиха един венец, който, ако правим асоциация, е много неприятна. Да ги приемем като футболни емоции, като изпускане на нерви.

- Може ли да се каже, че именно това е мачът, който е лицето на българския футбол за изтичащата календарна година?

- Може да се каже и статистически, и като двубой между най-добрите ни отбори. И не само за тази година, а и за последните, като се имат предвид някои проблеми при други водещи клубове. Факт е, че това са най-добрите ни отбори и като постоянство в работата и представянето си. Имат най-добра селекция, амбициите им няма какво да ги коментираме - "Лудогорец" вече е десет години шампион, "червените" имат в историята си най-много титли. Спазва се, ако може да използвам модерната дума, статуквото. Това са най-силните отбори в момента, безспорно е, а и апетитите им не са случайни. Те следват линия на развитие в годините, която ги води към върха у нас. Лошото е, че ЦСКА все още не може да се пребори с основния съперник в последното десетилетие. Но тази година изглеждат най-близо и в това, което показват като игра, а и като точков актив. Пролетта ще бъде интересна с битката за титлата, поне това са ми очакванията.

- Смятате ли, че има реална битка за титлата?

- Да. Факт е, че имаше и други хубави мачове, други отбори също показаха добри игри. Не споменавам "Левски", тъй като той продължава да не е на необходимата висота по обективни причини.

- "Сините" и пловдивските отбори сякаш се загубиха някъде, така ли е?

- Така е, но фокусът сега е върху ЦСКА и "Лудогорец", още повече и от простия факт, че те участваха в европейските турнири. Доста мачове им гледахме, но има и други отбори с апетити да излязат в по-челни позиции. Тук бих споменал "Черно море", който прави доста приятно впечатление през изминаващата година. Макар да имаха проблеми с продадени основни и важни за тима играчи. При отбори с по-скромни възможности отсъствието на един или дори двама играчи вече прави разлика. Мисля, че "морето" доста добре се справи с отсъствието на важните си футболисти. Играта им е приятна за гледане, а оттам се раждат и амбициите им.

Няма да скрия, че за мен бе изненада резкият скок, който направи "Ботев" (Пд). Ако миналата година ги смятахме за несериозен отбор и като селекция, и като игра и им описвахме не толкова приятно бъдеще, то сега се работи наистина добре. И президент, и треньор успяха да изградят доста приличен отбор.

Каквото и да говорим, ако не говорим за "Левски", значи нищо не сме казали (смее се). "Левски" изживява съдбата си, преминава пред трудности, които са следствие от времето, в което живеем. Сериозни финансови затруднения имат на "Герена", това намали сериозно възможностите пред отбора. Наско Сираков в съчетание с любовта, която показват привържениците, изиграва много позитивна роля. Наско е у дома си, както се казва, а и големият плюс е завръщането на Станимир Стоилов като старши треньор. Не казвам, че с неговото връщане всичко е тръгнало по мед и масло, трудности още има, но си личи, че стъпват на краката си. С друг подход, с друг манталитет, дух, ред и организация, което дава плод. Но не е това, което "Левски" заслужава с името си, с историята, с привържениците.

- Поде се в последните дни на годината полемика около треньорите и честата им смяна. Според вас колко време е нужно на един треньор у нас да изгради отбора си и да дава резултати?

- Без да философствам излишно, ще дам пример с Илиан Илиев. Така трябва да бъде, ако един отбор иска да има постоянство, да постига резултати, да има стабилност в работата. Илиан работи вече от няколко години в "Черно море", спокойно му е, познава обстановката и идва момент, в който се виждат резултатите като представяне. Със сигурност и неговият път там не е бил лек. Отварям скоба, но ръководителите трябва да повярват в човека, когото са избрали, да са сигурни във възможностите му, да са сигурни, че дори сътресенията няма да повлияят в по-дългосрочен план.

За треньорската професия рецепта никаква не бих си позволил да давам. Но това е пример, по който би могло президенти и директори, дори привържениците да вървят. Минава през добро познаване на човека, на възможностите му и работата, която е показал преди. От всяко дърво свирка не става, но що се касае до треньорите, процесът е двустранен. От едната страна е вярата в него, от друга, резултатите. С магическа пръчка не може да стане, но стъпка по стъпка трябва да се вижда развитие.

Най-лошо е, когато всякакви критици, повечето некомпетентни и лаици, дават акъл и опитват да влияят върху решенията и процесите.

Мисля, че станахме свидетели на хубави мачове през тази есен, видяхме и някои млади футболисти, които показаха достойнства.

- Направиха впечатление млади футболисти, но предстои "Футболист на годината", където се лансират имената на Мартин Камбуров, Тодор Неделев, Кирил Десподов. Кога можем да очакваме пробив от младите?

- Камбуров подобри един отдавнашен рекорд, да, заслужава. Тошко още не е в напреднала футболна възраст и има още много какво да даде. И Десподов като сложим, това са опитни футболисти и не е нелогично да са в центъра на вниманието, защото решават много неща в отборите си. Има и доста млади футболисти във всеки от отборите, които дават своя положителен принос за развитието. Например Доминик Янков, в "Левски" налагат млади играчи, другаде също.

- Това ли е пътят - с налагане на млади? Някога нямаше голям избор от състезатели и дори в големите ни отбори собствените юноши бяха хвърляни в дълбокото.

- При Васил Методиев, Иван Вуцов, Бобата Жечев в "Левски", Димитър Пенев в ЦСКА, както и в други отбори имаше налагане на много млади играчи. Сега реалността е различна, може да се привличат чужденци без проблем, нашите да играят в други първенства. Всичко трябва да е съобразено с възможностите, защото всеки иска да привлече най-класните играчи, но не всеки може. Важен момент е да гледаш внимателно и когато привличаш чужденец, да е поне едно ниво по-високо от този, с когото разполагаш на същия пост. Въпрос е на внимателна оценка.

Има ръководители, които държат да развиват български таланти, но съвременната реалност е такава, че не може и без чужденци, ако искаш да градиш боеспособен състав.

В Англия, които смятахме, че са твърде консервативни, първи направиха този пробив с чуждестранните играчи, дори има примери на такива, в чийто състав в даден мач няма англичанин на терена. Те го правят с много пари, а ние, ако мога така да се изразя, сме жаба от друг гьол. По-малки сме по размери (смее се).

- Как се представиха българските отбори в евротурнирите тази есен, реални ли са резултатите и показаната игра, или можеше и по-добре, каквито мнения изразиха Станислав Генчев и Стойчо Младенов?

- На всички ни се искаше нещо по-добро, малко се разочаровах. Но там се видя реалното ниво на нашия футбол, сравнен с европейския. И да не искат някои да го приемат, това е истината. Говорят за точков актив, ама аз не съм видял да имат такъв (смее се). Една точка не е актив. Да бъда честен, ще кажа, че най-доброто бе самото класиране на два отбора в турнирите. Живеех все пак с мисълта, че има съперници, срещу които нашите ще покажат по-добра, по-класна игра, ще бъдем по-сериозен опонент. Като изключим "Рома", не мога да кажа, че съперниците са били някаква голяма европейска класа - "Зоря", "Бодьо" и другите не са тимове, от които да се стряскаме. Нормално е и в "Лудогорец", и в ЦСКА да не са доволни от това, което направиха.

- Гледахме Европейско първенство, какво ни показа то за състоянието на футбола?

- Не вярвам, че ще ни стигне времето да говорим по този въпрос. Това е друг жанр във футболната игра (смее се). Като гледах онези мачове, изпитвах удоволствие от динамиката, от скоростта, от поведението на футболистите.

Отборът на Италия наистина най-много заслужаваше титлата, още в групите показа висока класа. Когато говорим за италианския стил, го свързваме с друга представа, но досега. Те демонстрираха много агресивен стил на игра, поведение на цялостна атака, която много често дава резултат пред вратата на съперника. Стабилна защита, което не е новост за италианския футбол, но централните им защитници явно са професори. Стабилността на тези хора даде необходимото спокойствие на останалите да играят и да творят.

- Важно за футболния живот у нас бе и провеждането на конгрес на БФС...

- Бих казал нещо прибързано, за което бих съжалявал после. Не мисля да градя повече кариера във футбола (смее се). Мисля, че трябва да се гради от школите, да има добри специалисти, които да подготвят децата, и именно там да се насочат усилията. Да се създадат бази и условия, което на много места виждаме, че се прави. Не искам да коментирам върха на пирамидата и кой да застане, но трябва да погледнат детайлите в основите на футбола, където да се гради.

- Времето е да се водят преговори и да се спекулира с поста селекционер на националния отбор. Ясен Петров повдигна стара тема за въвеждането на система, по която да се работи в клубовете, не само в мъжките и юношески отбори, но и в школите. Такива идеи даваха преди него Лотар Матеус и Краси Балъков, би ли било продуктивно?

- Това е погрешно! Не вярвам, че това би дало резултат. Първо, ние нашите селекционери през няколко месеца ги сменяме. Един тъкмо ще създаде нещо, ще дойде друг, който има други разбирания, после третият и така всичко ще се обърка. Трябва дълъг, дълъг период на доверие и необходимия авторитет, за което не сме дорасли.

- Националния ни тим е в четвърта група в Лига на нациите с Гибралтар, Северна Македония и Грузия, там ли ни е вече мястото?

- Срещу Северна Македония ще трябва доста да се потрудим, защото те показват сериозно израстване. Гибралтар вече е срам! Мъчихме се с тях, мъчихме се и с Малта, какво да говорим? Това ни е футболът.