Димислав Попов, таткото на скиора: Бог целуна Алберт при катастрофата

Не спах в нощта преди състезанието, ще го посрещнем с хубава вечеря, обича да хапва риба и месо

Алберт Попов е станал по-силен психически след зверската катастрофа със смъртен случай, която скиорът преживя преди 7 години. Това разкри пред "България Днес" неговият татко Димислав Попов. Спортистът записа историческо постижение, като се класира в топ 10 на слалома по време на зимната олимпиада в Пекин. Баща му пък не е спал цяла нощ преди състезанието, което бе в ранното утро българско време.

"Гледах състезанието по телевизора от вкъщи. Цялата нощ преди това не съм мигнал от вълнение. Няма как да не сме изключително горди с постижението на Алберт", казва неговият баща. За да стигне до този успех, Попов преминава през изключително много препятствия. А едно от най-ужасяващите в неговия живот е автомобилният инцидент през 2015 година. По пътя от Зьолден към глетчера Ратенбах джипът със скиора излита в пропаст и пропада 270 метра. Колата е смачкана отвсякъде. В катастрофата загива треньорът на националния ни отбор Драго Грубелник. Само предпазните колани спасяват Алберт и помощник-треньора Димитър Христов. Кракът на Попов е много зле, има лоши удари по главата, окото му е наранено. Никой тогава не вярва, че Аби може някога отново да се завърне към спорта. Освен самия Попов...

"Катастрофата действително го направи по-силен психически, най-вече. Алберт имаше възможността да остане сам със себе си, когато се наложи да спре временно със спорта. Погледна на нещата под друг ъгъл. За мен Алберт е целунат от Господ. Бог си го запази, за да продължи той мисията си, която му е начертана от горе. След този случай започнахме да вярваме много силно във висшите сили. В този период той оцени много неща, видя ги по различен начин", казва таткото. Попов няма търпение синът му да се прибере от Пекин. Ще посрещнат българския герой със специално меню.

"Когато Алберт си дойде, ще го изненадаме с хубава вечеря. Ще почине малко и след това отново поема по пътя си със състезанията от световната купа. Той е добър кулинар, обича да хапва риба, месо. Сам ще каже какво му се яде от българската кухня. Каквото си поръча, ще бъде направено с най-голямата любов", обещава Димислав.

"Още по време на самото състезание скиорът усеща грешките. Конкуренцията е жестока и всеки иска да спечели медал. Трябва да сме горди с него. Коства адски много труд, усилия, средства, за да се достигне това ниво. Виждате за какви части от секундата се бори конкуренцията. Той денонощно и постоянно полага труд и когато се възнагради, идва най-голямото удоволствие. Алберт изразява своя яд, тормози го, че не е успял да се класира по-напред. Но самият факт, че е редом до толкова състезатели от алпийски държави, от САЩ, от Канада, все страни с огромен потенциал и възможности, е геройство", категоричен е бащата на скиора.

"Писахме си с Алберт веднага след състезанието. Казахме си, че сме много щастливи и че много се обичаме. Подкрепата от семейството и от близките е много важна за него. Когато я има тази подкрепа, той получава криле и направо лети. Спокоен е, получава душевен комфорт и мир. Харесва му в Пекин. Знаеше, че трябва да е отпочинал преди стартовете. Алберт винаги мисли позитивно. Взема поуката дори от неуспеха. Сега спортът е далеч по-напрегнат. Шестите места на Петър Попангелов са във времена, когато конкуренцията бе далеч по-малка, без да омаловажавам успехите му. Сега състезателите са много, знаем какви са технологиите на ските, на облеклата, колко голям е поддържащият персонал, на какво ниво е храната. Шапка му сваляме на Попангелов, но сега времената са различни. Трябва да се дава гласност на тези успехи. Малките трябва да следват този пример на Алберт. Те много се палят, следят състезанията му", казва Димислав.

Майката на Алберт - Мартина, също е бивша скиорка. Тя е тренирала в школата на ЦСКА, но контузия слага край на кариерата й. Родителите признават, че са качили малкия си син на ските още когато е бил едва 2-годишен. Всяка седмица са ставали в 5 сутринта, за да отидат до пистите на Витоша. В детските си години Аби се пробва в най-различни спортове.

"В ските той намери индивидуалността, където успява да се изяви. Не е обвързан с отбор, с други състезатели. Преди това Алберт премина през доста спортове - опита с баскетбол, тенис, плуване, колоездене и дори футбол. В крайна сметка се видя, че в ските може сам да решава нещата и всичко си зависи от него. Като малък започна да получава дребни награди, които бяха важни за него. Там вече тръгна и тази негова любов към природата. Ние също го запалихме, по цяло лято беше на морето с водни спортове, караше сърф. Ядосваме се, че сега Витоша стои в това окаяно състояние. Синът ми и сестра му Александра от малки израснаха там. Инфраструктурата не се развива, не се инвестират пари, за да може да излизат отдолу още талантливи деца. Спортът трябва да бъде по-достъпен за всички", ядосва се таткото. Той вижда и какво мотивира сина му за тези успехи. Сред най-важните фактори е и приятелката на спортиста - Деница.

"Любовта е важна за младите хора и той е щастлив с приятелката си. Двамата са от една гилдия, тя също беше скиорка. Това нещо им дава възможността да се разбират, да си помагат, да се подкрепят. Дай Боже да гледат в една посока и да са заедно още дълго. Желая му най-вече да е здрав и да продължава напред", допълва Дими.

Всъщност около Алберт е истинско женско царство. Сестра му Александра е с година и половина по-голяма от него. От втория брак на майка си има още две сестрички близначки - Адел и Виолета, които са на 8 години. От този на баща си Димислав също има сестричка - 7-годишната Анна.

Гаджето му Деница Чаева:

Заедно сме от деца

- Деница, цяла България беше пред екраните, за да гледа Алберт. Какви бяха емоциите, които ти изпита? Успя ли да заспиш предната нощ?

- Вълнувам се преди всеки негов старт, без значение от ранга на състезанието. С времето се научих да контролирам емоциите си, което в известна степен идва и с факта, че знам какви са неговите възможности. В този ред на мисли тогава заспах спокойна.

- Да имаме българин в топ 10 е страхотен резултат. Сигурно се гордееш, че имаш такъв боец до себе си?

- Гордея се с него, разбира се! Знам какви усилия е положил и стоят зад тези резултати, така че всеки негов резултат е гордост и вярвам, че не само за мен, но и за цяла България. Да имаме спортист на такова високо ниво в толкова конкурентен спорт трябва да бъде оценено.

- Понеже сме в месеца на любовта - доколко любовта успява да мотивира Алберт в спорта?

- Добрият партньор до всеки човек е голяма сила и не само в спорта, а по принцип! Важно е да имаш толкова близък човек, с когото можеш да споделиш и върховете, и разочарованията си. И двамата се подкрепяме изключително много във всичко, което правим.

- Ти също караш ски, доколкото знам. Покрай ските ли се запознахте, ще е интересно да разкажеш?

- С Алберт се познаваме от съвсем малки деца покрай ските, да. Израснали сме на Витоша заедно. Още в детските ни години бяхме близки, след това аз заминах със семейството си да живеем в Норвегия и когато се прибрах, се срещнахме съвсем случайно отново, когато взаимоотношенията ни станаха и по-сериозни.

- Комуникирате ли си често, докато той е в Пекин? Какво си говорите?

- Държим връзка постоянно, такива са нашите взаимоотношения. Говорим си за всичко - как е минал денят, какво интересно се е случило и т.н. Понякога си говорим и за не толкова интересните неща, но така че всеки да има усещането, че е част от живота на другия въпреки дистанцията.

- Как ще го посрещнеш в София, приготвила ли си му някоя изненада?

- Ще го посрещна на летището и ще му сготвя, този път аз на него, защото вкъщи обикновено той готви.

- Вече стана ясно, че Алберт е добър кулинар и готви добре мусака. Какво друго умее?

- Определено, когато е вкъщи, това занимание му е интересно. Предполагам, че е породено от факта, че доста време прекарват в хотели, където хапват каквото има. Всичко, което приготви, се получава доста вкусно.

- Той често е по подготовки и състезания в чужбина. Как успявате да поддържате връзката си в този натоварен график?

- Както казах, поддържаме контакт постоянно. Това доста помага за връзка от разстояние като нашата. Чуваме се в края на деня и след края на всяко състезание.

- Не мога да не те попитам за ужасната катастрофа през 2015, за която вероятно никой не иска да си спомня. Тогава бяхте ли още заедно? Баща му каза, че е целунат от Господ. Ти вярваш ли, че този инцидент го е направил по-силен психически най-вече?

- Когато се случи катастрофата, все още не бяхме заедно. Разбрах за нея от телевизията и си спомням, че много се притесних - както споменах, с Алберт винаги сме били близки. Но си спомням също, че първите ми мисли бяха: "Имало е причина Господ да го запази жив." Вярвам, че той е създаден да прави това, което прави, по начина, по който го прави, и знам, че има накъде да расте още. Що се отнася до психиката му, Алберт винаги е бил бетон.

- Извън ските - кои са любимите ви занимания?

- И двамата много обичаме природата, така че много от хобитата ни са свързани с природата и спорта. Обичаме да се разхождаме в планината, да се събираме с приятели, да посещаваме нови места.

- Кое е мечтаното място, което искате да посетите заедно?

- Да посетим карибските държави - Алберт иска да е топло, а аз да е спокойно

- И последно - феновете се питат да чакаме ли скоро сватба?

- Ами, аз за сватба не знам (смее се).