Олимпийската шампионка Ивет Горанова РАЗКРИ: Влизам в риалити

Ивет Горанова спечели сребърен медал на световното първенство в Будапеща преди дни. Олимпийската шампионка вече има нова цел - титлата. Тази година тя спечели сребро и на Европейските олимпийски игри. Добрите резултати бяха постигнати с нов треньор - Йована Прекович. Ивет говори за пътя до тях пред jungle.bg и "България днес".

- Ивет, спечелихте първи сребърен медал за България от световно първенство в каратето. Не се ли уморихте да пишете история в този спорт?

- Не, не се уморих. Напротив, зарежда ме и ме кара да се чувствам добре. Когато нямам важно състезание, често се чувствам зле. Не се усещам като себе си. Когато намеря цел и започна да я следвам, се чувствам пълноценна.

- Това световно ли беше най-драматичният турнир в кариерата ви?

- Да, беше най-нетипичният турнир. Също и едно от най-трудните ми състезания. Ситуацията от полуфинала не се случва на всяка надпревара. Рядкост е. Най-вече да имаш смелостта да подадеш протест, защото там става въпрос и за пари. Не всички треньори имат тази смелост. Трябва да реагираш много бързо. Имаш 1 минута да подадеш протеста. Този успех се дължи на много хора. Аз вървя стъпка по стъпка. Постоянно около мен се появяват нови хора. Беше интересна подготовка. Сръбкинята Йована Прекович - моята треньорка - се опита да я улесни максимално. Всичко да върви гладко. Но и тя се убеди, че това няма как да стане при мен. Постоянно изкачат някакви предизвикателства. Винаги се появяват трудности, с които трябва да се справям.

- Как ви се отрази ситуацията, при която играехте, а времето бе спряно?

- За мен това състезание беше повече на психологическа основа. Когато видях жребия, разбрах, че на полуфинала ще играя с украинката. Знаех, че ако искам медал, трябва да стигна до срещата с нея. Тя ми беше целта на това състезание. В последните три турнира допуснах три поредни загуби от нея. Беше важно сега да победя най-вече за моята психика. Може би затова загубих и на финала. Дадох цялата си емоция на полуфинала. Критичната ситуация също ми взе много от енергията. При 5:4 за мен имаше едни 30 секунди, в които играехме, но времето спря. Йована викаше, но никой не я отрази. Срещата продължи и завърши 14:11. Цялата зала викаше за мен. Всички искаха аз да победя. Веднага след срещата ни помогна един от испанските треньори. Той дойде и ни каза да пуснем протест. Всичко се случи в рамките на 20 минути, в които с украинката стояхме и чакахме какво ще се случи. Беше изключително голям стрес. След решението буквално ми се даваше втори шанс, който не исках да изпусна. Украинката не издържа психически. След това каза, че нещата са били несправедливи. Писаха ми много украинци, които ме обиждаха.

- В началото на годината имахте проблем с глезена. Колко време ви отне възстановяването?

- Когато започнахме работа с Йована през януари месец, буквално не можех да ходя. Това, което ми достави най-голямо удоволствие, е, че никой не вярваше в нас. Казваха, че Йована няма опит като треньор. Мога да кажа, че натрихме носовете на всички. Показахме, че можем заедно и Йована има бъдеще като много добър треньор. Контузията беше доста сериозна. Аз малко я подцених. Може би и затова се стигна дотам. Ахилесът ми беше пред скъсване. Едва когато вече ме болеше до такава степен, че не можех да ходя, се уплаших. Взех сериозни мерки. До средата на февруари не можех да тренирам. Почивах си и правех необходимите процедури. След това нямахме много време до европейското първенство - само един месец. Реших да играя на горната категория до 61 кг, за да не свалям. Започнах подготовка, но тялото ми не беше готово. Получих втора контузия на прасеца, с която играх на европейското. Отидох неподготвена. Не можех да скачам, което ми донесе допълнителна неувереност. Беше ясно, че ще загубя. Може би трябваше да пропусна това състезание. След това започнах полека да навлизам във форма за европейските игри. Там не бях на 100%, но се върнах на нивото, на което играех преди. Нещата станаха постепенно.

- Как решихте да започнете работа с Йована? С предишния ви треньор бяхте заедно дълги години.

- Промяната бе продиктувана от много обстоятелства. Някои не зависеха от мен. Основната причина е, че дойдох в София. Не исках повече да стоя в Плевен. Ангел Ленков си остана там. Подготовките щяха да са невъзможни. В София ми отне време, докато намеря къде да тренирам, с кого. Чувствах, че ми трябва някой по-близък човек до мен. Йована приключи състезателната си кариера и нямаше какво да прави. Аз от дълги години ходя в Сърбия. Тренирала съм с нея. Виждах как тя гледа на нещата. Усетих, че има данните да бъде добър треньор. Предложих й да работим заедно. Тя не се съгласи веднага. Трябваше й време да вземе това решение. В началото ни беше трудно, защото сме много добри приятелки. Аз трябваше да имам малко повече респект към нея вече като треньор. Сложихме нещата в ред и се получи.

- Вече имате три медала от световни първенства, но не и злато. Това ли е следващата ви цел?

- До европейските игри нямах големи амбиции за световното. Бях в лошо състояние, без успехи. Това ми тежеше. Отделно всички имат големи очаквания към мен. Искат винаги да съм първа. Никой не е винаги на върха. Особено при условията, при които тренирам и се подготвям - неолимпийски спорт. За мен това беше доста демотивиращо. Трябваше ми време да намеря причина, заради която да искам да отида на световното. След европейските игри започна да се заражда желанието да бъда световен шампион. На финала с туркинята излязох доста притеснена. Не можех да се откъсна от случилото се ден по-рано. Не бях на 100% в мача. Не се чувствах добре. Не беше моята среща.

- Какви са целите ви за следващата година?

- Отново променят правилата в карате. Следващото световно първенство ще е с квоти. Ще участваме само 32 човека, по един от държава. 24 ще са от ранглистата и 8 от квалификационен турнир. Аз имам директно квота за следващото световно с този медал. Трябва да участваме на всички Премиер лиги, за да трупаме точки и да държим ранкинг. Догодина имам само едно европейско първенство. То е през май и след това имаш свободна половин година. Търся някакво голямо предизвикателство, някаква голяма цел. Мен големите цели ме карат да се чувствам жива, да вървя напред и да се развивам. Ще участвам в едно предаване в началото на следващата година, но няма да издавам кое точно. Дълго време не го е имало. Сега се завръща. Много е далеч от спорта. Нещо различно и интересно за мен. Искам да се предизвикам малко в друга насока. Скоро ще обявя кое е.