Треньорът Кирил Алексиев: Създадох първия ММА клуб

Публикувана: 09.05.2024, 15:30 2120 Автор: Огнян Георгиев

Бях охрана в дискотека "Ритъм", пазех милионери
Излизах и започвах да ги бия
Бокидо е бокс и айкидо

Кирил Алексиев е сред най-успешните български ММА треньори. От боксова надежда в училището "Олимпийски надежди" до охрана в дискотека "Ритъм". От гард на богаташи до основател на първия ММА клуб. Пред "Спортната джунгла" и "България Днес" се връща назад във времето.

- Кирил, отбелязвате 20 години на вашия ММА клуб "Гладиатор Бокидо". Как ви звучи тази цифра?

- Много добре. Обичам това, което правя. Тези 20 години минаха неусетно, но в никакъв случай гладко. Бяха с много перипетии. Рестартирал съм клуба 4-5 пъти - отначало с нови хора в нови зали. Направих клубове, треньори, спортисти, файтъри.

- Една от големите надежди на клуба в момента е Илиян Адриянов, който е точно на 20 години. Какво мислите за него?

- Той се събуди. Така им казвам на тези момчета. Те преди това спят в ежедневието си. Когато спортът надделее в съзнанието им, се събуждат психически. И при него се случи. Преди това натрупа две загуби от шампиони. Знаех, че може. Виждах, че движенията му са точни, че има много добра координация. Бях сигурен, че ще се развие по този начин. Последният път, когато загуби, бе в началото на миналата година. Тренираха тук с Тони - те са последният ми рестарт. Имам съвсем нов отбор. Тренираха за това състезание по ММА. Тони взе медал, но още не си вярва. Илиян се падна, както винаги, с шампиона. Загуби, но на кантар. Беше ме яд, защото знам, че има качества, но той не ги демонстрира в залата тогава. Още не беше се събудил. Тогава Любо Геджев ме помоли да му дам някой да играе на бушидо. Илиян започна да тренира много сериозно. Казах му, че това му е шансът да влезе в спорта и да започне да се катери нагоре. Така и стана. Резултатите дойдоха. Излезе срещу по-опитен съперник и го нокаутира.

- Колко голям е неговият потенциал?

- Може да стигне до UFC. Уверен съм, че ако продължи да тренира по този начин и да слуша какво му говоря, е постижима цел. Момчетата с две-три победи започват да вирят нос, да си мислят: "Този пък какво ми говори!". Имам такъв опит с много състезатели. Още нищо не са направили, но започва да ги хваща звездоманията. И се караме. Аз тогава съм лошият. Карам се, защото искам да станат най-добрите. Така че той сега взе да вдига борбата. Много добре започна да доминира. Слуша ме какво му говоря. Някои неща ги прави много добре. Още има какво да се работи. Ако продължи в същия дух, е напълно възможно да отиде в UFC и да се представи много добре.

- Били сте част от "Олимпийски надежди" като боксьор. Как попаднахте там?

- Започнах да тренирам 80-а година. В шести клас влязох в спортното училище в Русе с бокс. Имаха добри очаквания за мен треньорите. Взех първия медал за училището за моите години. После нещата бяха нагоре-надолу. Целият ми живот всъщност е така. Имаше един много голям турнир "Олимпийски ринг". Той беше като олимпийски турнир за младежи. Представих се много добре. Бяха треньорите на младежкия национален отбор Палми Ранчев и Коце Железото. Убедиха майка ми да дойда в София. В крайна сметка 85-а влязох в "Олимпийски надежди". Изкарах в него последните две години. Ходех по лагери. Тогава не приемах бокса като мой спорт. Исках да изкарам казармата добре. Тогава това беше много важно - да вляза в спортна рота. Така и стана. Влязох в ЦСКА и се уволних в "Тракия" (Пд). С няколко месеца на границата заради мои прегрешения.

- Какво сте направили?

- Имах едно гадже. Тя беше на 16 години. Ние, боксьорчетата в "Тракия", не живеехме в поделението, а извън него - на квартира и на Гребната база. Аз имах квартира и това момиченце спеше при мен. Майка й уж знаеше. В един момент леля й отишла при началника на поделението и му казала, че негов войник спи с племенницата й на 16. Извика ме треньорът и ми каза: "Кирчо, какво правим сега с теб? Няма да дадат на другите боксьори командировъчни само заради теб". Казах му да прави каквото иска и ме изпратиха на границата. Тогава бяха точно събитията около Възродителния процес. Турците си отиваха. Ние бяхме точно до Свиленград. Отидохме на границата с БТР-и, пълни с боеприпаси и с автомати. Най-вече копаехме окопи. Затягахме отбранителната линия. Но ни пускаха отпуски. Не беше кой знае колко зле.

- Значи вие никога не сте искали да се развивате като боксьор?

- Да, така е. Винаги съм искал да правя, каквото правя сега - всичко, което мога. Даже след тренировка хващах тежките и започвах да ги боря на ринга. Усещах, че ги мачкам, а бях мъничък. Това ми харесваше. В крайна сметка нямаше къде да го тренирам и го създадох.

- Идват модерните времена и вие в един момент се оказвате охрана в дискотека "Ритъм". Защо?

- Когато се уволних, изведнъж се оказах в София. Нашите се преместиха от Русе. Имаше един Ицо Джуров и той ме попита дали искам да работим в "Ритъм". Ние ходехме там, защото съм бил и танцьор на хип-хоп. Имаше една група "Динамик" и бях в нея. После се скарахме и аз, Ицо и една негърка танцувахме в бара на "Шератон". Започнахме с Ицо в "Ритъм" като охрана. Аз бях дребен и собственикът Гочо ме гледа и вика: "Ей, дупе, ти какво ще правиш тука, бе? Дришльо!". Казах му да ме пусне една седмица и ще види. Ако оцелея, бачкам. Стиснахме си ръцете. За една седмица набих всичко там - от квартала, други. Започнах на детската дискотека, която завършваше в 23,30 ч. Чакаха ме да ме бият всяка вечер долу в подлеза. Издържах дълго време. Там загубиш ли, не можеш да работиш на другия ден. Вече нямаш авторитет, не можеш да контролираш тълпата. Изкарах две години там, което е много, защото нямаш почивка. Плащаха добре за онези години. Взимах хубави пачки. Това ме задържаше.

- А как се оправяхте? Тогава бяха мутренските времена.

- Не беше точно така. Бях там 90-а и 91-а година. Още не бяха точно мутренските времена. Нещата бяха неорганизирани. Събираха се да ме бият, но аз излизах и ги започвах.

- Споделяли сте, че причината да започнете да търсите развитие на вашия стил е, че много сте си удряли и чупили ръцете.

- Точно така. Ръцете ми бяха надути и потрошени. Някои вечери ме беше страх да ударя, защото ме боляха. Тогава много се впечатлявах от Стивън Сегал. Реших да пробвам айкидо. Започнах да тренирам и много ми хареса. Извадих оттам много добри неща, които по-късно вкарах. Бокидо знаете ли какво означава - бокс и айкидо. Това съм аз.

- А реално кога започнахте да го използвате на практика?

- В дискотеката използвах всичко. След това исках да направя нещо такова. Тогава се пробудих. После работих в Съюза на бившите барети - мутра. Връщахме пари в общи линии или охранявахме разни обекти. Работих при някои милионери след това като лична охрана.

- Обмисляхте ли как да създадете основите на ММА и да тренирате други хора?

- Не, за ММА не съм мислил. Гледах първите ММА битки. UFC тогава излезе - 93-а година. Работех на други места и гледахме касети, но не ми харесваше този начин на бой само на земята. Бях наясно, че е в основата на всичко. След това ме запали 97-а Витор Белфорт с бързите му ръце, красивите нокаути. Комбинация от всичко, което аз харесвам. Казах си, че това е моят стил. Преди това говорех на хората, че ще създам мой стил бокидо. Те ми се смееха.

- Как се стигна до създаването му?

- Имах един колега. Той като дойде, беше 125 кг, само мускули, животно. Все се шегувах с него за какво са му тези мускули, като не знае как да ги използва. Ако ни подкарат, ще ни пребият и нищо не може да направи. Той беше много силен, повдигаше коли из центъра. Вдигахме в един фитнес. Един ден се надуваше - вдига 220 кг по пет-шест пъти. Отстрани момчетата му се кефят. Реших да го сваля малко на земята. Казах му, че за 15 секунди ще го приспя, без да го удрям. Минах, подкосих му сгъвката и започнах да го душа. Почти заспиваше, но го пуснах и оттогава се нави да започнем да тренираме. Правехме го, когато сме свободни от работа. Само двамата на "Славия". След това сменихме работодателя, отидохме при друг богаташ. При него можехме да тренираме повече, почти всеки ден. Това момче се оказа много добър ученик. Така започнахме. Попълвах лека по лека знанията, които имах. Интересното беше, че знаех как става. Полека нещата се завъртяха. Имаше баровци, които искаха да тренират. Идваха други момчета. Още не бяхме клуб. Пепи Лашов, който беше шеф на "Най клуб", ни покани. Събираха се около ринга хора и гледаха. Рингът беше по средата на дискотеката, където беше дансингът. Георги Илиев точно беше проявил интерес към нас и беше започнал да дава пари и го убиха. Тогава започнахме като клуб. Който дойде при нас, ще го науча да се бори, да удря, да рита.