Ален Делон е отгледан от тъмничар

*Легендата на киното расте в проблемно семейство 

*Звездният му миг настъпва през 1960 с "Под яркото слънце". Оригиналното заглавие е "Лилава луна"

Сам-самичък от калта до трона на славата се изкачва легендарният Ален Делон.

Починалият вчера актьор не слизаше от страниците на вестниците заради любовните си връзки и претенциите на чудати хора да са негови синове. В общественото пространство битува образът му на неостаряващ плейбой и неповторим професионалист в киното. По-малко хора знаят, че той има тежко детство и най-страшното: вторият му баща е надзирател, работил в един от най-страшните френски затвори по време на нацистката окупация на Франция.

Роден в приятното градче Со в покрайнините на Париж на 8 ноември 1935, Делон е син на семейство от средната класа с интерес към театъра и културния живот като цяло. Всичко изглежда обещаващо, но още преди да навърши четири години, бъдещият актьор става свидетел на развода на родителите си. Майката Едит Мари и бащата Франсоа бързо се женят втори път. Така малкият Ален се сдобива с четирима полубратя и сестри - по два броя от всяка страна.

В новите семейства, а изглежда, и в сърцата на Франсоа и Едит Мари няма място за първородното дете. Ален Делон попада в приемно семейство в гр. Френ, непосредствено южно от Париж. Това са бурните години на Втората световна война и малко след това. Приемният баща е надзирател в затвора във Френ - най-големият и най-страшният във Франция по онова време. През есента на 1945 г. приемният родител участва в екзекуцията на Пиер Лавал - министър-председателят на марионетната прогерманска Вишистка Франция.

Драматичните събития оставят тежък отпечатък в паметта и психиката на подрастващия актьор. Тъмничарят от Френ и жена му също не могат да се похвалят с хармоничен семеен живот и най-вече с цветущо здраве. Малко след страшната екзекуция на Лавал през октомври 1945 и двамата умират. Ален Делон е върнат на родителите си, като съдът определя двамата да упражняват споделено попечителство. Навлизащият в пубертета киноталант живее ту при новия си пастрок, ту при новата си мащеха, но така или иначе за кратко. Родителите му го дават в гимназия-пансион към Католическата църква - хем да не го издържат, хем да не им е пред очите.

Липсата на всякаква заинтересованост от майката и бащата дава своите отражения - Делон е най-проблемният ученик в цялото училище. Толкова проблемен, че свещениците в пансиона решават да го преместят в друго училище, където младежите биват възпитавани чрез труд. Въпреки всичко това като тийнейджър Ален е неуправляем. Замесва се в кражби, като свива велосипеда на учител от интерната. При несполучлив опит да избяга в Америка е задържан и върнат на близките си. Макар че е само на 14, майката Едит Мари решава да не му търси друго училище – ученето, изглежда, не е за него. Затова го трудоустройва в колбасарницата на втория си съпруг, производител на деликатеси. Там Ален Делон реже шунки в продължение на три години. Очаквано, актьорът не се чувства добре в дома на пастрока месар. Затова постъпва в армията още на 17-годишна възраст.

Пада му се тежка служба във все още френския Виетнам. В страната бушува партизанска война между френската армия и различни групировки, борещи се за независимост. Освен с колониалните войски партизаните воюват и помежду си. Казармата е ценен опит за Ален Делон. По собствените му думи в Индокитай той се е научил на дисциплина, патриотизъм и любов към френския флаг.

Колкото и да твърди, че в армейските редици се е "поправил", Делон успява да се окепази и в армията. Докато изпълнява мисията да охранява военен завод в Сайгон, той е уличен в кражби. Предаден е на военен съд и "наказателно" е върнат във Франция. Според покойния титан на киното именно атмосферата на Сайгон - космополитна, но също така мизерна и пълна с човешки страдания, е събудила интереса му към изкуството.

Счита се, че звездата на Ален Делон изгрява с ролята му на Том Рипли във филма "Под яркото слънце" от 1960 г. Оригиналното му заглавие се превежда като "Лилава луна". Продукцията е френско-италианска и осигурява на Делон място в киноиндустрията и на Париж, и на Рим.

Всъщност Том Рипли не е първата му роля. От 1957 до 1960 актьорът прави първите си стъпки във филми като "Вечния град" (1958), но те остават сравнително непопулярни. 1960 година компенсира всички предишни недостатъци - оттогава Ален Делон е колос в киното в продължение на три десетилетия. Той официално се оттегля от света на изкуството през 1987, но не изпълнява намеренията си докрай. До деня на смъртта си актьорът остава обществена личност с чести публични изяви.

 Работа в Холивуд

Години наред Ален Делон мечтае да работи в Меката на киното. Желанието му се сбъдва през 1964. По ирония на съдбата то не му носи очакваната слава. Делон си партнира с други знаменитости като Антъни Куин в "Изгубен отряд" (1966 г.) и "Нощта на игуаната". Филмите са хитови и все пак френският актьор си остава знаме най-вече на европейското кино. Освен във Франция и Италия Ален Делон има много успешна кариера и във Великобритания, особено през 60-те. Превъплъщавайки се в латинолюбовник, той жъне огромни успехи в "Жълтият ролс-ройс", излязъл на екран през 1965 г.

 Бокс и бизнес

Ален Делон разполага с артистичния си талант и невероятни достижения в киното, от една страна, и с бизнес нюх от друга. През 70-те французинът "посяга" към спорта - става рекламно лице на боксови мачове. Приблизително по същото време се изкушава да използва името си като марка. Пуска ръчни часовници "Ален Делон", цигари "Ален Делон", козметика "Ален Делон" и слънчеви очила "Ален Делон". Продуктите с неговото име са много вървежни и се продават чак в Китай и Хонконг.