Режисьорката Зорница София: Мислех, че ще умра млада

В тежък за мен период реставрирах църквата в Софийския затвор

Коя е тя?

Зорница Недялкова Попганчева, по-известна като Зорница София, е художничка и режисьорка на документални и игрални филми. Родена е на 22 юли 1972 година в София. Автор е на лентите "Мила от Марс", "Воеводата" и "Прогнозa". Част е от екипа на лекарския сериал "Откраднат живот".

Сега Зорница влиза в ново амплоа. Тя ще режисира опера. Зорница е главно действащо лице в постановката на Марин Големинов "Зографът Захарий", чиято премиера е на 11 октомври.

- Зорница, как се запалихте по опера?

- Маестро Пламен Карталов ме запали по операта. Той умее много добре да подклажда фитила на артистите. Каза ми, че един ден иска да ме види в операта. Oт дълги години си мечтая да режисирам това великолепно изкуство. Една неделна вечер телефонът ми звънна. Беше маестро Карталов. Предложи ми да режисирам "Зографът Захарий". Преди много време му бях споделила, че ми е мечта да работя в операта. Мислех, че той е забравил. Но се оказа, че е търсил подходящата постановка за мен. Откри чудесно заглавие като "Зографът Захарий". Самият маестро Карталов преди много години е поставял тази опера. Когато ми обясняваше за постановката, той дори ми изпя някои фрагменти. Беше много вдъхновяващо. Наскоро ми звънна по телефона и започна да говори репликите на един от персонажите в операта. Каза ми ги, след което спря и очакваше аз да продължа. Тогава се паникьосах леко. Бяхме в самото начало. Още се подготвяхме. Но вече знам операта наизуст.

- Вие сте режисирали филми и сериали, а сега преминавате към операта. Има ли разлики?

- Разбира се, че има. Това е една нова вселена за мен. Най-голямата разлика е, че артистите пеят (смее се). В операта среща си правят няколко изкуства. Когато ги чух артистите да пеят на 50 сантиметра от мен, направо ми спря дъхът. Такова вълнение е да видиш емоцията на думи, прекарани през музика. Нещата се развиват по различен начин и с различен интензитет. Киното и операта са далечни изкуства. Нямат много допирни точки. Творчески възбуждащо е за мен да правя опера. Обичам да експериментирам. Затова и приех предложението.

- Разкажете малко за сюжета на операта "Зографът Захарий".

- Операта разказва легендата за тайната любов на артиста. Един любовен триъгълник - двама братя обичат една и съща жена. Тя е влюбена в Захарий, но не го дочаква. Омъжва се за брат му Димитър, който също е добър зограф. А Захарий, вместо да умира от мъка, той рисува. Това е класическа история за сублимацията, за генезиса на творческия процес, която мен като творец винаги ме е вълнувала. Аз започнах пътя си като художник живописец. Творбите на Захарий Зограф съм изучавала първо в училище, после и в Академията.

- Какво искате от артистите?

- Да са напълно естествени. Не трябва да се притесняват. Увереността е за други професии, не за нашите. Работя с млад екип. Подготовката е много сериозна. С екипа отделяме купища часове, за да може всичко да премине по план. Вярвам във всички. Благодарна съм на маестро Карталов не само че ме покани да режисирам, но и защото ме зарази със своя ентусиазъм.

- Вие сте свързана със Захарий Зограф. Преди години реставрирате църквата в Софийския централен затвор. Как се роди у вас тази идея?

- Това се случи в много труден период за мен. Точно бях загубила баща си. Имах поредицата от ужасяващи случки. Поисках да дам нещо от себе си, докато съм жива на този свят. Мислех, че ще умра млада. Тогава бях на 20 години. Случайно прочетох една статия, че отец Николай се опитва да възстанови църквата в Софийския затвор. Било невъзможно по негови думи. За мен тази дума не съществува. Веднага ми светна бутонът в главата. И си казах: Ето това ще направя, ще реставрирам църквата. Това беше доброволен труд. Отне ми година и половина. Църквата функционира. Затворниците се женят, кръстят се в нея.

- Занимавате се с толкова много неща. Как успявате? Сега подготвяте и новия си проект "Майка".

- Нямам никаква идея. Не съм сигурна, че се справям с всичко. Търся общото между нещата, които правя. Работохолик съм. За "Майка" ходих до Кения. Там проучвах новия си проект. Той е по истинска история за една жена, която познавам от дълги години.

- Бихте ли режисирали и друга опера?

- С най-голямо удоволствие. Стига, разбира се, да ме поканят отново. Това, което съм видяла досега, ме кара да искам още и още. Не съм се наситила на операта.

- А за какво мечтае Зорница София?

- Искам да направя мюзикъл. Това ми е голямата мечта. От години искам да се впуска в това поприще. Дори имам готово заглавие - "Уестсайдска история".