ПодкастЪТ на "България Днес": Легендарният баскетболист Георги Младенов: Везенков е по-умен от звездите в НБА

В САЩ всички играчи са фокусирани основно в себе си и гледат да правят шоу

Кой е той

Легендарният баскетболист Георги Младенов в момента е наставник на БК "Миньор" (Перник). Великият №12 е 11-кратен шампион на България и 7 пъти триумфира с купата на страната с три различни клуба - "Левски", "Плама" и "Славия". Има и една титла на Тунис. През 2003 г. се насочва към треньорската професия, като първоначално е играещ наставник. Младенов е и бивш национален селекционер. За читателите на "България Днес" Георги Младенов споделя интересни мнения и истории, свързани с кариерата му и родния баскетбол.

- Г-н Младенов, как започна пътят ви в баскетбола?

- Много отдавна беше, но добре си спомням. Започнах да се занимавам със спорта, когато бях на 7 години. Първоначално с покойния ми баща Младен Младенов самостоятелно съм играл и след това преминах в школата на "Левски". От нищо друго не съм се интересувал тогава и не съм мислел за нещо различно от баскетбол. Минах през много успешни треньори, които са ме научили на всичко - Петър Симеонов, Акима Цончев, Атанас Голомеев, Валентин Шарков... Безкрайно уважавам всички мои наставници. На 16-годишна възраст станах част от мъжкия тим на "сините". Не получавах много игрово време, но имах удоволствието да се докосна до невероятни играчи. Като млад може да не съм бил толкова смирен, всеки прави грешки, но помня колко благодарен бях. С много труд, желание, учене и постоянство започнах да успявам.

- Можете ли да разкажете повече за паметния ви успех над "Реал" (Мадрид) в Плевен?

- Тогава в "Плама" играх с баскетболисти, за които си мечтая в момента да имам в отбора си. Всички бяхме българи, като играхме срещу "Реал". В Мадрид те ни победиха категорично със 111:72. Тогава треньор им бе Желко Обрадович и каквото и да кажа за него, ще е малко. В същия сезон те спечелиха Купата на Европа. Да ги победим в Плевен беше неописуемо. Феновете също много ни мотивираха. Представихме се силно в групата тогава, но за съжаление една победа ни делеше от това да продължим напред. В крайна сметка остават хубави спомени. Основата за тези успехи е приятелството, което имахме в съблекалнята.

- Вие всъщност сте били спряган за трансфер в Мадрид...

- Да, това е така. По стечение на обстоятелствата не се получи поради някои фактори, но не бих искал да се задълбочавам. Това е българска работа и все някой трябва да ритне канчето. В страната някои хора не обичат другите да успяват и това не мога да си го обясня. Разбрах, че са се случили неща, които не са зависели от мен. Да завърша кариерата си в "Реал" щеше да е прекрасно. В крайна сметка приех, че това няма да стане, и не съжалявам. Може би ако бях отишъл в Испания, нямаше да имам прекрасното семейство, което имам сега. Една приказка гласи, че когато Господ затваря врати, отваря порти.

- Заради системата ли не беше възможно да играете в чужбина?

- Да. След балканиадата в Гърция през 1984 г. дойде представител на "Арис" заедно с бащата на Коко Динев, който беше известен треньор по водна топка. Предлагаха ми 350 хиляди долара и два варианта. Единият е да остана в Гърция като имигрант. Другият е трансферът да мине през агенцията "Интерспорт". Като играч на "Левски" аз вече имах чин в МВР и това направи нещата доста сложни. Знаех, че ако замина на собствена глава, можеше да пострада семейството ми. Когато от Гърция ме поискаха официално, "Левски" отказа, защото съм бил много ценен кадър. Дори да мога да се върна назад, не бих променил решението си.

- Кое е най-голямото предизвикателство в кариерата ви?

- Много са, за да може да се избере само едно. Да намериш място в отбора си и да докажеш, че го заслужаваш, е тежко. След това да бъдеш лидер на този тим и да ги водиш там, където искат. До това да печелят титли. За мен второто място не е задоволително. В повечето случаи хората, които не са запалянковци по спорта, не помнят вторите. Един отбор се гради трудно. Сега в "Миньор" получаваме шамари, но сме млад тим и това е нормално. На мен не ми е приятно, но стискам зъби и силно искам да построя нещо в дългосрочен план. Това е предизвикателство, но мен не ме е страх. Без трудности животът е скучен. Може да съм изградил име и да имам успехи, но и на 61 години съм жаден за още и имам мечти.

- Ще продължите ли да се връщате в Перник след престоя ви в клуба?

- Със сигурност. Ще ходя да гледам мачове на отбора, да подкрепям момчетата и отделно жена ми е от града. Пернишки зет съм и имаме къща тук, но сега съм основно фокусиран върху това да изградим силен тим. Не получавам най-големите пари за това, те са средство. Аз съм в клуба, за да оставя нещо след себе си, което е по-важно. Може да ми се плаща повече в други клубове, но не това ми е целта.

- Какво мислите за Александър Везенков в НБА?

- Първо искам да кажа, че играх дълги години с баща му Сашко Везенков в националния отбор. Когато бях треньор в "Лукойл-Академик", той беше изпълнителен директор.

С малкия Сашо също съм работил при юношите и в мъжкия национален тим. Говорим за МВП на Евролигата. Не е лошо това, което прави в НБА, но виждаме, че играе малко. За един баскетболист никога не е полезно да седи на пейката. В САЩ всички са много добри, но Везенков си е европейски играч. Възпитан, интелигентен и мисли за отбора. В НБА всеки е лаком и е фокусиран основно върху себе си. Там трябва сам да си градиш всичко и да гледаш да правиш шоу. Все пак можем само да се гордеем с факта, че е вторият българин, който играе в лигата. Преди всичко той е и много добър човек. Желая му само успехи, да получава повече минути и да покаже потенциала си.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Георги Младенов.