Изследователят Иван Иванов пред "България Днес": Изповедникът на Левски опазва последните му думи
"Боже, избави България!", извиква Апостола преди да увисне на бесилото
Точно преди 150 години на този ден Васил Левски е докаран от килията си в артилерийските казарми в София до бесилката, за да бъде изпълнена смъртната присъда, издадена от поробителите. Последният човек, с когото Апостола на свободата разговаря е неговият изповедник поп Тодор Митов. "Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България!", казва Левски на свещеника.
Изследователят от Пирдоп Иван Иванов, автор на задълбочено проучване за последните часове Левски и личността на поп Тодор, разкрива подробности за работата си пред читателите на "България Днес".
- Г-н Иванов, вие сте автор на изследването за отец Тодор Митов, свещеникът, който дава последно причастие и изповядва Васил Левски преди обесването му в София. Какво се знае за последните часове от живота на Апостола?
- 150 години този въпрос вълнува и си го задават поколения българи. Не са много и обстойни известията как са преминали последните часове, преди да премине в безсмъртието, на Апостола на свободата. Левски е докаран от килията си в артилерийските казарми до бесилката с т. нар. позорна кола. По записа на Захари Стоянов и от разказа на поп Тодор се разбира, че Левски е бил спокоен, но очите му се напълнили със сълзи. Облечен бил с дрехите, с които е заловен в Къкрина, наметнат с турски ямурлук, с белекчета - т.е. белезници на ръцете. При изпълнение на присъдата е покачен на буре. В някои известия се посочва, че преди да увисне на бесилото, изпълняващите присъдата са поставили на гърдите му табела с присъдата. След изповедта по нареждане на властите поп Тодор си е тръгнал.
- Как е бил избран изповедникът на Левски?
- Не е имало избор. През 1873 г. иконом поп Тодор Митов освен предстоятел на храм "Свети Крал" е бил и архиерейски наместник на Софийска епархия. И по силата на заеманата от него длъжност се е явявал един вид най-старшият измежду свещениците, които водят службите в действащите в София църкви. По тази причина областният управител Мазхар паша е изпратил на 5 февруари двама стражари в училището, което тогава е било в двора на църквата, да повикат поп Тодор и той да отиде в тъмницата при затворника.
За изповедта пред бесилото на 6 февруари иконом поп Тодор Стоянов Митов е извикан от заптие, отново по заповед на Мазхар паша. Има основания да се смята, че свещеникът е бил притеснен, когато е тръгнал с епитрахила, кръста и Светото писание към Орханийското шосе. Познавал се е с Левски като член на Софийския революционен комитет.
- Иван Вазов и Захари Стоянов са сред българите, които се срещат с отец Тодор Митов след Освобождението. Доколко техните спомени хвърлят светлина около последните часове на Апостола?
- Поп Тодор, спазвайки до голяма степен тайната на изповедта, разказва само най-важното - онова, което е смятал, че трябва да се знае от поколенията за последните минути на йеродякон Игнатий. Знае се, че е разказал за изповедта на Апостола на седем свои съвременници. Това са: Захари Стоянов, Иван Вазов, Иван Попхристов Кършовски, Михаил Буботинов, Тома Васильов, Димитър Димов Праматарски - Папашата и Петър Тантилов. Всички те споделят наученото от поп Тодор доста по-късно. Общото между пет от тези седем разказа е, че изповедта е станала пред бесилото. Изключенията са само в най-ранната публикация - в биографията на Захари Стоянов и у Стоян Заимов.
- Какви са били последните думи на Апостола?
- Тук ще си позволя да се върна отново към записките на Захари Стоянов, направени от непосредствения разказ на поп Тодор. Защото смятам, че те са най-близо до това, което в действителност е станало по време на изповедта. Архиерейският наместник на София през 1873 г. е споделил пред летописеца, че Левски се е прекръстил, преди да приеме последно причастие. Казал, че е свещенодякон и каквото е направил, е мислел, че го прави за народа. Признал е за убийството на момчето в Ловеч през 1872 г., и че е присъствал на сватбата на Ахмед паша в София през 1871 г. По подробното описание на това тъжно събитие от Иван Попхристов Кършовски преди края на обряда Левски е заявил: "Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий. Моли се, отче, не за мене, а за Отечеството България!". А в мига, преди да увисне на бесилото - е извикал: "Боже, избави България!". Това, вярвайки на неговите съвременници, са били последните му думи.
- Какво се знае за личността на отец Тодор Митов, изповедника на Левски?
- Иконом поп Тодор Стоянов Митов е роден на 7 май 1836 г. в Пирдоп, произхожда от известния местен Деликънчевия род, от който излизат немалко учители, свещеници и революционни дейци. Това са хора на духовността, знанието и борбите за свобода. Към есента на 1860 г.
- Какво се случва с живота на Изповедника на Левски след Освобождението?
- След Освобождението отец Тодор Митов е депутат във Второто обикновено народно събрание (1880 г.). Като народен представител често напомня на депутатите да бъдат възродени усилията за изграждане на паметник на Апостола. Едно дело, което е било позабравено в онзи исторически момент. Отец Тодор Митов умира на 6 декември 1891 г. в своя дом в София след продължително боледуване.
- Има ли наследници отец Тодор Митов?
- Да, имал е. В негово писмо от 1874 г. до представителя на София в Цариград Христо Стоянов се говори за най-малко едно момче, което тогава е било ученик в класното училище. Какви други наследници е имал - не е известно.
- Има ли още непроучени факти около последните дни и смъртта на Апостола?
- Както при всеки исторически процес или биографично изследване особено на такава личност като Васил Левски, има още какво да се търси от специалистите. Вече век и половина се питаме къде е положен великият българин. Дали е останал там, в позорните гробища, или е препогребан някъде другаде. Така че, неизвестности за живота, делата и най-вече за последните дни и часове на Васил Левски има. Дай Боже те да бъдат откривани и с времето да стават по-малко.
