Прокуратурата прежали бика Йото

Прокуратурата прежали бика на Поибрене и се отказа да занимава върховните магистрати с изстрадалото добиче на панагюрското село. Бикът Йото месеци наред бе най-одумваното двукопитно в България, след като покупко-продажбата му завърши с осъдителна присъда за местния кмет Иван Пандуров.
Първоначално Пандуров получи година и половина затвор с три години изпитателен срок от Панагюрския районен съд. Решението бе обжалвано от селския кмет, който пледираше, че е невинен, но и от държавното обвинение, според което присъдата е много ниска и кметът трябва да получи три години решетки и да бъде лишен от правото да заема длъжността си. Наказателен състав на Пазарджишкия окръжен съд с председател Ирина Джунева обаче оправда изцяло Иван Пандуров. Решението можеше да бъде обжалвано в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд, но проверка на "България Днес" показа, че прокуратурата се е отказала да протестира решението на магистратите в Пазарджик.

Сагата с бика Йото започва през лятото на 2010 година. Животинката, която според мотивите по делото се води "дълготраен материален актив на община Панагюрище - животно за разплод - бик", позастаряла и заради липсата на крави в Поибрене кметът Иван Пандуров събира селяните на събрание, които негодували срещу харченето на пари за вече поизнемощелия бик. Съветът решава да продадат Йото.
Появява се и купувач и след пазарлък Пандуров продава Йото. Първоначално кметът иска за животното 1500 лева, а джамбазинът дава 800. Накрая си стискат ръцете на 950 лв., като е подписан и нужният приемно-предавателен протокол.
Пандуров впоследствие купува млад бик, като дори додава пари от джоба си, за да задоволи нуждите на местните животновъди. Новото добиче не след дълго умира, без да успее да докаже способностите си. Впоследствие се оказва, че Йото е бил оценен на 1071,80 лева и тъй като стойността му е над 1000 лв., е можел да бъде изтъргуван само след решение на общинския съвет в Панагюрище и след провеждане на търг.
Първоначално Пандуров е осъден, защото не е изтъргувал стоката след санкция на местния парламент, но Пазарджишкият окръжен съд след разпитите на свидетели установи, че той е направил това, защото община Панагюрище нямала намерение да купи ново добиче за разплод.
Пред съдебния състав Пандуров се оправда, че научил за законовите правила едва след като вече бил изтъргувал старата селска гордост, и магистратите приеха доводите му.
Сега Поибрене е без бик, а кметът на селото изчисти името си, след като бе изцяло оправдан.

Иван Пандуров:
Ще съдим обвинителите

- Господин Пандуров, защо според вас започна цялата сага с бика?
- Всичко започна заради едни политически поръчки. Засегнал съм много сериозни интереси, защото им попречих да си развяват коня в селото. Опитваха се всякак да ме удрят. Ето например на една жена й изгоря къщата. Започна да вали и от една изоставена сграда изкарах две греди, за да й направим сушина. И веднага някой се обадил та идват две патрулки. Казах им на полицаите: "То само бензинът не ви струва колкото двата матрака".
- Така се стига и до историята с Йото?
- Да, определено тя беше нагласена. Ще ви кажа, че преди аз да стана кмет, са давани по 3500 лв. годишно разход за бика. Това от бюджет 10 000 лв. Защо никой не се сезира за тази кражба, а се занимаваха с продажбата. А и Йото вече беше възрастен, беше минал осмата си година. Вече не ставаше, защото започваше да рипа на собственото си поколение, а в такива случаи се смесва кръвта и стават аномалии.
- Колко пари похарчихте за делото?
- Дадох 3000 лв. за адвокат заради този куриоз. А на сина ми, който е футболист, трябва да му се направи операция за 4000 лв. и сега се чудя откъде да ги намеря. Адвокатът ми иска да съдим прокурора, защото според него обвинението е било абсолютно скалъпено. Каза ми: "В Панагюрище сигурно пак ще загубим, но нагоре, ако не спечелим, си хвърлям дипломата."

Животното върна старата слава

Сагата с Йото направи Поибрене отново знаменито, 136 години след Априлското въстание. През 1876-а много четници от селото се включват в Националноосвободителната борба и в околностите се водят тежки сражения с турския аскер. През войните след Освобождението местните участват дейно и поибренци дават 176 жертви.
Днес местните обаче се гордеят с историята си, но казват, че са недоволни от популярността покрай историята с бика.