Човечеството тръгва от земите ни

Редица наши открития претендират, че са първи в света

Последно откриха пещ на 7000 години 

Пещ на 7000 години беше разкрита при разкопки в русенското село Бъзовец. Уникалната находка е една от най-старите в световен мащаб и поредното доказателство, че първите хора са живеели по нашите земи, категорични са археолози.
Изследването е на пласт от ранната каменно-медна епоха (4800 - 4600 г. пр. Хр.). Двукамерната пещ - долна горивна камера и горна за изпичане, е с глинена основа с размери 1,20 на 1 метра, изградена е от дървена колово-плетена конструкция, обмазана с дебел слой глина от вътрешната и външната страна. Отворът на пещта е в югоизточната част на селищната могила. Той е бил затварян с три плоски камъка, открити непосредствено до и пред него. Пещта е устроена с улей за регулиране на температурата на затопляне, което подсказва, че тя е служела за изпичане на керамика и е била изключително модерна за времето си. Моделът на този тип съоръжения продължава да се използва и в по-късните археологически епохи заради доброто си приложение.
Ръководител на разкопките е д-р Димитър Чернаков от Регионалния исторически музей в Русе, като той и екипът му попадат на още интересни обекти. Над пещта е изградена постройка с правоъгълен план, ориентирана по посоките на света. До входа е имало малко помещение, предназначено за складиране на храна, където са открити кухненски отпадъци - животински кости и много черупки от речни миди, които дават широка представя за използваните пособия преди хилядолетия.

И други археологически открития у нас са описвани като едни от най-ранните в историята на човечеството.
Първият хомо сапиенс (разумен човек) е живял по българските земи, беше обявено по-рано тази година. "Имаме без всякакво съмнение по съвременен начин установени ДНК. Пластовете са датирани за първи път отпреди 47 000 години", съобщи забележителното откритие ръководителят на разкопките в пещерата "Бачо Киро" Николай Сираков. Група от археолози работят в скалния процеп край Дряновския манастир от 2015 година, като преди време попадат на четири костни фрагмента и зъб. Радиовъглеродното датиране показва, че принадлежат на четирима различни хомо сапиенс. Откритието е революционно, тъй като дълги години битуваше вярването, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години.
Друга теория гласи, че Чирпан е люлката на цивилизацията и именно от там е тръгнал първият човек на Земята.

В местността Азмака са намерени челюст и зъб от древен предшественик на човека, които са предатирани с помощта на френски, немски и канадски антрополози. Може да се твърди, че това са най-древните останки от прачовеци, които са били достатъчно разумни да се присъединят към предшествениците на човека. Т.нар. грекопитек от Чирпан е датиран отпреди 7,25 милиона години. Това променя по-стари теории, че всички наши предци идват от Африка. "Заедно с фосил, намерен край Атина, откритието насочва, че човешкият род е тръгнал от нашите места, а после се е преместил в днешна Африка", заяви преди три години проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей.
Най-старото обработено злато в света е открито във Варненския некропол. То се причислява към т. нар. Култура Варна, която обхваща 4400 - 4100 г. пр. Хр.
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V - началото на IV хил. пр. Хр. Обектът е открит случайно при прокопаване на канал в близост до пристанището. На площ от около 7500 квадратни метра са разкрити 294 (от над 1000 общо) гроба, някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и поява на царската институция - близо хилядолетие преди появата на по-късните древнотракийски владения на Балканите.

Погребенията със златни находки са няколко вида. При тези с тленни останки скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза "хокер" - свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, са "кенотафи" или "символични погребения". По количеството на намерените предмети и украшения гробовете също могат да се разделят на три вида - от изключително богати до такива, съдържащи едва няколко дребни предмета, положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 килограма. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.
Съдбовната вечеря на Исус Христос с апостолите е била нарисувана в Ивановските скални манастири в България 125 години преди световноизвестният художник Леонардо да Винчи да изобрази прочутата си фреска в манастира "Санта Мария деле Грацие" в Милано. Това разкриха пред "България Днес" още преди години от скалния комплекс, който се намира в долината на река Русенски Лом. Авторите на са известни, като се предполага, че са монаси, които са водили отшелнически живот.
Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.