Българската следа в Европа: Швейцария обръща "лъвовете" по пътя за Швеция '92

*След 2 гола аванс на българите на "Васил Левски":

*Иван Вуцов води тима с радиостанция, хвърля оставка след провала

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което за съжаление отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили.

Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В поредицата ни връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете". Днес времето е приятно за футбол и отново отиваме на стадион "Васил Левски", за да подкрепим "лъвовете". Този път се изправяме срещу отбора на Швейцария в мач от квалификациите за Евро '92. Ситуацията преди двубоя е напрегната. България има нужда от победа, за да запази шансовете си за класиране на европейските финали в Швеция, докато загубата би означавала край на мечтите. Този път се надяваме, че няма да преживеем още едно разочарование, като драмата в Сплит или поражението от Шотландия на нашия стадион...

В статията са използвани материали от архива на журналистите Стефан Янев и Николай Райков.

Ако загубим този мач - сбогом европейско!

Българският национален отбор, воден от селекционера Иван Вуцов, е под натиск. Вуцов е известен с твърдия си характер и дисциплина. В онзи момент нашият наставник е наказан от УЕФА заради грубо държание към помощник съдия по време на мач от квалификациите между България и Шотландия в София, завършил 1:1.

"В този двубой проявих невъздържаност - признава Вуцата. - Тръгнах да се разправям с помощник съдията и бях отстранен от пейката. После бях наказан от УЕФА за 3 години да не ръководя мачове от треньорската скамейка. Тогава грубо ни ощетиха", възмутен е селекционерът. Налага се в мача срещу "кръстоносците" Вуцов дистанционно да управлява отбора от трибуните, като използва радиостанция дадена от Софийското градско управление на МВР. По този начин Вуцата държи връзка с Красимир Борисов, който ръководи тима на терена. Вече силно се носят слухове, че ако резултатите не са задоволителни, Вуцов ще бъде сменен от Димитър Пенев, който има успехи, като треньор с ЦСКА. Някои членове на тогавашния Управителен съвет на родната федерация дори вярват, че е трябвало да извършат рокада след равенството с Шотландия на "Васил Левски".

До този момент българският национален отбор все не успява да се класира за финалите на нито едно европейско първенство въпреки многобройните си опити. България е в група с Швейцария, Румъния, Шотландия и Сан Марино. Загубата в първия мач срещу швейцарците в Женева с 0:2 и ремитата с Шотландия допълнително усложняват задачата. Иван Вуцов внимателно избира състава си за решаващия мач с Швейцария. За съжаление не може да разчита на една от големите звезди - Христо Стоичков, за който се смята, че отсъства заради контузия. Рехабилитаторът на отбора Христо Запрянов пък има друга версия за отсъствието на Камата.

"За този мач Стоичков отказа да дойде заради тази прословута капитанска лента. Изпунтира, че е контузен", това разкрива Запрянов пред журналистите Стефан Янев и Николай Райков. Това сочи, че в отбора на Вуцов вероятно няма пълно разбирателство между футболистите, което се отразява и на терена. Наско Сираков пък близо месец не играе в "Еспаньол" заради скъсани мускулни влакна на десния крак.

"Даже не искаха да ме пускат от клуба за този мач - споделя Сираков. - На своя глава помолих треньора Луис Арагонес, той прояви разбиране и ме пусна. Трябваше да изляза на терена с две инжекции", раказва нападателят, на който Вуцов разчита за двубоя. Извън това при стартовите 11 няма нищо необичайно. На вратата е Борислав Михайлов, десен бек е Павел Дочев, а двойка централни защитници са Трифон Иванов и Ники Илиев. Ляв краен защитник е Илиян Киряков. Като опорен халф действа познатият Златко Янков, а пред него в халфовата линия са Георги Йорданов - Ламята и Наско Сираков. По дясното крило е Емил Костадинов, вдясно Красимир Балъков, а на върха на атаката Любослав Пенев.

На приятното време на стадион "Васил Левски" се събират 55 000 зрители, като този път вярваме, че късметът ще ни се усмихне. Немският съдия Карл-Йозеф Асенмахер дава началния съдийски сигнал. Първата част започва перфектно за България. Набързо повеждаме с 2:0 след голове на Емил Костадинов в 10-ата и Наско Сираков в 25-ата минути. Вследствие "лъвовете" създават още положения, като топката така и не влиза във вратата за трети път.

"Водейки с 2:0, изпуснахме още възможности, Пенев удари и гредата. - спомня си защитникът Николай Илиев. - Можехме да водим с 5:0. Смачкахме ги и през втрото полувреме бяхме малко поуспокоени и сигурни в победата." 

На почивката Иван Вуцов и Краси Борисов тайно правят разбор. "На полувремето се усети подценяването, някои подхвърлиха, че вече сме си оплели кошницата", разказва Георги Йорданов. Двата отбора излизат на терена за второто полувреме и изглежда сякаш няма какво да се обърка. Националите са само на крачка от класиране на европейските финали. Недълго след началото на втората част Емил Костадинов ударя гредата. "Лъвовете" все не могат да отбележат трети гол и след този момент старите демони на националите ни се връщат. В 60-ата минута Адриан Кнуп намалява резултата - 2:1. Вече започва да се усеща притеснение. Сякаш съдбата отново ще се обърне срещу българския нациоанален отбор. Подценяването изгирава лоша шега и в 85-ата се случи това, от което всички се страхуваха. Кнуп отново бележи и изравнява - 2:2. "Изравнителният гол стана от моя грешка - разкрива Златко Янков. - След пряк свободен удар към близката греда Кнуп ме изпревари и отбеляза."

Със сигурност не са много хората на стадиона, които са очаквали подобен развой. В последните минути нашите се втурват на щурм. В атака се включват и защитниците, водени от Трифон Иванов. Иван Вуцов вече е напуснал трибуните, слязъл е в тунела, откъдето крещи: "Не се оголвайте, не се оголвайте!". Но никой не го чува. "След 2:2, може би защото Вуцов ни беше казал, че трябва да победим на всяка цена, всички защитници тръгнахме напред", разказва още Ники Илиев. В последната минута на мача вратарят на гостите Хубер изритва топката в центъра на терена. Там нисичкият Киряков губи единоборство и кълбото попада в Кубилай Тюркилмаз, който ни разсича за 2:3. Трибуните на националния стадион замлъкват, като отново си припомнят тежките провали. Загубата означава, че България губи всякакви шансове за класиране на Евро 1992. След мача Иван Вуцов отива в Канал 1 и обявява пред зрителите, че е дотук: "Край! Повече няма да съм селекционер!", заявява Вуцов, който настоява пред босовете неговото място да бъде заето от помощника му Красимир Борисов. "Не искам да си спомняам никога за този мач", казва Иван Вуцов години след срещата. Същото споделя и Емил Костадинов: "Най-инфарктният мач, който някога съм играл. Искам да го забравя завинаги..."

След тежкото 2:3 от Швейцария играем със Сан Марино като гости. Бием с 3:0, като официално селекционер е Красимир Борисов. На 16 октомври, когато вече начело на тима е Димитър Пенев, отупваме Сан Марино у дома с 4:0. В последната квалификация правим 1:1 в София с Румъния, като и при победа обаче нямаме шансове за Евро 92. За финалите се класира само победителят в групата - в случая това е Шотландия.

Мечтата за участие на европейски финали отново се изплъзва, оставяйки отбора и феновете с чувство на горчивина. Вече с нов селекционер, в лицето на Димитър Пенев, предстои да разберем дали най-накрая ще дойдат хубави времена за родния футбол...

 

Легендата Красимир Балъков: Този мач ни научи на ценен урок!

Легендарният халф Красимир Балъков е сред ключовите фигури в българския национален отбор по футбол през 90-те години. Той изиграва целия мач срещу Швейцария на стадион "Васил Левски". Специално за читателите на "България Днес" Бала си припомня драматичния мач, като споделя подорбности около него. 

- Г-н Балъков, какво е усещането, когато се връщате назад в спомените си към мача с Швейцария, който само за едно полувреме, ни обърка сметките за класиране на Евро '92?

- Това беше важен мач в квалификациите, който ако го бяхме спечелили, всичко можеше да е различно. За съжаление проявихме наивност и не успяхме да се класираме за турнира в Швеция. Имаше разочарование, защото тогава все още беше мечта най-накрая да се класираме на европейски финали, след като толкова пъти сме били близо. Бяхме млад отбор, като сред нас имаше и по-опитни футболисти. Имахме страхотни играчи на всички позиции и сформирахме колектив. Все пак имаше върху какво да се поработи още, за да постигнем големи неща след това.

- Как ще коментирате случилото се на терена?

- Започнахме много добре мача. На полувремето водехме с 2:0, благодарение на голове на Костадинов и Сираков. Имахме и други положения, с които можехме да приключим всичко още преди почивката. След нея се отпуснахме - типично по балкански. Допуснахме гол около 15 минути след началото на полувремето, а в края още две попадения, които се случиха много бързо. Трябваше да разсъдим малко по-мъдро при 2:2. Вместо да запазим равенството, всички тръгнахме напред и така се стигна до победния им гол.

- Помните ли какво беше чувството след двубоя?

- Всички загуби преживявах по един и същ начин: губя настроение, нищо не ми се прави, тъпо ми е и всичко ми е криво поне два дни. След този мач си говорихме, че всяко зло е за добро. Приехме станалото и гледахме напред. После дойде Димитър Пенев на тренорския пост и заедно с Краси Борисов коригираха нещата, които не бяха както трябва ментално и тактически.

- Каква поука взехте от тази загуба?

- Всичко това е съдба, като един път ще е срещу нас, а друг път обратното. Като например, когато на "Парк де пренс" ние вкарахме победния гол срещу французите, за да се класираме на Световното първенство в САЩ и да направим фурора там (смее се). Явно сме си научили урока много добре. След този двубой станахме по-концентрирани и по-търсещи. Подобрихме значително играта си в последните минути. Започнахме да вярваме, че всичко може да се случи по всяко време на мача. Ние го видяхме и като реалност. В крайна сметка бяхме същият отбор, който след това игра на Мондиал '94. Такива поражения са неизбежни, но всеки играч трябва да се учи от тях.

1 май 1991 г.

Европейска квалификация

България - Швейцария 2:3

1:0 Емил Костадинов (12)

2:0 Наско Сираков (27)

2:1 Адриан Кнуп (60)

2:2 Адриан Кнуп (88)

2:3 Кубилай Тюркилмаз (90)

България: Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Павел Дочев (к.) (75-Николай Тодоров), Николай Илиев, Илиян Киряков, Златко Янков, Красимир Балъков, Георги Йорданов, Емил Костадинов, Наско Сираков (65-Лъчезар Танев), Любослав Пенев

Треньор: Иван Вуцов

Швейцария: Хубер, Хотигер, Хер, Егли, Орел, Херман, Сутер, Бонвен, Колер (46-Шапюиза), Кнуп (87-Шепул), Тюркилмаз

Треньор: Улрих Щилике

Съдия: Карл-Йозеф Асенмахер (Германия)