Оцелявам с мечти заг
Казвам се Катерина Пиринска от Велинград. Той е разположен в Чепинската котловина в прегръдката на вековна борова гора. Тук всеки може да се наслади на чистия въздух, минерални води и девствена природа.
Пенсионерка съм, но и сега времето никога не ми стига. Опитвам се да пиша поезия с прости, но топли и искрени думи. Пиша за това, което виждат очите ми, чуват ушите ми и диктува сърцето ми. За мен простотата на изказа е най-изтънчения вкус. Старая се стиховете ми да звучат като музика. Аз съм просто мечтател. По този начин оцелявам сред хаоса на днешното време. Живея със спомените от миналото и това ме поддържа жива.
САМОТНИК
Несбъднат сън в очите ми се разпиля
и хладни тръпки ме побиха.
Не си виновен за това,
че бяхме толкова различни.
Обичах те и страдах безнадеждно
по образа, за които съм мечтала,
в измислен свят живяла.
Мечтател луд да бъдеш е добре.
Капризите ти кой ще изпълнява?
Живял с илюзии във този свят
самотник ти оставаш!...
МОЛБА КЪМ ВРЕМЕТО
О, спри, почакай, време неспокойно!
Поспри се, дъх си поеми!
Чудото е, че не остаряваш,
а все по-младо и мъдро ставаш.
О, моля те, време!Хода намали!
Деня в година превърни,
годината със века изравни
и с вечна младост ни дари!
Прогонвай облаците натежали
с проблеми от годините събрани!
Стихиите със поглед укроти,
дарувай ни щастливи дни!
И в люлката на своята прегръдка,
ти с нежна ласка ни стопли!
О, време вечно и безкрайно,
дължим ти нашта благодарност!...
ОРИСИЯ
Откраднат сън в очите ми се разпиля
и всичко в миг стопи се.
Как исках истина да е това,
едно докосване с мечтите!
С надежда чаках всяка нощ
ликът любим да се яви.
И дълго, дълго да се радвам,
че пак в съня ми идваш ти.
Щом срещна те, сърцето ми забива.
Навеждам поглед да не се издам.
Семейството ти няма да разбия.
Пред никого не ще да се разкрия.
Но радвам се, че теб те има,
любов за мен недостижима!
С мечти по-леко се живее.
Това е мойта орисия!...
ВРАБЧО /1/
В сива дрешка все облечен,
скача врабчо край стобора плетен.
Храна стопанката е приготвила
в тази тежка, люта зима.
Доволен врабчо чурулика,
дружина кани гласовита.
В куп премръзналите птички
кълват те дребните трошички.
Подскачат, блъскат се и чикчирикат
от радост малките врабчета.
Но ето, котка огладняла
плахите врабчета разпилява.
От страх те бързо отлетяха,
по клонките на вишната кацнаха.
И снежен прах от там посипа
във тази сутрин мразовита.
МАЛЪК СЕЧКО
Свири ледена фъртуна,
снежни преспи вей.
Във прегръдката сковава
всичко, що стои пред ней.
Мъртвите от сън събужда,
с трясък клоните троши
и вилнее като луда,
сякаш някой я следи.
Спри, фъртуно, разгневена!
Зло недей да правиш ти!
Силата ти всички знаем,
хората невинни пощади.
Със добро сега върви си,
за да дойде пролетта!
Ледовете да стопява,
слънце пак да ни огрява.
ДО КОГА?
Отлитат дните сиви и мрачни
с болка стаена, с ненужен копнеж.
Повтарят се всички, кат филмова лента
със познатия ежедневен сюжет.
Чакахме цели двадесет и две години
с мечти и надежди за нещо по-добро.
Но демонът зъл затягаше обръча,
закони ковеше и мрежи плетеше.
До кога ще търпиш ти, робе вековни?
Последни сили до край събери!
Тиранинът свой с прегръдка желязна
завинаги ти победи!
ВРАБЧО/2/
Скача врабчо край комина
в тази бяла снежна зима
със палтенце овехтяло
и с коремче прегладняло.
Лети, търси си трошички
по пътеки мразовити.
Цял трепери и подскача,
няма нищо по земята.
Бързо бурята утихна.
Ето, слънчо появи се.
Стопли малката душичка.
Тя намери си трошичка.
БЕЗ ОБИЧ
Галантен и нежен с красиви слова
омайваше бързо всяка жена.
Пленена от чара на този младеж
в примка оказа се моята чест.
