Реклама
https://m.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/2365398 www.bgdnes.bg

Капки вечност

Клуб вдъхновение представя творчеството на Павлина Гатева

Павлина Гатева е родена на 01.03.1967 г. в София. Завършила е Френската езикова гимназия в София, а след това - медицина в Медицинсики университет, София, със защитен докторат. Работила е в Център за медицинска информация. В момента е асистент по фармакология в Медицински университет, София. Омъжена, с две деца. Владее английски, френски и руски езици. С литература се занимава от няколко години. Пише в литературни сайтове.

 

ПОЧТИ

Едно неясно обещание
почти съм си измислила,
почти съм нарисувала тъгата,
почти съм сплела мислите си
в дълги криволици,
почти съм си довършила нещата,
почти съм недочула
твойте думи, неразбрала,
почти съм си преровила душата,
почти ми и самотно,
а нощта почти е бяла,
почти се е отворила вратата.
И ти почти ми каза,
че мен си ме намерил,
а толкоз дълго търсил си жената,
почти си ме разплакал
и почти бе вчера
любимият, застанал на вратата

Реклама


ОПИТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БУДИЗМА

Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си;
там мойте стихове покълват

и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.
В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки,
по клоните - цветя и славеи.

Посядам тук на малка пейчица
и сричам
латинските названия на
цъфнал кактус.
И като Буда се откъсвам
от отровни искания,
за да се заредя с хармония
и благост.


ПИТАНЕ КЪМ ГОСПОДА

Ти, Господи,
защо не ме пита,
преди да ми спуснеш душата?
Опакова я бързо в мехура
и хайдееее хързулна я долу!
Тя летя по пързалката,
в ужас обзета, горката,
а ти, Господи,
даже не й обясни,
ако има проблеми,
с кого да говори!

И защо не й даде
инструкции, Господи, ясни -
тъй, написани хубаво;
детска душа да ги срича?
Все едно е пакет,
изпаднал от ракета Господня.
Толкоз много ли, Господи,
беше трудно
да й подскажеш,
че я обичаш?

Във краката ми
изневиделица, Господи,
тупна вързопът.
Аз го взех и погалих
ревящото бебе с усмивка.
А ти, Господи, гледаше ли отгоре?
Ей тъй, на, любопитен да видиш
как го увивам
в престилката си?

Реклама

 

НИЕ В АДА

Във ада на прелюбодейците
ще бъде пълен мрак и студ.
Казанът ще е пълен с лед,
стените - с скреж, пазачът - луд.

Рогати дяволи с крила,
залепнали от мокра пот,
ще ръчкат грешните тела,
подканяйки ги за разплод.

И ние с тебе ще сме там,
ще стенем тежко, може би,
но не студа и не страстта
- душицата ще ни гори.

И не страха и не срама,
а безлюбовната игра
ще ни сломи, ще ни гнети
дорде се свърши вечността.


ЧУВСТВО

Изгря.
И изгоря.
Взриви.
Изпепели.
Разпръсна.
И събра.
Роди се.
И умря.


ВЪЗМОЖНО Е И ДА СЪНУВАМ

думите
обикновено
се виждат сутрин

пътуват с мъглите
над софийските улици
и като чепки памук
влизат през прозорците

върху тях
се носят бръмбарчета
едни такива проблясващи
и кротки
да се чудиш чак
да не са заспали

тогава
ако имам достатъчно време
протягам ръка
очите ми все още са затворени
нали разбирате
и си грабвам
напосоки
от думите

започвам мислено
да ги нареждам
по цвят
а в шепите ми
през целия ден
остават проблясващи
светлинки


ДАВАЙ!

Е, добре,
грабвай чука
и удряй!
Удряй
да я натъпчеш
по-надълбоко в мен!
Още навътре!
Чу ли?
Не с този малкия!
С най-големия чук!
Виждал ли си тепавица?
Удряй
тази черна тъга!
Давай!
Безмлостно!
Не й позволявай
страхливо
след теб да излиза!
По средата на темето
се цели!
Здраво!
И по от близо!


НА ТЕЗИ С ПО НЯКОЛКО САМОЛИЧНОСТИ

Представям си ви в тъмното,
завити във шлифер,
с борсалино почти до носа,
от джоба си как вадите
скрита чикия
и с нея бодете в нощта.

Само черната котка,
която ви следва
с тревистите си очи,
ще измяука и ще се скрие.
В локвата лампата ще блести.

В ателието зад ъгъла
се преобличате.
Хвърляте борсалиното настрана.
И отново ставате адски безлични,
изчезвате в уличната мъгла.

И дори ако се срещнем по светло,
ще ме похвалите със възторг
как добре ми отива сакото
с тези кафяви петна
около горния джоб.


ТИХА СЛЪНЧЕВА УТРИН

Тиха слънчева утрин,
а тебе те няма.
Снощи рязко
изостави душата ми.
Опустяло, леглото
е твърде голямо.
Заредена с кафе,
твърде пълна е каната.

Греят млади листа
от дървото в прозореца,
а по клоните -
мойта душа разпиляна.
Като скъсана паяжина
се люлее на вятъра
и нашепва нечуто,
че тебе те няма.

Как болят ме уши
и очи да се взирам в тях -
тези млади дървета,
заметнати с болката ми;
да се моля поне
да ми пратиш писмо.
Те шумолят неясно с листа.
Интернета отварям
и затварям разстроено.

ДО ОНЗИ, КОЙТО ГОНИ ДИЛИЖАНСА

"Е, сбогом, мила, вън е дилижансът,
пътуващ за Нуева Есперанса..."
П. Горинов

Целуваш ме. Не знаеш, че съм будна
и наблюдавам как напъхваш трудно
във раницата старите си джинси
на пръсти да изчезнеш. Помисли си,
преди да тръгнеш, мили, за последно;
на прерията картата разгледай!
От древни времена в скали високи
при устието на потоци кротки,
които само индианци знаят;
место, където духове витаят
и мъртвите им прадеди ловуват,
е скрито сред израсли храсти буйни
едно светилище в дълбока тайна;
за простосмъртните съдба печална
вещаещо, ала за храбреците,
които смело ще се впуснат в битки
със древните пазители сърдити
на този храм, въоpъжени, хитри,
окрилени с любов, непобедими,
какъвто всъщност си и ти, любими,
триумфът ти ще бъде неизбежен
след битката, неравна, безнадеждна
в началото, след туй - закономерна!
Наградата - богатствата безмерни!
И ще се върнеш не със дилжанса,
пътуващ много месеци от Есперанца,
със частен самолет ще дойдеш, мили.
Така че, ето картата - вземи я!


КАТО ПО МАРКЕС - В КРАЯ НА ЖИВОТА

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство!

И ето, че отново сме деца.
И влюбени един във друг. Щастливи.
Какво момче си само! Канара!
Ти тялото ми крехко прегърни!
Ръцете ми във твоите вземи ги!

Не е наивност!
Нито е мечта или измислена надежда!
Намерихме се! Стих си в зрелостта!
Любовници, семейства, мъж, жена, деца
са в паралелния живот.
За нас остават сто години нежност.


ПОКЪЛВАНЕ НА ОТГОВОР

Няма да имаш време
за всички "защо" и "как".
Разполагаш със капки вечност.
По-добре укроти
безпосочния бяг
и се вгледай във себе си -

груби милувки на вечерняк
ще разрошват душата ти.

като книжно цвете на морски бряг,
забравено върху пясъка.

Реклама
Реклама
Реклама