Пенчо Семов е българският Рокфелер

Изгражда първите у нас тенис кортове и зимни пързалки 

Дарява милиони за благотворителност, оставя над 1 милиард лева наследство, които са заграбени 

"Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях учител, без да бях педагог. Богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет."

Думите са на габровския търговец Пенчо Семов. За мнозина делото му остава забравено, но има и хора, които го помнят като "българския Рокфелер" и "най-социалния индустриалец на Балканите".

Освен като успешен търговец от началото до средата на XX век Семов ще остане в умовете ни като човек, който става известен в онези времена с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания.

С изключително находчиви действия Семов успява да стане главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Още приживе парите не го блазнят и търговецът започва поредица от благотворителни действия, които в наши дни изглеждат немислими.

Роден на 8 октомври 1873 г. в габровското село Цвятковци, за него Габрово си остава центърът на вселената.

"Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений", пише за него историческият музей в областния град.

Сред притежанията му са "Принц Кирил" с тъкачница в софийското село Курило, ютена фабрика "Кирил" във Варна, тютюневи дружества "Ксанти-Джебел" и "Джехаров и сие" в Златоград и други.

През 20-те и 30-те години на ХХ век Семов участва във финансово-индустриална група "Българска банка", работеща с български капитали, като се обявява срещу износа им в чужбина. В златните си бизнес години е акционер в Българско търговски параходно дружество във Варна, а в периода 1933-1935 г. е председател на Управителния съвет.

През 1919 г. габровският индустриалец дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда златни франка на 2 милиарда - при сключването на Ньойския мирен договор.

В средата на 30-те години на миналия век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет, чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив, и за Института по заразни и паразитни болести в България. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Затова и не е изненадващо, че днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.

Списъкът с добротворства буквално няма край. На български църкви и манастири дарява около 2 милиона и половина лева. В габровската библиотека "Априлов-Палаузов" създава фонд на свое име - в него има 22 500 лева за закупуване на литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината.

Женско благотворително дружество "Майчина грижа" го признава за най-големия си благодетел. Стойността на даренията на Пенчо Семов за дружеството надхвърлят 1 500 000 лева.

Радетел за модерно българско образование на младите хора, Семов дарява за обучението им над 3 милиона лева, като малко над половината от тях са за колежа "Св. Августин" в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за колежи във Варна и други училища. Благодетелят плаща обучението и на бедни работници в неговите фабрики, пишат още на сайта на габровския исторически музей.

Документална книга за живота на Семов написва Красимира Чолакова, която е главен уредник в Регионален исторически музей в Габрово. Именно от нейното издание разбираме колко голямо е било благородното дело на габровеца.

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила, която е превърната в приют за възрастни и старопиталище, както и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева. През същата година мащабният търговец и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

Добрите дела на Семов не остават незабелязани и пресата започва все повече да му обръща внимание. Във вестниците "Днес" и "Народна дума" Пенчо Семов все по-често е сравняван с Джон Рокфелер - най-богатия мъж на света, първия американски милиардер и наричан "най-богатия човек на всички времена".

Според изследователите на живота на Семов личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерския съвет от 1950 г. е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа.

В първото си завещание от 1928 година Семов разпределя средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. В София търговецът строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Второто му и последно завещание е от 1943 г.

Красимира Чолакова пише още в книгата си, че през 1937 г. в английският вестник "Гардиън" представители на британския индустриален елит определят Семов като символа на модерна България. Пет години по-късно професор Дмитре Антич от Белградския университет в сръбската столицата нарича габровеца "най-социалния индустриалец на Балканите".

Семов умира на 10 юли 1945 година, като оставя наследство в размер на 1 082 582 000 лева - около 9 милиона тогавашни долара.

Фондацията му не успява да изпълни последната му воля, защото през 1947 г. комунистите конфискуват предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. И захвърлят делото му в забрава.