Дорита Бонева е певицата и актрисата, покорила Европа

В края на Втората световна война заминава за Южна Америка 

Публиката я обявява за Мис Унгария заради неземната й красота 

Красива, талантлива и печелеща сърцата и спираща дъха на публиката.

Каквото и да се напише за Дорита Бонева, ще е малко и крайно недостатъчно. Това е оперната певица, която впечатлява Европа с гласа си, актрисата с невероятните си филмови превъплъщения и очарователната дама, която кара публиката да я обяви за Мис Унгария.

Талантливата и хубава българка започва пътя си от Велико Търново, но професионалният й път я развежда из цяла Европа, като в един момент от живота си достига до Аржентина и Бразилия.

Дорита е родена в старопрестолната столица на 2 януари 1912 години, като нейни родители са търговецът на едро Никола Бонев и съпругата му Йорданка Цветанова. Детството на момичето е повлияно от огромна промяна - когато е на 7-годишна възраст, родителите й решават семейството да се премести да живее в унгарската столица Будапеща. Там Дорита завършва гимназия, а през 1937 г., когато вече е на четвърт век, се дипломира като отличничка в Музикалната академия.

Бонева дебютира в операта в чешкия град Бърно, а гласът й, мецосопран, бързо печели любовта на публиката и славата й започва да расте с бързи темпове.

Мълвата за талантливата българка от Унгария достига до ушите и знанието и на прочутия германски композитор и диригент Бруно Валтер. Творецът, който напуска родината си заради режима на Хитлер, е работил в оперните театри в Берлин, Виена и Мюнхен, също така е дирижирал оркестъра "Гевандхаус" в Лайпциг. Макар да е видял много в музикалния свят, Валтер остава безмълвен пред гласа, красотата и сценичното присъствие на Бонева. И й помага да изпъкне още повече в светлината на прожекторите.

През 1939 г. Дорита вече се изявява на сцени в Мюнхен, Берлин и Хамбург и трупа успехи с Кралската будапещенска опера и Берлинската шарлотенбургска опера. Следват гастроли в Лондон, Прага, Варшава и други големи европейски градове. Публиката е в екстаз и обявява хубавицата от Велико Търново за Мис Унгария. А нашенката им отвръща с нещо невиждано в онези години - редом с операта на концертите си изпълнява и български народни песни. Комбинацията е мистична и зрителите и слушалите стоят като омагьосани пред извиващия й се глас.

През 1940 година Бонева се завръща в България, като вече има статут на световна звезда. Пее заедно с тенора Тодор Мазаров в операта "Кармен", а след това изнася концерт и в родния си град, който остава завинаги в сърцето й. През пролетта на 1942 г. участва в турне из Германия, а година по-късно се установява в Будапеща, както се случва в нейното детство.

Оперната сцена обаче се оказва тясна за таланта на Дорита и българката отправя поглед към киното, където с охота приемат звезда от такъв ранг. Първата й роля е на циганското момиче Анико в продукцията "Szeptember vegen" ("В края на септември"). Това се случва през 1942 година. Няколко месеца по-късно взема участие в комедията "Egy szoknya, egy nadrоg" ("Една пола, едни панталони"), където се превъплъщава в Хуарес Дулчинея. Отново през 1943 година се снима в "Tengerparti randevu" ("Плажна среща"), който е българско-унгарска продукция. Там Дорита изиграва образа на Люба Стефанова. Годината е много продуктивна за българката и започва снимки и за лентата "A tenger boszorkanya" ("Вещицата на морето"), но продукцията остава недовършена.

Последната й филмова изява е през 1944 г. във филма "Българско-унгарска рапсодия", където героинята й отново се казва Люба. Сюжетът разказва за българката Надя, студентка по пиано в Консерваторията в Будапеща. Тя и Шандор, унгарски студент в Художествената академия, са влюбени. Нейната съгражданка и приятелка Люба учи за певица, а приятелят й Писта - за виолист. Учителят по музика на Надя, професор Барос, също е влюбен в нея. Шандор рисува тайно портрета на Надя, който иска да й подари за рождения й ден. До него сяда Люба, облечена в българска народна носия. Професор Барос признава любовта си на Надя. Тя бяга объркана. Прибирайки се вкъщи, момичето вижда Люба да влиза в стаята на Шандор. Тя чука на вратата: Шандор не я пуска под извинението, че е зает с клиенти. Убедена, че Шандор и Люба я мамят, Надя заминава за България. Шандор печели първа награда с портрета си на Надя. В България пристигат триото - Люба, Писта и Шандор. Люба разкрива истината на Надя, която пада в обятията на Шандор. В концертна зала в Будапеща проф. Барош дирижира своята "Българско-унгарска рапсодия". Надя е на рояла, Писта свири на цигулка, а Люба е соло певица. Шандор е сред публиката.

Част от "Българско-унгарска рапсодия" е сниман във родния й град Велико Търново, което дава възможност на Бонева да се завърне отново у нас през 1943 година. Певицата и актриса се среща с роднини, като посещава и родното село на баща си - Драганово.

Във времена, когато Европа е разкъсвана от последните залпове на Втората световна война, Дорита решава да замине в Южна Америка. Живее в Рио де Жанейро в Бразилия и в аржентинската столица Буенос Айрес. Смята се, че през 50-те години на миналия век се завръща в Европа, като живее в Германия и Австрия, но изведнъж следите й се губят. Дори не е ясно кога и къде е починала.

Дорита се омъжва два пъти, като първият й съпруг е унгарският скулптор Ищван Шлобошлай, а за втория й мъж се знае, че е аржентинец с неизяснена самоличност. И от двата брачни съюза Бонева не ражда наследници, но делото й на оперната сцена и на снимачната филмова площадка остава за поколенията.