Реклама
https://m.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/18014845 www.bgdnes.bg

Надя Винарова е първата примабалерина

Тайно от родителите си започва да танцува, отказва австрийско гражданство и се завръща в България

22 февруари 1928 година е рождената дата на нещо много красиво в България.

Тогава на сцена е поставен "Копелия" - първият балетен спектакъл, от който започва летоброенето на българското балетно изкуство.

Реклама

Хореограф на постановката е Анастас Петров, декорът е дело на Александър Миленков, а костюмите на Райна Ракарова. Диригент е Тодор Хаджиев. На премиерата играят Надя Винарова, Анастас Петров, Георги Дончев и Георги Попангелов. Успехът е толкова голям, че до края на сезона "Копелия" е изигран 21 пъти!

Очакванията и на критика, и на публика за "Копелия" са напълно удовлетворени. В La Bulgarie излизат и първите ласкави отзиви:

"На сцената на Народната опера се постави пантомимата "Копелия". Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...".

Герой на днешната ни история не е Анастас Петров, а друга забележителна личност - Надя Винарова, която историята завинаги ще помни като първата българска примабалерина.

Родена е на 19 декември 1903 г. в Русе - град, който в началото на ХХ век е символ на повечето пионерски неща в младата ни държава, люпилня е на културен живот, а влиянието на живота във Виена и Западна Европа се носи до русенското пристанище по Дунав.

Реклама

От малка Надя започва да свири на пиано, прави и собствени композиционни опити, сочат данни за нея в Държавен архив - Русе. През 1916 г. заминава с майка си за австрийската столица Виена и учи при прочутия клавирен педагог Йосиф Хофман. Свири по 10 часа на ден и за да се раздвижи, се записва в балетната школа на проф. Годевски. Балетът толкова много й харесва, че без знанието на родителите си се отказва от пианото и решава да стане балерина. Впоследствие учи при балетмайстора на Виенската опера Карл Раймунд.

Публичният й дебют във Виена е през 1924 г. и жъне голям успех, което кара известния импресарио Адолфи да я ангажира с роли във Варшава, Берлин и Лондон, разказват от регионална библиотека "Любен Каравелов" в дунавската столица.

В периода между 1924 и 1927 г. Винарова е солист в оперните театри в Лвов и Катовице. Предложено й е австрийско гражданство, но отказва и през 1927 г. решава да се завърне в България. Изненадващото й решение вероятно се корени в едно турне две години по-рано. През 1925 г. по време на лятната си ваканция Винарова изнася редица балетни концерти из страната - Варна, Велико Търново, Русе, Горна Оряховица и други. Успехът и любовта на публиката достигат дълбоко до сърцето й и я карат да напусне европейската си кариера, като вместо това избира развитие в родината си.

В продължение на впечатляващите 28 години Надя Винарова е примабалерина в Софийската опера. Първият балетен спектакъл на трупата е вече споменатият "Копелия" от Лео Делиб (виж карето за оригиналния спектакъл), в който младата дама играе Сванилда. Участва в балетните постановки "Циганска любов", "Змей и Яна", "Княз Игор", "Вълшебната флейта" и др. Гастролира с успех в Русе и други български градове, където популяризира класическото балетно изкуство и то набира популярност в развиващата ни се страна. От 1945 г. русенката вече е помощник-балетмайстор на Народната опера.

По време на забележителната си кариера гастролира в Австрия, Германия, Великобритания и Полша. Снима се и в киното. През 1957 г. Надя Винарова се прощава със сцената и се пенсионира. Това се случва с тържествен концерт по случай 35-годишна сценична дейност и спектакъла "Съперници". Носител е три пъти на орден "Кирил и Методий" I степен. Издъхва в София на 15 август 1991 г. на 87-годишна възраст, но делото й остава живо завинаги.

Премиерата е пред Наполеон

Сюжетът на "Копелия", с пълно заглавие "Копелия, или момичето с емайловите очи", се развива в малък град в Галиция.

Младеж на име Франц се влюбва в непознато момиче (Копелия), което всяка сутрин се появява на балкона на къщата на странния доктор Копелиус. Годеницата на Франц - Сванилда, подтиквана от ревност, прониква с приятелките си в къщата на доктора в негово отсъствие и открива, че непознатото момиче е всъщност механична кукла (автоматон, извършващ поредица от сложни, реалистични и ефектни, създаващи впечатление за мисловна дейност, но предварително зададени действия, с помощта на часовников механизъм или перфокарта) с човешки размери. Там има и други подобни кукли и момичетата започват да се забавляват, като ги навиват и гледат как куклите танцуват. Междувременно Франц също иска да се срещне с красивата непозната и се покатерва през балкона.

Доктор Копелиус се връща ненадейно и гони натрапничките, но кани Франц да остане. Докторът има дяволски план - чрез магия да вземе душата на момчето и да я използва, за да превърне Копелия в живо същество. За щастие Сванилда се е скрила зад завесата и се е преоблякла в дрехите на Копелия. Тя се преструва на оживялата кукла, успява да събуди годеника си и двамата бягат. Историята завърша благополучно със сватбата на Франц и Сванилда.

Премиерата на балета се състои на сцената на парижката опера "Гран Опера" на 25 май 1870 г. в присъствието на император Наполеон III и съпругата му Евгения де Монтихо (известна и като Йожени Бонапарт).

Реклама
Реклама
Реклама